Да заплашим в Туитър враговете с почти ремонтираните ни самолети, а?

В последните няколко дни определен кръг българските интернет патриоти спукват от майтапи американския президент, който изписа заплашителен текст в Туитър, посветен на  Русия и Сирия. Написа им нещо от типа на „Ей, ги на…на батко ракетите, ще ги видите как идват чисто нови и умни и ви удрят по главите“. И феновете на американското супероръжие у нас чак подпикнаха от радост.

Друг е въпросът, че наскоро и руският държавен глава прожектира анимационни филмчета, в които главен герой беше неуловима, невиждана и страшна ракета, която можела да унищожи цял един континент. В близък план даваха как възрастни мъже и жени ръкопляскат бурно на анимацията. Горките…от „Ну заяц, погоди“ бяха преминали на следващото ниво „Самая могучая ракета“ . В хора, се включи и определен кръг родни интернет патриоти, кито  бяха тогава във възторг от новата руска ракета.

Да ме прости Господ, защото с тези неща шега не бива, но си представете как някой наш представител на управляващото мнозинство, дори направо се сещам кой би могъл да е, пуска в Туитър заплаха към някоя държава, в която се казва „Чакайте скоро нашите бойни самолети…идват ремонтирани като нови и ще ви разкажат играта“ нищо че ремонтираните машини са от аналоговата епоха.

Знам, че ще ядосам дежурните интернет патриоти, но предполагам, че след една такава хипотетична заплаха във въпросната държава ще получат световъртеж от смях.

А дежурните интернет патриоти веднага ще ме подпукат. 

„Ти, простако знаеш ли, че българско бойно знаме никога не е било пленено в битка, ти знаеш ли идиотино, че на бойното поле българската армия е побеждавала кажи речи всички армии на великите сили, че е помляла французи и англичани при Дойран, разбишкала е германците при Драва, и водена от ген. Колев е разгонила фамилията на руснаците в Добруджа“ шшшт, тихо...туй последното малко по-така приглушено се казва от българските патриоти…русофили.

Сега, друг е въпросът, че повечето такива псевдопатриоти дори не са служили в българската армия  и не са стреляли никога с бойни патрони, но това няма да им попречи да ме обстрелват с думи.

Знам уважаеми. Знам славната история на родната армия, ама…аз за днешния ден си мисля, не за далечното минало.

А някои други ще добавят "Ти, простако забави ли, че сме част от НАТО"

Не, не съм забравил. то, в това ми е надеждата. Друг да ни защити.

Преди няколко дни минах покрай изтърбушеното поделение в края на Бургас, преди Лозово. Там всичко е рухнало. Все едно, че вътре е вилняла танкова бригада и са стреляли в сградите с право мерене и от упор. Танкове ли казах?

Наскоро се изтърколих с раздрънкания ми автомобил покрай, сякаш ударената от стотици  бомби Танкова бригада в Айтос.

И покрай страховитото в недалечното минало поделение край Звездец минах миналото лято и ми се стори тъй, сякаш е било подложено на масиран артилерийски обстрел.

Това са само три примера, които ви давам аз. А вие сигурно можете да ми дадете още трийсет и три за рухнали военни поделения.

Каква ужасна безстопанственост...не знам дали това е точната дума, но може и да се използва и друга дума…предателство, например. 

Не , тази разруха не е разоръжаване. Това е пълна капитулация. А иначе сме член на НАТО. Член, който мъничко излага Алианса с въоръжението си.

Ако не друго, поне държавата реши да прехвърли поделението в Айтос на общината и тя вече е запретнала ръкави и ще направи там нещо хубаво. Айтозлии години наред се ядосваха на тази безстопанственост и накрая вече ще могат да и сложат край. Хубаво е и това, че държавата най-сетне се сети да прехвърли разграбеното военно летище край Равнец на община Бургас, че и там да се появи нещо хубаво, защото в момента там е апокалипсис, който някой неизвестен е позволил да се случи.. Но на други места в други бивши поделения в страната разрухата си остава.

От уроците по история нямам спомени да сме водили война от 1945 год до днес. Тогава  българската армия, част от нея е бил и дядо ми, се е била срещу немците край река Драва. От тази битка дядо ми, Бог да прости душата му, се завърнал с огромна рана на крака и с едно чекмедже с медали. 

Но като гледам днес бившите ни армейски поделения, които са напълно сринати и изоставени, вече се питам…дали без да знаем не сме били въвлечени във война, която сме загубили.

Повод за моите кахърни мисли беше именно предпоследната активност на американския президент в Туитър, с който той заплаши Русия и Сирия, че ще видят новите американски умни ракети. 

Да, атовете се ритат и се заплашват,  а ние магаретата…

Това руско-американско мерене на …ракети е колкото смешно ,толкова  и страшно, но…

Къде сме ние? 

Бога ми…Докато Илън Мъск се готви да покори Марс с някоя от своите ракети, ние се каним да ремонтираме старите ни авиотаралясници, с които …ами, не знам каква е военната ни доктрина, но…

Не е смешно. Страшно е. 

Какво казваше правешкият самодържец Негово Другарство Тодор Живков?

Приземяване братче, приземяване.

Е, ако погледнем към определени военни поделения, армията ни изглежда приземена, потопена и разгромена при това без да е имало нито един изстрел срещу нея. 

Да не си на мястото на военния министър. Той, горкият не може да извоюва 2% от бюджета на държавата ни за въоръжение. Не му дават, защото...ами, знам ли защо. Ама какво казваха старите хора, че който не храни своя армия, храни чужда. 

Днес не се хвалим с въоръжение, а само с едно съоръжение…телено…едноредово, където го има. То ни пази. От нашественици и вероятно от ракети. Долита вражеската ракета и се оплита в тела и изфъшква безсилно. 

А армията ни…ами, не знам. Чувам, че я има. Че е добре въоръжена, че ходи по мисии в цял свят. Чувам, че ще ни ремонтират древните самолети, а в следващия XXII век, когато най-сетне приключат всички обжалвания на обществени поръчки, тогава ще си купим и нови самолети.

Но пък виждам разрушените бойни поделения /между другото съм служил съм в Танковата бригада в Айтос/ и малко ме хваща страх.

Май пак се залага на ….“Страшния му вик „На нож“ на велик е нашият войник, велик, велик, велик…

Искрено се надявам войната между великите сили да си остане само в Туитър. Силно се надявам някой ден българската армия да спре да ползва ремонтирани …хм…средства, а да разполага с ново, модерно въоръжение.

И накрая.

Дължа ви извинение за мрънкането. Не съм някакъв войнстващ тип, предпочитам мира пред войната, но гледките, които видях в Айтос, Лозово и Звездец малко ме обезкуражиха.

Но пък сигурно то, времето е виновно.

Ето на…от цялата страна само по Черноморието ще е мъгливо и хладно. Някакви си десетина градуса в Бургас и в региона.

Въпреки всичко. Нека е хубав денят ви.

Автор: Красимир Калудов