Някъде преди петдесет години. Представете си едно дебело, бузестто бебе, което си гука в кошчето и си мята ръцете и краката и върши там своите си бебешки неща, а бащата внимателно закрепя към кошчето една снимка…чернобяла естествено.
На фотоса е уловен някакъв мъж с бяла фланелка, бели шорти и пред него купи….няколко купи…огромни….
Мъжът се казва Алфредо ди Стефано, белият екип е на Реал Мадрид, бебето съм аз, а в ролята на орисница е баща ми.
Някъде там съм станал подвластен на магията Реал Мадрид.
По-късно слушах за Алфредо ди Стефано и за Ференц Пушкаш и сам започнах да се интересувам от „кралете“.
Гледах как губят финал срещу Ливърпул, срещу Абърдийн и срещу Хамбургер. През годините гледах и кратките репортажи по единствения български телевизионен канал и дали заради онази стара снимка в бебешките ми времена или заради друго, но „бялата“ магия окончателно ме завладя. И списъкът ми с любимци ставаше все по-голям и все по-бял.
А когато в средата на осемдесетте се появи петорката на ястреба Емилио Бутрагеньо Ел Буитре , когато към отбора се присъедини Хорхе Валдано, после Уго Санчес, тогава вече бях заклет мадридист.
Спомняте ли си Мичел. Онзи халф, който танцуваше по целия терен. А Мартин Васкес?
След това Иван Хеликотера Саморано…ами фернандо Йеро, защитник с над 100 гола в Примера. Кой можеше да дава такива убийствено точни пасове на 30 -40 метра като него, да вкарва голове след безпощадни тупалки от пряк свободни удари или да забива топката като с чук след удар с глава?
А имаше ли друг халф като Фернандо Редондо?
Спомням си за двете загубени титли в две поредни първенства в последните минути на двата мача срещу Тенерифе. Тогава Барселона получаваше титлата на тепсия, а медиите вече определяха каталунците като дрийм тийм. Стоичков беше супер герой, а всички фенове на ЦСКА в България бяха вече фенове на Барса. Всички левскари пък станаха по команда фенове на Реал. Нещо като административно разделение. Не и за мен. Обожавах Стоичков в ЦСКА, но когато премина в Барселона, вече беше от другите. Не се радвах на головете му във вратата на Пако Буйо. Никак даже.
Но пък Хорхе Валдано напусна Тенерифе, взе със себе си Редондо и двамата направиха Реал шампион. А после как злощастно отпаднаха срещу някакви датчани в шампионския турнир?
Но пък Валдано първи пусна в игра голобрадия Раул Гонзалес Бланко, за да постави началото на поредната бяла легенда.
Както и да е. През 1996 или 1997 вуйчото на моя приятел Сосо ми донесе от Испания значка на „белия балет“ . Все едно, че получих Светия граал.
Година по-късно бъдещата ми тъща ме видяла с шал на Реал Мадрид и въздъхнала „горкото момче, няма пари за шал и носи детски шал“ , но бъдещата ми жена и обяснила, че не става въпрос за вдетиняване, а за лудост.
Лудост, като онази вечер през 1998, в която само аз и жена ми бяхме в някаква празна хижа в Отманлий и Предраг Миятович вкара онзи гол срещу Ювентус и донесе чаканата от страшно много години купа.
Лудост, като онази вечер през 1998, в която само аз и жена ми бяхме в някаква празна хижа в Отманлий и Предраг Миятович вкара онзи гол срещу Ювентус и донесе чаканата от страшно много години купа.
Не харесвах всичко в този процес по превръщането на Реал Мадрид в Ел Галактико. Механичното събиране на много звезди на едно място на „зидани и павони“ / ние мадридистите знаем какво озачава това/ на моменти беше противно.
Но когато Ливърпул на Стивън Джерард ни разби в два мача, казах на жена ми, че трябва да отидем до Мадрид и да подкрепя лично отбора.
И отидох. През март 2009 год. гледах на живо мач на „Сантяго Бернабео“ и вече знаех, че цветът на щастието е бял.
Или цветът на мъката е бял, когато Раул напусна отбора и отиде в „Шалке“ или когато Касияс приключи своето приключение в Мадрид.
Снощи когато Кейлор Навас подари третия гол на Ювентус, сърцето ми спря. Беше кошмарно.
Когато Роналдо свали топката към Васкес в последните секунди, тогава …тогава настъпи хаос. Имаше ли дузпа?
Имаше, но беше жалко, че Реал Мадрид победи страхотния Ювентус и великана Буфон по този начин.
Какво е имал предвид Господ, че ни изпрати този мач?
В този брутален футболен свят, в който е възможно Неймар и Мбапе да отидат в един отбор срещу обща сума от над 400 млн. евро, да се говори за футболна магия или за любов към отбор е малко старомодно, но…
Обичам Реал Мадрид, защото заради този отбор понякога сърцето ми е спирало, друг път е биело като обезумяло…е, това не се купува с пари, нали.
Снощи шпалирът трябваше да е за великия Ювентус. Джиджи Буфон и бианконерите загубиха мача, но спечелиха любовта на милиони нови фенове.
А Реал…някъде по света някой баща слага снимка на Иско или на Модрич или вероятно на Роналдо, …в бебешкото кошче на сина си и магията пак се случва.
автор: Красимир Калудов
P.S снимката е архивна от поклонението ми в музея на "кралете"
Коментари
автор: Красимир Калудов
P.S снимката е архивна от поклонението ми в музея на "кралете"