Поемете риска да бъдете щастливи

[caption id="attachment_2466" align="alignleft" width="300" caption="Красотата е наоколо"][/caption] Ако вие сте един от дръзналите да мислят, не само в тази държава, но на тази Земя, то вас ви чакат интересни изживявания. Да повторим съвременните мантри: „Животът е труден”, „Животът те засмуква във водовъртежа си”, „Всеки си има проблеми”, „И тия изверги сегашните деца, ще са бъдещето ни”, „Раждаме се, живеем и умираме сами”...депресирахте ли се вече? На санскрит думата мантра буквално означава „инструмент на съзнанието” (от корена man- „manas — съзнание“ и наставката -tra – „инструмент, средство“). Чували сте вероятно, че думите и мислите имат сила и ако мислим и говорим определени неща те по някакви неведоми закони ни сполитат. Ако вие сте разсъждавали някога над живота си, над личността си, над щастието си вероятно сте стигали до някакви изводи: „Държавата ни е скапана”, „Политиците са ни боклуци”, „По улиците има дупки”, „Къде е държавата да даде работа?”, „Как да съм щастлив, като Бай Иван от втория етаж е тъпанар, а аз съм принуден да живея с него”, „Интергалактическата лига е направила заговор срещу българите, защото сме много интелигентни и искат да ни смачкат”. След тези редове сами виждате – изход няма – вие сте беден, прост, пълен с проблеми, освен това нямате сили да се противопоставите на това, което не ви харесва, защото сте някакъв дъждовен червей оставен на киселинния дъжд от интергалактически заговори. При това положение нищо не ви остава освен да кретате в ямата от мълчание и екскременти или да изберете по-леката съдба и да си теглите куршума. Мдааа, не е лесно да се замисляш, не е лесно да се променяш, не е лесно да променяш средата си. По-лесно е да се оставиш на течението, на вече до болка повтаряните „истини” за живота, които в крайна сметка не те напрягат да мислиш. Необходимо е просто хипнотично да повтаряш това, което „обществото” повтаря до безрадостната ти кончина някой ден. Ако обаче само за миг спреш и се замислиш, ще осъзнаеш, че всичките тези мантри са точно това – мантри и само от теб зависи да дадеш на съзнанието си по по-продуктивни, по-ведри и по-ползотворни инструменти. Нали уж всички сме чували, че думите и мислите имат сила, ами защо не я използваме? Има огромна опасност, така както си тръгнал да се замисляш, да осъзнаеш, че ако всеки ден си повтаряш, че си щастлив, то ти накрая наистина ще се окажеш такъв. Ако всеки ден се усмихваш и поздравяваш бай Пешо от втория етаж, то накрая и той ще започне да ти се усмихва и да те поздравява. Ако всеки ден намериш за какво да благодариш на съдбата, на природата, на провидението, животът ти ще стане много по-приятен, лек и смислен. Ако осъзнаеш, че милиардите хора по света са точно такива като теб, ако откриеш в тях приликите, а не разликите, то тогава ще осъзнаеш, че ти никога не си бил, не си и няма да бъдеш сам. Ако повярваш в потенциала на твоето семейство, твоите приятели, твоите съграждани, твоите сънародници, твоите съземляни, то ти, с тяхна помощ можеш да твориш чудеса. Чудесата, прекрасни мои съземляни, ги творим всички ние всеки ден, всяка секунда. Дребничката албанка Агнес Гонджа Бояджиу успя да се превърне в символ на състаданието, добротата и човечността. Майка Тереза се превърна в нарицателно за всеотдаен състрадателен благороден. И тя, мъничката албанка не е извънземна, тя е една от нас, тя ни показа какви сме ние – ние сме способни на саможертва, любов и грижа към другия. Ако започнете да се замисляте, ако започнете да вкарвате светли мантри в съзнанието си има опасност да осъзнаете, че хората не са убийци, изнасилвачи, крадци, тарикати и минаващи метър. Няма нужда от страх, недоверие и самоизолиране. Хората са усмихнати, готови да помогнат, готови да прегърнат, готови да кажат добра дума. При новината, че капитанът на българския национален отбор по футбол Стилиян Петров е болен от левкимия повече от 42 000 българи се обединиха в група „В подкрепа на Стилиян Петров в битката с тежката болест”, малки и големи футболни отбори от България и Англия облякоха фланелки с надписи в подкрепа на Стилиян. Всички тези хора направиха нещо прекрасно, изпратиха на капитана на националния ни отбор любов и подкрепа, които съм убедена, че ще му помогнат да оздравее. И как мога да повярвам сега, че човек сам живее и сам умира? Ако продължите да мислите може би ще осъзнаете, че за да бъдете щастливи, не ви е нужно „Ферари”, не ви е нужно „Бентли”, не ви е нужен дворец в Монако, защото ще разберете навярно, че щастието абсолютно никога не идва от вън. Прочетох някъде едно изречение, което не ми излиза от ума: „Бeдните казват, че са нещастни, защото нямат пари, но богатите за съжаление нямат никакво оправдание”. Разбира се ако следвате тази линия на мисли, рискувате да ви мислят за: откачени, въздухари, хора с розови очила, хипита, изчанчени будисти, сектанти някакви, неблагонадеждни мечататели. И все пак ако сте готови да поемете риска да бъдете смятани за откачалки, но за сметка на това да се чувствате щастливи и пълноценни, да се усмихвате и да посрещате всеки нов ден с усмивка – направете го. Аз го направих, смених мантрата и най-накрая разбрах, колко хубав бил животът и колко е колоритна моята България. Макар мой приятел да ми сподели днес, че Висоцки бил казал: "Съгласи се на рай в колиба, ако някой вече дворците е заел!". На мен това не ми звучи като компромис, защото в тази фраза не е важен размерът на къщата, а че раят съществува. автор: Златина Гайдажиева Коментари