[caption id="attachment_2365" align="alignleft" width="300" caption="Кина Христова дарява и получава обич от децата"]
[/caption]
Тя отдавна не е на 15, но в усмивката и има нещо магнетично. Нещо, което е признак на младежки дух, пълен с енергия, чистота, наивност, но същевременно и много мъдрост.
Има хора, които са необикновени, защото вдъхновяват, провокират, дават сила, пример и кураж. Техните имена не са в списъците на най-влиятелните хора в света. Това обаче не ги прави по-малко значими.
[caption id="attachment_2366" align="alignleft" width="300" caption="Децата обожават своята възпитателка"]
[/caption]
Човекът, за когото ще си позволя да разкажа днес, се казва Кина Христова. За някои от вас това име е познато, за други-не. От години Кина е вокален педагог в клуб „Сезони”. Наричам я „духовна майката на музикални таланти”, защото има има уникалната способност да „хваща” малките, нешлифовани диаманти, и да ги превърне в прекрасно бижу.
Скоро бях на една репетиция с част от малките-големи таланти на „Сезони”, и докато гледах как се готвят за конкурс, се разплаках. Не можах да скиря сълзите си, защото виждах пред себе си страхотно пеещи малчугани и ръководителка, която е нещо повече от музикален ментор.
Децата я обожават...непрекъснато са около нея и я прегръщат. Дори когато им направи някоя забележка, всички знаят, че е за тяхното добро.
Кина е невероятен професионалист. Усеща музиката със сърцето си. Раздава се докрай. Безкомпромисна е към фалшивите тонове и никога не хвали без причина.
Понякога имам усещането, че само петминутен разговор с нея е достатъчен, за да може човек цял ден да размишлява над някои неща, които иначе не биха обременили съзнанието му.
Никога не съм я виждала тъжна. Сякаш тя самата си го е забранила. Възхищавам се на силата и, защото знам, че е преживяла немалко, а не и личи...
Удивително е как на този свят има хора, за които краят на света идва, ако токчето на новите им обувки се счупи. И по-лошото е, че същите тези хора дори не се замислят за онези по-света, които не знаят що е то обувка. Не се замислят за и за онези, които 10 години ходят с протъркани обуща на нозете си, просто защото не могат да си позволят други.
Не искам да давам генерални оценки, нито да бъда морален съдник. Нямам това право. Просто искам да се замислите, колко често срещате по пътя си такива личности, които да ви подтикнат да анализирате света около вас. И какво изобщо е в състояние да преобърне мирогледа ви?
За себе си знам едно...хората като Кина Христова са ряко срещани. Със сигурност е в топ 10 на менторите в моя живот, защото за мен великите хора се познават по това, че оставят следа в живота на околните...завинаги!
автор: Анна Манукян
Коментари
[/caption]
Тя отдавна не е на 15, но в усмивката и има нещо магнетично. Нещо, което е признак на младежки дух, пълен с енергия, чистота, наивност, но същевременно и много мъдрост.
Има хора, които са необикновени, защото вдъхновяват, провокират, дават сила, пример и кураж. Техните имена не са в списъците на най-влиятелните хора в света. Това обаче не ги прави по-малко значими.
[caption id="attachment_2366" align="alignleft" width="300" caption="Децата обожават своята възпитателка"]
[/caption]
Човекът, за когото ще си позволя да разкажа днес, се казва Кина Христова. За някои от вас това име е познато, за други-не. От години Кина е вокален педагог в клуб „Сезони”. Наричам я „духовна майката на музикални таланти”, защото има има уникалната способност да „хваща” малките, нешлифовани диаманти, и да ги превърне в прекрасно бижу.
Скоро бях на една репетиция с част от малките-големи таланти на „Сезони”, и докато гледах как се готвят за конкурс, се разплаках. Не можах да скиря сълзите си, защото виждах пред себе си страхотно пеещи малчугани и ръководителка, която е нещо повече от музикален ментор.
Децата я обожават...непрекъснато са около нея и я прегръщат. Дори когато им направи някоя забележка, всички знаят, че е за тяхното добро.
Кина е невероятен професионалист. Усеща музиката със сърцето си. Раздава се докрай. Безкомпромисна е към фалшивите тонове и никога не хвали без причина.
Понякога имам усещането, че само петминутен разговор с нея е достатъчен, за да може човек цял ден да размишлява над някои неща, които иначе не биха обременили съзнанието му.
Никога не съм я виждала тъжна. Сякаш тя самата си го е забранила. Възхищавам се на силата и, защото знам, че е преживяла немалко, а не и личи...
Удивително е как на този свят има хора, за които краят на света идва, ако токчето на новите им обувки се счупи. И по-лошото е, че същите тези хора дори не се замислят за онези по-света, които не знаят що е то обувка. Не се замислят за и за онези, които 10 години ходят с протъркани обуща на нозете си, просто защото не могат да си позволят други.
Не искам да давам генерални оценки, нито да бъда морален съдник. Нямам това право. Просто искам да се замислите, колко често срещате по пътя си такива личности, които да ви подтикнат да анализирате света около вас. И какво изобщо е в състояние да преобърне мирогледа ви?
За себе си знам едно...хората като Кина Христова са ряко срещани. Със сигурност е в топ 10 на менторите в моя живот, защото за мен великите хора се познават по това, че оставят следа в живота на околните...завинаги!
автор: Анна Манукян
Коментари