За родителите, които не възпитават деца

[caption id="attachment_2362" align="alignleft" width="300" caption="Понякога родителите неусетно създават "чудовища""][/caption] Знаете ли от какво се оплакват най-много майките, когато са на разходка в парка? От чистота на същия този парк, по-точно от липсата й. Аз също бях възмутена, когато за първи път излязох с количката. По алеите е пълно с боклуци. От фасове през хартии и найлонови торбички до хранителни отпадъци. Докато се ядосвах и оглеждах мръсотията, забелязах, че преобладават следи от слънчогледови семки и пушене. А дори при бегъл поглед върху посетителите на парка се вижда, че именно майките са най-големите любители на слънчогледа и цигарите. Изводът е, че почти целият боклук е резултат от ежедневните разходки на родителките! Вече няколко години посещавам редовно този парк и картината не се променя. Междувременно разбрах, че паркът се почиства два пъти седмично от общината. Тя обаче не може да насмогне на армията от чоплещи семки и пушещи майки. Явно всяко ново попълнение обича да плюе и хвърля угарки там, където играят отрочетата. И да не намира нищо нередно в това. Не стига това, ами много рядко може да се види и майка, която да накара детето да се върне за хвърлена на земята хартия. Тя просто остава там, защото според майките друг трябва да се грижи за чистота. Да се вдигне боклук от земята е под достойнството, както на малките така и на големите, а да им се направи забележка, е немислимо. Преди да се срещна с толкова жени и деца наведнъж, даже и не предполагах за какво масово възпитание става въпрос. Не вярвах, че може да има хора, които не учат децата си да поздравяват и да казват поне "Извинявай!", "Заповядай!", "Благодаря!" и "Чао!" Как тогава след години моите пораснали деца ще срещнат възпитани хора на улицата, на работа, в градския транспорт? Не вярвах, че може да има майка, която счупва нарочно играчката на сина си и му изкрещява: "На ти я сега, заври си я в ...!" Как после няма да има пораснали момчета, които системно и по най-варварския трошат всички детски пързалки и катерушки в парка, независимо колко пъти ще бъдат поправени? Не вярвах, че ще чуя майка да казва: "Говедо! Ще те вкарам в някоя глуха уличка и ще те смажа от бой, докато никой не гледа!" Как после това момче ще се отнася приятелски или поне човешки с моите деца в детската градина и в училище? Не вярвах, че родител ще остави дете си да бъде грубо с другите с мотива: "Той е твърда глава, не мога да се оправям с него!" Кой после ще спре това момче да пребива останалите? Не вярвах, че ще срещна татко, който говори на дъщеря си на "ма" и я насърчава да пее до умопобъркване припева на някаква безумна фолк песен. Как после това момиче ще си говори за приказки или за куклен театър с дъщеря ми? Оказа се, че е пълно с хора, за които не съм сигурна, че трябва да бъдат родители. Разбира се, за тях проблемът, както и отговорността, винаги са някъде другаде или в някой друг. А малкото дете е като чист лист хартия и когато след време видим, че написаното върху него е пълно с правописни грешки, няма кого да виним, освен себе си. С обич: Мама Коментари