Митко Иванов: Нека новите учебници по история развенчаят фалшивите митове и лъжи за българския комунизъм

Митко Иванов е един от най-ревностните изследователи на историята на Бургас. Заедно със свои съмишленици или самостоятелно той е автор на редица публикации и авторитетни трудове, посветени на миналото на града, като например „История на Бургас“, „Мълчанието на Александър“ и др. Потърсихме го , за да коментира обявената новина ,че в новите учебници по история ще бъдат описани чрез нов прочит събития от периода на комунистическата власт в България.

Най-нормално нещо е всеки цивилизован човек да приеме това през 2018 год. с адмирации, като положителна стъпка. Но е важно да се каже, че тази стъпка е много закъсняла. 

През 2000 год. и през 2016 год. бяха приети важни законодателни решения.  През 2000 година комунистическият режим беше обявен за престъпен. През 2016 год. беше приет закон , в който се казваше, че тоталитарните паметници трябва да бъдат преместени или ако е невъзможно, да бъдат поставени табели, показващи тяхната тоталитарна същност…цитирам по памет.

Влизането в учебниците трябваше да стане заедно с тези законови промени, а не 16 години по-късно. Нали си представяте как едно дете ,родено през 2000 година, вече е 18 год. младеж. Когато се е раждало това дете, тогава комунистическият режим беше обявен за престъпен. 18 год- формално има такъв закон, съществува на хартия, но в учебниците на това дете не пише нищо, а баба му у дома му обяснява колко хубаво е било по време на комунизма, колко спокойно и че лекарствата били безплатни и образованието, а това не е вярно и е една голяма лъжа. Следователно това 18 год. дете е незапознато с историята и ще приеме всичко като някакво недоразумение на възрастните и ще престане да му обръща внимание.

Много е важно синхронно да се прави тези стъпки на прочита на миналото, а то е част и от настоящето.

Изкушавам се да кажа „Поздравявам ви за този въпрос“. Да, отговорността е изключително голяма. Не е само по отношение на безпристрастност. Разбира се, че е нужна такава. Но е невъзможна в пълния смисъл на думата. Нужен е един добър синхрон и относителен обществен консенсус. Да, един ще изпитва носталгия по комунизма, друг мрази комунизма и смята, че той е едно от най-жестоките неща, които са се случвали на българите. Отделният историк, който ще пише учебника, е малък проблем от общото цяло. По-скоро бих погледнал в съвсем друга посока. Днес има много учебници, има съревнование кой е най-успешен или най-добре приеман. Ами, ако се окаже, че най-добре е приеман онзи учебник, който най-меко и със заобикалки представя комунизма, тогава какво ще правим?

Ако например не бъде разгледан митът за безплатните неща при комунизма и ако не бъде обяснено защо те са били безплатни?  Те нито са били безплатни, нито е възможно да са такива, но ако това не е обяснено, що за учебник по история ще имаме? Лъжата ще остане. Безплатните неща през комунизма са всъщност форма на преразпределение на обществения ресурс. Тази форма е вече отречена в целия свят. Дори в Куба и е останала май само в Северна Корея. Безплатното уж образование и здравеопазване през комунизма  са форма на това една власт да има ръка върху целия продукт и да решава как да бъде изразходен. Ето ,това беше само един пример за това как един факт може да бъде представен в учебниците по история.

Много е важно как ще бъдат представени термините. Какво ще наричаме комунизъм и какво социализъм. Не е случайно това ,че практиката, разговорният език наложиха един термин , с който определяме онова време и това е комунизъм. Защото за социализъм се говори и в Западна Европа, в белите държави. Социализъм има в Швеция, в Норвегия, в Германия, във Франция…но там хората разбират нещо съвсем друго под комунизъм. Ако питате един ортодоксален български комунист, защото има още такива, той ще ви каже, че комунизмът не е успял, защото Запада е направил заговор срещу нас и затова ние сме стигнали само до социализма, а не до комунизмът като изпълнен идеал. Под идеал той разбира постижим идеал. Затова е важно как ще бъдат прецизирани термините.

А как бихме представили „съветизацията“ у нас. Аз съм ходил като ученик в Чехия и в Източния блок и съм се питал…защо там имаше по-голяма нормалност. Защо техните магазини бяха пълни с повече стоки.  Защо бяха по-качествени. Защо имаха частна собственост? Защо имаха частни магазинчета, вярно избутани и сепарирани, но съществуваха?

О, да. В Източна Германия беше атрактивно тогава да влезем в някоя голяма и красива катедрала, да чуем органа, да видим вярващи вътре. Това за нас беше различно, бяхме виждали това само по филмите.

България може би беше подложена на съветизация, на въвеждане на най-краен модел на съветския комунизъм. Затова у нас се създаде митът, че не е имало съпротива срещу комунизма. Напротив , имаше и може беше най-силната в Източния блок, но при налагането на тази най-крайна форма на съветизация напълно беше ликвидирана опозицията. Тя не беше изтикана в ъгъла ,а унищожена физически. Затова е важно тези неща да бъдат показани в учебниците, а не смекчени от някои издател или от самия автор на учебника заради духа на разбирателството, хайде да приключим с това разделение на нацията…ако бъде създадена смекчена форма на учебника, аз мисля ,че ще се стигне до по-лошо положение от сегашното.

Да, разбира се. Аз акцентирах върху стила на поднасяне на информацията.  Младите хора донякъде и сега са запознати. Само истината ще ни направи свободни. Няма демократична страна през  2018 год., която да не е решила по пътя на истината своите проблеми с миналото. Може би България е една от последните или дори единствената. Тази половинчатост, типична за българския национален характер,  може да ни изиграе лоша шега. Само изброени неща, които да накарат десетокласника да изохка „Оффф, това скучното хич е ми е интересно“, не е добра идея. Нека бъдат поднесени професионално, ясно и без заобикалки. Нека бъдат очертани аспектите на българския комунизъм, който беше по-жесток и безчовечен, отколкото чешкия, унгарския или източногерманския, да не говорим за Югославия и нейната относителна свобода за хората. Посочването на спецификите на българския комунизъм, правилното, достъпното и атрактивно представяне за младите хора са много важни. В противен случай всичко ще се обърне срещу нас и в крайна сметка против истината.

Но тази стъпка с учебниците трябва да се направи категорично. Опитах се да подскажа как стъпката обаче няма да е стъпване накриво. Неслучайно една от най-безчовечните прояви на българския комунизъм, май такъв термин за първи път използвам, е прочистването и опитомяването на културния елит. Неслучайно фалшифицирането на учебниците през комунизма беше също факт. Трябва да бъдем много внимателни, за да не се повтори това отново. Нека бъде направено изследване, един паралел между съпротивата във всички източни страни. Най-вероятно ще се окаже, че най-силната въоръжена съпротива срещу комунистическата власт е било движението на горяните. За тях тепърва има още много да се говори.

 автор: Красимир Калудов