Я кажи ми, облаче ле бяло

[caption id="attachment_2018" align="alignleft" width="300" caption="Понякога истината е в облака, но без мастика и мента"][/caption] Дългата , но за сметка на това тежка зима , ни накара да се свием в себе си като покорни божии твари . Добре , че пролетта се появява , точно навреме , преди да сме изтървали положението . Сега ни е нужно слънце , много слънце , топло и яркожълто . Не Ви се слуша за облаци , сигурен съм . Приемете , че “облак” може да не е само мрачен сив воден конденз , който закрива слънцето . Все по-популярно става второто тълкувание на думата “облак” : “Облачният компютинг е решение за споделяне на изчислителни ресурси по мрежата (в общия случай Интернет)”. Да поясним с пример , в който имаме за цел да осигурим компютризация в новия си офис . До скоро (преди появата на добрия компютърен облак ) се налагаше да купим мощни компютри с големи твърди дискове , като на всеки от тях се инсталира лицензиран софтуер на една определена компания – компанията на чичко ви Били , същият  , с многото милиарди . Мине не мине година след този разсипващ бюджета в акт на безизходицата , появява се нова версия на операционната система . Много добре , ще я инсталираме и ще се фукаме , че сме много технични. И ето тук вече е заровен трупът – новата операционна система на чичо Били от USA (той дарява много на бедните , но ние нали сме богати , не намазваме )  изисква двойно повече диск , процесор , памет , захранване на системата , видео карта , а то стигне ли се до тук  , защо да не добавим и още джаджи , които ни набутва момчето , което продава компютри . Ще кажете – тази разсипия би трябвало да има край . Познавам много хора , които чакат края на “обновяванията” вече около 20 години , но той така и не идва . Скоро беше номер 7 , после подобриха това 7 , сега щяло да идва 8 , вълнувате ли се много ? Но да се върнем в нашия компютъризиращ се офис . След като го оборудвахме и лицензирахме (  лицензирахме го , нали ?) , качваме на компютрите най-важното , може да се каже – безценното , това , на което се крепи бизнеса ни : НАШАТА ИНФОРМАЦИЯ . Знаете за какво говоря – счетоводство , фактури , договори , разработки , бюджети , снимки на децата с кварталните котки , снимки на родата от последния Великден... Нашето съкровище . Усещате ли приповдигнатия тон – офисът е готов да заработи като една добре смазана машина , ще експолатираме техниката до предела на възможностите , ще имаме достъп до критична и най-актуална финансова информация , парите за компютри ще ни донесат ефективност и много пари ... Така поне пише в рекламата на готиния чичко от USA . Подхилквате се , а? Колко съм наивен . Защото Вие сте стигали до Ада и сте се връщали от там , ясно . Вирус ? Не е истина . И всичко ? Е , чак пък всичко ... И на петте компа ? Горкичките . И сега , какво ... или да не питам . Ами преинсталирайте и наново , какво да се прави . Нали искате компютЪризация ... “ЗАПОВЕД : Независимо от настъпващата първа пролет и невероятно прекрасното време , офисът ще работи извънредно в съботите и неделите , докато не възстановим цялата информация  по следите , оставени на хартиен носител . Компенсациите ще бъдат изплатени от един определен щатски милиардер с добро сърце , някога , но не сега . За затритите снимки на децата с котенцата Мърко и Шушулко ще има уволнени. Подпис – не се чете. “ Потресена , главната счетоводителка се прибира у дома и изпива лексотана без вода . Ето какво и се присънва ( психиатрите гадаят дали е от критическата , барбитутните съединения или афекта от прозорци) : Ами ако имаше начин информацията ни да бъде поверена на по-сигурни машини , управлявани от по-загрижени и отговорни хора ? Ако имаше свят без вируси по лицензирания софтуер ? Ако бях по-млада и срещнех Принца ... (тук сънят е цензуриран). Младият колега финансист , при вида на зловещата Заповед , разкъсва ризата си и посяга към запасите от сливов първак . Той си спомня как с един колега от Карлово бяха успяли да напълнят с въздух подобна бутилка с подобна консистенция . Ех , спомени , китки омайни ... Лентата се завърта в подреденото му съзнание , всичко е логично : в събота , измъквайки се за работа младата му благоверна като в просъница синтезира реалността му . “Няма никъкав смисъл – само те действат , а не можеш да ме заведеш едни ботушки да ми купиш”.  Не е за завиждане човечеца ... Стискайки зъби , като притиснат до стената бик , в ушите му кънти “Торо , торо, торо...” . Тогава светкавица в съзнанието му проблесва и той вижда изгубените данни . Те са на една сребристо блеснала машина , зад дебели стени ,подредена с много други сребърни машини в дълги мигащи рафтове .  Докато трае светкавицата , той иска да разбере какъв софтуер управлява данните . Никъде не се вижда лицензионно стикерче , странна работа . Можем да продължим с наблюдението си над измъчените от пропадането на данните ни колеги , но се опасявам да не си развалим отношенията . Вече си представяте благината на Облака (не , г-н старшина , по равно мента и мастика) . Най – елементарно казано той Ви дава : -компютърна мощ колкото ви е нужна , за какъвто период искате , без да се налага да разнасяте желязни кутии до офиса си . Физически , компютрите от Облака са разположени в специално оборудвани обезопасени и добре климатизирани сгради , наречени “дата-центрове” . Точно както колегата си го беше представил по-горе. -професионално управление на софтуера – без вируси , птичи грип , без данните Ви да изчезват безследно и неочаквано . И най-радостното : в повечето случаи не е необходмо да се отчитате на Били от САЩ за лицензи . -имате достъп до данните си от където и да се намирате , стига да имате достъп до Интернет . За сега не е помислено за Северна Корея . -при разрастване на персонала не е нужно да правите баснословни харчове за компютърна техника . Облакът ви дава възможност да подкарате програмите си на добре познатия Ви браузър , от които сигурно влизате в пощата си или в любимия си спортен сайт. На този етап от развитието на технологията на пазара на Облаци съществуват достатъчно предлагащи , което прави цената повече от приемлива . Има решения за малки , големи и още по-големи офиси . Само вдигнете глава и се вгледайте в Облака – каква красота . Автор: Qumara       Коментари