Валентина Димитрова е преподавател по „Математика“, „Човек и природа“ и СИП „Екология“ в Начално базово училище „Михаил Лъкатник“ Бургас. Заедно с децата от своя клас тя гостува на компанията „Кроношпан“, за да могат учениците на място да видят как модерните практики и технологии в дървопреработвателната промишленост се използват за съхраняване на гората и за опазване на водата и въздуха от замърсяване.
Защо 2017 год. е важна за вашето училище?
Празнуваме двадесет години от обявяването ни за първото екоучилище не само в България, но и в Източна Европа.
Работим по различни проекти, свързани с намаляване на отпадъците, с пестенето на енергията и водата. Стремим се да научим децата да опазват Природата, а те от своя страна учат своите семейства и им разказват какво правим.
Възможно ли е децата от толкова рана възраст да изградят в себе си навици за опазване на Природата? Оправдани ли са усилията ви?
Ние започваме с най-елементарните неща. Докато си мият зъбите, да пестят водата. Неща, които са типични за домакинството, като разделното събиране на отпадъци. Дори самите деца правят забележки на своите родители, ако ги видят да пилеят водата. Казват им къде и в кой контейнер какво да изхвърлят.
Ако отсега, от ранна възраст започнем да ги учим на това, ще бъде много по-ефективно. Резултатите ще бъдат по-добри. В пети или шести клас започват да ги вълнуват съвсем други неща. По-разсеяни са, на друга вълна са, докато сега е различно. Имахме един урок в нашия клас. Пуснахме им една презентация, едно писмо и те се замислиха какво може да се случи със земята, ако не пестим водата.
Сега е моментът да се учат на такова отношение към природата, ако искаме да постигнем нещо в бъдеще.
Къде са пресечните ви точки на вас като училище и на Кроношпан като компания?
Това, което те правят с въвеждането на нови системи за почистване на въздуха. Говорим на децата, че големите предприятия трябва да имат пречиствателни станции, такива технологии , за да не замърсяват. Бургас има такива проблеми и ето, че тук работят върху тези проблеми. Аз съм сигурна, че поне половината деца ще разкажат на родителите си какво са чули в „Кроношпан“. Може да е малко, но е важно.
Децата тук се заинтересуваха как се опазва гората. Това вълнува ли изобщо градските деца, които са далеч от планината и гората?
Да, те са подготвени за това. Четири години говорим за тези неща. Не ги претоварваме с много информация. По-малко, по-малко и запомнят по нещичко. Навлизат в материята. Будните деца ги вълнува всичко това.
Изпитвате ли удовлетворение като педагози, че за 20 години сте създали хора, които имат екологично мислене?
Стараем се. Какво се е получило, това ще покаже времето.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
.JPG)
