Румен Ангелов е президент на лекоатлетическия клуб „Европул Бургас“. Отборът вече си извоюва заслужен статут на създател на шампиони, но преди девет месеца малко преди започването на Олимпиадата неговата състезателка Силвия Дънекова беше обвинена в употреба на допинг. Румен Ангелов в нито един момент не прие това за вярно и не оттегли подкрепата си за атлетката. Вчера той и Силвия дочакаха реабилитация. От БОК официално обявиха, че няма доказателства за употреба на допинг от страна на Силвия Дънекова. Представяме ви мнението на Румен Ангелов .
Приемате ли поздравления за реабилитирането на вашата състезателка?
Поздравления ли...не знам дали са необходими поздравления. По-скоро искам да кажа същото, което казах преди девет месеца и то много пъти. Силвия никога не е употребявала забранени субстанции и медикаменти. Тя е един изключително трудолюбив човек, успял в спорта. За мен това беше и ще си остане завинаги една грешка, която се отрази много лошо върху нейния живот.
Сам казахте, че през тези девет месеца след обвинението в употребата на допинг тя не е била наказана. Как се живее или тренира с очакването девет месеца да бъде издадена „присъда“?
Лошото е това, че тя беше осъдена без никаква вина. На практика девет месеца живя много трудно. Тя обаче за пореден път показа изключителен характер, изключителна издръжливост. За съжаление беше оставена абсолютно сама. Без никаква подкрепа. Тази битка, както тя казва, битка за целия български спорт, я спечели абсолютно сама. Невинна е, а беше осъдена много бързо от много хора. Без никаква вина.
След тази реабилитация какво предстои за Силвия?
Аз се надявам да бъде наистина напълно реабилитирана, тъй като тя беше отхвърлена от много много отговорни хора. Надявам се да получи признанието, което заслужава. Самият факт, че тя не беше наказана нито от УАДА, нито от ИАФФ, нито от Българската федерация по лека атлетика означава ,че тези хора ,от които зависи нейното наказание, са разбрали, че тя не е нарушила антидопинговите правила. Надявам се това да бъда разбрано от хората в България и ...не знам дали тя ще получи въобще някакво успокоение след преживяното. Дано си възстанови човешките позиции и начина на живот, който имаше.
Силвия Дънекова е най-елитният състезател във вашия клуб по лека атлетика Европул Бургас. Продължава ли тя да е пример и модел за подражание на вашите детски, юношески и младежки шампиони?
Тя не е преставала никога да бъде пример за подражание на състезателите, които тренират сериозно. Аз не знам дали тя ще продължи да се състезава. Това е въпрос на време и на нейно решение. Истински се надявам още един път поне да покаже на всички какво е спортна и човешка воля и спортен и човешки характер. Тя е човек за пример.
Звучите като човек, който е абсолютно убеден и вярва в спортния и човешки морал на Силвия Дънекова. Изпитахте ли удовлетворение вие от това, че получихте силно доказателство ,че вярата ви е била основателна?
За нито един миг не съм се съмнявал в невинността на Силвия. Аз бях убеден, че не е приемала нищо забранено. Искам да припомня, че по време на своята пред олимпийска подготовка тя беше на два пъти много болна, включително от пневмония и дори не взимаше лекарства. Нито за миг не съм мислел, че тя е нарушила правилата. Дали изпитвам удовлетворение или радост...не знам. По-скоро съм доволен заради нея. Радвам се заради нея, защото тя пострада много. След не много дълго време ще стане ясно колко поругана и обидена беше тя.
Тази история завършва едновременно с тъжен и с щастлив край. Какви са поуките от историята според вас и какво трябва да е е посланието към младите състезатели в леката атлетика, които могат да се окажат в подобна ситуация като тази на Силвия?
Посланието е това, което винаги ми се е искало да се случи не само след тази история. Българите да започнем да се учим как да се подкрепяме един с друг, а не да се осъждаме. Институциите да застават зад хората, с които работят. Зад хората, които отдават живота си за някаква кауза, в случая за спорта лека атлетика. Иска ми се когато някой е нападнат и обруган, да бъде защитен. Нещо, което в случая със Силвия не се получи.
А за младите атлети. Това е ясно. Този случай трябва да им подскаже, че те трябва да се борят. Силвия им показа как се бори един истински човек, състезател и спортист. От този случай трябва да разберат, че спортът може да бъде чист, че високите спортни резултати се постигат с много труд, с воля и с усилие, а не с допинг.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
