Около 85% от българите смятат, че политическата и икономическата среда в страната през последните години не само не се е подобрила, но и се е влошила.
Това показва проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), което сравнява настроенията от края на 2015 и началото на 2016 г. спрямо края на 2010 и 2011 г. Въпреки това малко повече българи са се почувствали удовлетворени от живота си.
Като цяло данните са в нормите за Югоизточна Европа, но са под средните стойности за други европейски страни в преход. Това е третият доклад от 2006 насам на ЕБВР за страните в преход. Обяснение за негативните настроения може да се намери в ниския процент доволни от финансовото си състояние (24%), силно усещане за наличие и постоянство на корупцията (едва 9% считат, че намалява) и силен песимизъм относно наличието на основни демократични ценности.
Добрата и лошата новина за щастието
Удовлетворените от живота си българи са се увеличили спрямо 2010-11 г. с 4 процентни пункта и достигат 37% от всички анкетирани за 2015-16 г. Главната причина за подобрението е средната класа, а като възраст – хората между 18 и 59 г.
В Западна Европа удовлетворените от живота са 60%, което е спад от 10 процентни пункта спрямо предходното проучване. Тоест дори и с това "преимущество" разликата между югоизтока и запада остава значителна. Ниският процент в България идва основно от недоволството на хората с по-ниски доходи (едва един на всеки петима е удовлетворен от живота си), докато стойностите при средната и по-висока класа са много близки до средните стойности за удовлетвореност за Западна Европа.
"Демокрация" и демокрация
Докато половината от анкетираните предпочитат демокрацията пред други политически системи, 21% считат, че авторитарна система може да е по-доброто решение в някои ситуации. Подобни са цифрите за икономиката, като мнозинството са застъпници на пазарната икономика, а 25% предпочитат планова. От друга страна, за около една трета няма никакво значение каква ще е икономическата и политическата система.
Също така висок процент вярват, че са налице свобода на словото, мир и стабилност. Силен песимизъм има обаче по линия на други основни демократични ценности и принципи като свободни избори, справедливо правосъдие, закон и ред, независима преса и истинска политическа опозиция.
Приоритети на данъкоплатците
Както през 2010-11, така и в текущото проучване значително по-голям дял българи в сравнение с други държави в преход искат повече правителствени разходи за здравеопазване – 44%. България е под средната стойност за Европа на база разходи за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Но по-същественото е, че системата е сред най-неефективните в света, както отбеляза класация на агенция "Блумбърг" през 2016 г.
Други приоритети са пенсиите, подпомагане на социално слабите и инвестиции в образованието, докато инфраструктурата и околната среда имат много малко поддръжници. От друга страна, само 29% от българите са удовлетворени от пътищата в страната. Но в термина "инфраструктура" влизат също и всякакви системи, предоставящи достъп до комунални услуги. А над три четвърти от анкетираните одобряват качеството на електричеството, водоснабдяването и отоплението.
В допълнение значителна част от анкетираните са съгласни да плащат по-високи данъци и вноски за подобрения в здравната и образователната система.
Това показва проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), което сравнява настроенията от края на 2015 и началото на 2016 г. спрямо края на 2010 и 2011 г. Въпреки това малко повече българи са се почувствали удовлетворени от живота си.
Като цяло данните са в нормите за Югоизточна Европа, но са под средните стойности за други европейски страни в преход. Това е третият доклад от 2006 насам на ЕБВР за страните в преход. Обяснение за негативните настроения може да се намери в ниския процент доволни от финансовото си състояние (24%), силно усещане за наличие и постоянство на корупцията (едва 9% считат, че намалява) и силен песимизъм относно наличието на основни демократични ценности.
Добрата и лошата новина за щастието
Удовлетворените от живота си българи са се увеличили спрямо 2010-11 г. с 4 процентни пункта и достигат 37% от всички анкетирани за 2015-16 г. Главната причина за подобрението е средната класа, а като възраст – хората между 18 и 59 г.
В Западна Европа удовлетворените от живота са 60%, което е спад от 10 процентни пункта спрямо предходното проучване. Тоест дори и с това "преимущество" разликата между югоизтока и запада остава значителна. Ниският процент в България идва основно от недоволството на хората с по-ниски доходи (едва един на всеки петима е удовлетворен от живота си), докато стойностите при средната и по-висока класа са много близки до средните стойности за удовлетвореност за Западна Европа.
"Демокрация" и демокрация
Докато половината от анкетираните предпочитат демокрацията пред други политически системи, 21% считат, че авторитарна система може да е по-доброто решение в някои ситуации. Подобни са цифрите за икономиката, като мнозинството са застъпници на пазарната икономика, а 25% предпочитат планова. От друга страна, за около една трета няма никакво значение каква ще е икономическата и политическата система.
Също така висок процент вярват, че са налице свобода на словото, мир и стабилност. Силен песимизъм има обаче по линия на други основни демократични ценности и принципи като свободни избори, справедливо правосъдие, закон и ред, независима преса и истинска политическа опозиция.
Приоритети на данъкоплатците
Както през 2010-11, така и в текущото проучване значително по-голям дял българи в сравнение с други държави в преход искат повече правителствени разходи за здравеопазване – 44%. България е под средната стойност за Европа на база разходи за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Но по-същественото е, че системата е сред най-неефективните в света, както отбеляза класация на агенция "Блумбърг" през 2016 г.
Други приоритети са пенсиите, подпомагане на социално слабите и инвестиции в образованието, докато инфраструктурата и околната среда имат много малко поддръжници. От друга страна, само 29% от българите са удовлетворени от пътищата в страната. Но в термина "инфраструктура" влизат също и всякакви системи, предоставящи достъп до комунални услуги. А над три четвърти от анкетираните одобряват качеството на електричеството, водоснабдяването и отоплението.
В допълнение значителна част от анкетираните са съгласни да плащат по-високи данъци и вноски за подобрения в здравната и образователната система.
Източник: Capital.bg
Коментари