Изкуплението на мраморния войник

Мраморният войник стоеше на пост, вперил поглед към живота на хората, които го бяха поставили  тук за вечна памет за идните поколения.

Често през деня до него се приближаваха ветерани от стари славни битки. Нямаха пари за цветя и затова поставяха по някое свежо зелено клонче върху постамента му.

През нощта идваха вандали, разтресени от патологична омраза към всичко и всеки. Изпъстряха с цинични надписи мраморната снага на войника и с дива радост се облекчаваха върху него, сякаш за да маркират територията на своето варварство като гнусни улични псета.

На една дата при мраморния войник идваха празнично облечени хора. Радваха му се. Казваха му думи, изпълнени с обич. После мъчаха, обзети от почит и преклонение. Спомняха си братоубийствената гражданска война и нейните жертви. Притваряха очи и сякаш отново чуваха грохота на последното сражение. Някои тихично поплакваха. Сълзите им капеха по мрамора. 

Развълнувани поети рецитираха най-добрите си стихове и славеха мраморния войн. Гордееха се с него.

 Политици идваха и се кълняха с красиви фрази, че точно те ще спасят станата от разруха и това никога няма да се повтори. Накрая цялото множество започваше да крещи заплашително и заканително.

На друга дата пак идваха празнично облечени хора. Ругаеха мраморния войник. В очите им светеше пламъкът на омразата. Крещяха обзети от ярост и мъка. Спомняха си братоубийствената гражданска война и нейните жертви. Сякаш пред очите им оживяваше последната битка. Някои тихичко поплакваха. Сълзите им напояваха паметника.Поети обругаваха мраморния войник в най-силните си стихове. Срамуваха се от него. 

Политиците отново се кълняха, че това никога повече няма да се повтори и че само те могат да извадят страната от пропастта. После обещаваха да накажат виновните. Множеството гръмваше с кръвожадни викове.

Мраморният войник стоеше притихнал на своя пост и усмивката му все повече помръкваше. Това, което не успяха да постигнат стихиите на времето, направиха обичта и омразата на хората.

Мраморният войник се пропука. Рухна сломен на земята и се разпиля на късчета тъга. 

Никой не забеляза неговото изкупление освен няколко сръчни крадци, които бързо отнесоха мраморните отломки.

Няколко дни по-късно дойде булдозер и разчисти останките от паметника. През пролетта на неговото място избуяха бурени, а те вече не дразнеха никого.

автор: Красимир Калудов

"Песъчинки" издателска къща "Перун" 1998 год