10 ритуала, които бабите ни са спазвали при раждането на бебе

Традициите не са това, което бяха. Твърдението важи за почти всички сфери в живота ни, включително и за едно от най-радостните събития – раждането на бебе. В миналото нашите прабаби са спазвали много ритуали в такъв момент, като са вярвали, че по този начин ще улеснят самата родилка и ще орисат със здраве, късмет и щастие новороденото. Ето 10 задължителни правила, които са спазвали родилките и техните семейства в недалечното ни минало. 1. Раждането е трябвало да протече „на скрито” – в зимника, в някоя малка стаичка или когато се случи извън дома (най-често на полето) в усамотено, закътано място. Ако имало помощничка (бабата, свекървата или някоя близка жена) тя отрязвала пъпната връв със сърп, ако майката била сама – прегризвала я със зъби. Бебето се изкъпвало и първото му повиване задължително се правило в бащината риза (ако бащата е наблизо). От полето детенцето се донасяло, завито в престилката на майката. 2. Вкъщи новороденото се прекарвало над въглените в разпаленото огнище (до 2 пъти, ако е момиче и до 7 пъти, ако е момче). Това е остатък от древен обичай, чрез който детето се обрича на дома и рода. Този обичай предшества християнското кръщене, което можело да се състои и по-късно. 3. Тъй като Богородица е приемана за покровителка на родилките, веднага след успешно раждане се замесвала и изпичала малка погача, намазана с мед и раздавана на най-близките за здраве на новороденото. Наричала се „богородична питка”, „повойница”, „бабина питка”. Тя била своеобразна благодарност към небесата за добре протеклото раждане. 4. Личицето на бебето се начерняло със сажди от котлето на огнището, за да стане „грозно” и да не хваща „уроки и лоши очи”. В някои краища слагали само по една черна точка на челцето му. На шапчицата се зашивало синьо мънисто, а на лявата ръчичка се връзвал червен конец. 5. Около постелята на родилката и новороденото се слагали билките Дилянка, Срещниче, Чер оман и други, които са богати на фитонциди (били естествени ароматизатори и пречиствали въздуха). Слагали се още скилидки чесън, против зли сили от всякакъв вид. 6. Огънят в стаята на родилката се поддържал непрекъснато, особено в първите 3 дни, когато се очаквала появата на трите „нави” (загадъчни жени, които носели нещастие и гибел). А и за да не „изстине” (да не се простуди и разболее) родилката. 7. През първите дни абсолютно не се позволява идването на чужди хора в къщата и посещения при родилката. Смятало се, че те могат да донесат магии и да навредят на бебето, майката или млякото й. Освен магии те можели да донесат и инфекции, а „родилната треска” била гибелна по онова време. 8. Не се разрешавало докосване на ръцете на родилката, дори и от най-близките й. Това е доста логично, защото сега ние знаем, че чрез мръсните ръце се пренасят всякакви зарази, а в миналото това е било просто правила за осуетяване на всеки контакт с хора, които ходят „навън” – извън къщата и могат да донесат „лошотия”. 9. До 40-ия ден от раждането на младата майка било забранено да меси хляб, да вади вода от кладенеца, да докосва брадва. Не трябвало да доближава хамбара, а за ходене на полето и дума не можело да става. Това се обяснявало с нейната „нечистота” (все още кървяла след раждането), но всъщност тази забрана я предпазвала от тежък физически труд, който можело да я увреди. 10. Тайнството на кръщението е било първият и основен църковен обред, на който се подлагало новороденото и то през първите 10-ина дни. Некръстеният не можел да бъде венчан, нито опят. Затова дори недоносени, болнави или сакати дечица са кръщавани, та, ако починат, да могат да бъдат погребани по християнски. Източник: 10te.bg Снимка: tok.bg Коментари