Внезапен обрат

Живеем в стремително променящ се свят. В него заливат вълни цунами, има унищожения от земетресения, от екологични катастрофи, от екстремни горещини и нарастващи тълпи бежанци. Ситуацията може да се мени много бързо, а преди ни се е струвало, че преселването на маса хора от едно място на друго изисква дълго време и щателно планиране. Светът се мени пред очите ни. Намираме се в мощен поток, който увлича цялото човечество и го спуска все по-ниско, спрямо предишното ниво на живот, но заедно с това, ражда в него някаква нова степен. Чувстваме падане в пропаст, целият ни предишен свят, с който сме свикнали се руши и едновременно се ражда нов живот. Необходимо е да се изявят тези две тенденции, породени от времето ни, за да разберем с какви средства можем да изразим тази драма на века – разрушаването и смъртта на стария свят и раждането, вътре в него на нов свят. Така става и в природата със смяната на сезоните и на поколенията при хората. Намираме се в процеса на новото си раждане, в най-тесния проход, притискащ ни от всички страни, което ни заставя да се движим непрекъснато напред. Трудно се ражда новото човешко ниво. Виждаме как се разрушава неживата природа. Много видове растения изчезват. Умират хора и животни. Не е известно какво ще стане с нас при условията на резките климатични изменения и катастрофи, които ще дадат възможност за раждане на нов вид живот. Губим всичко, което сме натрупали от поколенията преди, натрупаните знания, вкус, култура, образование, традиции. Раждаме се отново и в нов свят. Как ще го възприемаме, какво ще е обществото, културата, образованието, любовта, съпружеската връзка, взаимните отношения между хората, между родители и деца. Всичко преминава през истинско революционно изменение, водено от природата, която не пита, дали искаме. Не е по силите ни да го спрем. Не знаем към какъв свят отиваме. Можем само да се досещаме, както с всяка нова календарна или рождена година, или при нов етап от живота си решаваме да се издигнем над своята природа и да преминем към по-съвършено съществуване. И обикновено откриваме, че нямаме възможност да постигнем набелязаното. След поредица от разсъждения, разбираме, че нямаме основа, база, осезаемост за нови качества, дори да са най-елементарни нашите стремежи. Духовното и материалното са неразделни едно от друго и всяка висша степен се изгражда на основата на предишната. Нас не ни чака някакъв готов, духовен свят, в който да влезем като излезем от този материален свят, който сега се руши. В сегашния свят са важни материалните, близки до развитието ни усещания. И когато сме ги постигали, те са ни радвали. Докато сме достигнали максимума на желанието си и усещането си за тях. Над това ни близко до елементарното животинско съществуване е усещането за по-висше ниво на развитие, като човек, с желания и усещания, които са в друга сфера – грижата за другия човек или към представителите на природата и нея, самата, които сега чувстваме като ненужно, като „боклук“. За нас е важно да получаваме изгода от действията си, а не загуба. Как можем да предполагаме, че най-голямата печалба ще дойде от „безполезните“ вложения в нещо друго, в различното от нас? Когато осъзнаем, че именно от тези „маловажни“ действия, които носят „загуба“ са необходимите, то ще създадем своето „покривче“ за предпазване от егоизма вътре в нас. Така с работа над своята материална и егоистична природа, с приемането на другото, различното от нас, усмиряваме своя егоизъм. Ако сме готови и радостни да останем в „сянката на покрива“, предпазени от егоизма и искаме да изградим в себе си желание да отдаваме за другите, то ние имаме вече нужните качества, за да приемем въздействието на светлината на поправящата ни природа. Не си въобразяваме, че има криза на живота ни, а живеем във век, когато природата прави с нас това, което трябва за осъществяване на своята програма за развитие и ако съзнателно не се движим към обединението си на човешки създания, то ще стане свише, по насилствен път. Автор: Емилия Наумова   Коментари