Всичко в живота сякаш се върти около връзките, които създаваме и тези, които искаме да прекъснем – като че ли така получаваме позволение от себе си за нови, различни.
Търсим ги, впускаме се стремглаво или се оттегляме и наблюдаваме, преди да се решим. И май винаги се оказва, че правим една и съща грешка, т. е. събираме се с почти един и същи типаж хора. Чудим се къде сме сбъркали, обещаваме си, че това няма да се повтори и, сякаш напук, следващият път е почти повторение на предходния.
[caption id="attachment_66270" align="alignright" width="300"]
Нели Ненова - психотерапевт[/caption]
Тук бих искала да уточня, че под връзка имам предвид не дългогодишни взаимоотношения. Става дума за контакт, който продължава достатъчно дълго за всеки, за да може да прецени желае ли това познанство да съществува или не във времето.
Не знам до колко си даваме ясна сметка, че влизайки в една връзка започва процес на взаимодействие между нас. Обикновено се стремим в началото да се покажем в най-добрата си форма и светлина. Причината основно е нашето желание да ни харесат и приемат – такава е човешката същност и няма нищо лошо в това. Иначе щяхме да бродим като единаци. Ако контактът ни удовлетворява и се чувстваме приети, започваме да инвестираме все повече и повече емоции или пък обратното.
Постепенно откриваме у другия много общи белези и черти, сякаш сме две тела с една душа. И тук вече можем спокойно да кажем, че сме се свързали здраво в едно взаимодействие, в което сякаш очакваме да мислим едно и също, да правим едно и също и да споделяме еднакви интереси… завинаги. Това е много подобно на онова, което прави малкото дете с майка си. То е свързано с нея, разчита на нея, там е където е и тя, прави каквото и тя и т. н. Именно връзката с майката е този източник на знание как да намираме другия и да стоим във връзка с него. И ако майка ни, след като сме пораснали достатъчно не ни пусне да имаме наши си неща, мнение и интереси /защото, все пак, нали тя знае най-добре всичко/, то няма как да се научим да живеем в една нова фаза на връзката с другите – диференцирането от тях.
А това е нещо съществено и важно в развитието на детето, оказва се и на възрастния в последствие. В този втори етап се предполага, че човекът е научил кой е, какво иска, до къде стигат неговите граници и на какво е способен. Пренесено в света на възрастните това се изразява в различни хобита, професии, начин за прекарване на времето и намирането на приятели.
Но не винаги малкото дете е пуснато да стигне до тук, защото за родителя това е инидкация, че малчуганът пораства, а той… остарява и вече нищо не зависи от него. Трудно може да се обясни в този случай, че с това обичта не изчезва, а просто се трансформира и пак е същата, но не съвсем. Късметлии са достигналите до развиване на умението да функционираш в този етап на връзката с другия. Това са зрели хора, които си дават ясна сметка за отликите от другите, както и за приликите с тях. Те имат едно невероятно качество – наричат ги широко скроени, тъй като имат умението да приемат другите такива каквито са, без да правят опити да ги променят и да налагат мнение. Това е нещо, което учим през взаимоотношенията си с родителите. Ако те са достатъчно сензитивни по отношение на детето си, ще го насърчат подобаващо да стигне до третата и последна фаза на връзката и това е отделянето. В ранна възраст това изглежда като: в първия ден от престоя на малчугана в градината той не се сеща много за мама, а по-скоро е улисан в играта. Е, разбира се, радва се да я види, но не прави драми, мамите – също /често сърцераздирателните сцени започват от мамите, чиято тревожност се отчита от малкия човек и той реагира обикновено с плач/.
Така вървят връзките от първата – тази с майката, та до края. И с всяка поредна среща и познанство ние преминаваме през тези етапи, без да си даваме сметка. Минаваме точно така, както ни е учила първата в живота ни. Тя се е запечатала и се активира всеки път в контакта с нов човек. Понякога е доста трудно, защото майките, а в последствие и татковците, учат децата си по различен начин. При едни присъства основно фазата на свързване и тогава диференцирането и отделянето са травмиращи за тях. Други някак са се научили да са отделени и имат трудности в първите две фази. Именно тогава се случват сблъсъците – преживяванията на единия се, че някой вечно му нахлува в живота, а на другия, че е отхвърлен и май така се създава материал за заснемане на сапунени сериали.
Автор: Нели Ненова, психотерапевт в Център „Различното място”
Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4
Телефон за връзка: 0899 483 570
Коментари