
Зам. председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Мария Габриел проведе среща в Слънчев бряг, посветена на младежката безработица и инструментите, с които общините могат да боравят, за да дадат възможност на младите хора да се развиват и квалифицират. Ето и нейният кратък коментар за необходимостта от засилване на връзката между образованието, бизнеса и пазара на труда
Смятате ли, че българската образователна система създава достатъчно подготвени кадри за пазара на труда?
За мен това е най-важното. Да започнем с уговорката, че българската образователна система включва многобройни специализации, многобройни квалификации, които дава. Така че имаме много добре подготвени специалисти, но имаме и сектори, в които необходимостта от по-добра професионална подготовка се усеща много ясно. Несъмнено нашите Itспециалисти несъмнено са едни от хората, които намират бързо реализация на пазара на труда, от друга страна обаче, когато говорим пряко и конкретно за сферата на туризма, виждаме, че липсата на кадри се усеща. Въпросите стават много по-сериозни, когато става въпрос за това как да се задържат малкото кадри, как да им се осигури кариерно развитие и как да бъде много по-добра връзката между образованието, пазара на труда и бизнеса. Това е основният въпрос. Младите хора в България имат мотивация за развитие, но това развитие се случва често по време на обучение чрез стаж, чрез развитие на предприемачески умения, чрез даване на перспектива. Това е, което липсва в образователната система.
В Брюксел и изобщо в Белгия много местни хора казват, че изобщо не е задължително условие за младежите да имат висше образование. Те завършват редно образование и поемат фамилен бизнес или правят собствен или просто започват работа. А у нас младежите задължително искат висше образование. Не е ли парадокс, че у нас завършват условно казано около 50 000 зрелостници, а местата в университетите са около 70 000?
Ние няма как да спрем един млад човек, който иска да завърши висше образование. Истината обаче е, че трябва да имаме смелост да говорим за това, че не е необходимо човек да има висше образование, за да се реализира в живота и да направи кариера. За това обаче е необходимо да има адекватни форми, които са преди висшето образование и които позволяват реализация на този млад човек. Ето го дуалното образование, ето го немският модел, който позволява още в гимназията ученикът да трупа практика и стаж. Паралелно на обучението да има сертификат, който се признава в цял свят и който да дава възможност за реализация. В този случай, да...висшето образование не е необходимост за реализация, за кариера. От друга страна има специалности, в които няма как да бъде избегнато висшето образование. За мен е важно да бъде намерен деликатене начин, баланс между двете и да се работи в промяна на нагласите и начина, по който младите хора разсъждавата. Не е непременно задължително да имаш висше образование, за да се реализираш в живота, но за това трябва да имаш база и структура, която да ти позволи чрез дуално образование да намериш бъдеща реализация.
Има ли достатъчно инструменти, които дава ЕС за общините, за да се спавят с младежката безработица...макар че вие демонстрирахте голяма непоносимост към термина „младежка безработица”?
Да, струва ми се, че безработицата сред младите хора трябва да бъде адресирана като проблем във връзката между бизнес и образование ,като проблем в перспектива и развитие, като учене през целия живот, а не да бъде лепван етикет „борба с младежката безработица”, защото виждаме ,че зад нея се крият многобройни фактори. Конкретно за ЕС, той дава възможности, но не предоставя наготово. Много е важно да се разбере това. ЕС има своите програми, те минават в голямата си част на национално ниво и ето тук е ролята на общините да се възползват, защото имат достъп до тях независимо дали става въпрос за шестмесечните стажове по програмата за младежка заетост, независимо дали става върос за „младежката гаранция” Знаете, че ЕС се опитва още по-упорито да предлага възможности, за да могат младите хора да разчитат на качествен стаж. Много важни са обученията и образователните програми, които се предлагат от ЕС. Обръщам внимание и на програмата „Еразъм +”. Тя обединява всички досега съществуващи с едни невероятно силен бюджет, 14.7 млрд евро за периода до 2020 год или общо 40% увеличение спрямо миналия период до 2013 . Ето ги възможностите, но това, което е необходимо, е и самите млади хора също да бъдат активни в търсенето на информация. Със сигурност понякога не е лесно достъпна, но благодарение на тази информация те имат възможности да се включат на различни нива и да се възползват.
Младите хора или учебните заведения трябва първи да проумеят, че Леонардо Да Винчи е не само велик мислител и учен, а ...програма, която им дава шанс за развитие?
Да ,това е една от програмите, която е важно да познаваме още по-добре в България, защото тя е насочена към професионалното образование, към обмен на добри практики и признаване на квалификация в извънучебните дейности. Това са въпроси, които интересуват младите хора. Затова е важно да има все повече учебни заведения, които да познават програмата „Леонардо Да Винчи”, за да я направят достъпна за своите възпитаници. Ето такъв тип конктретни програми са нужни, които позволяват на един млад човек да получи мотивация, да продължи своето кариерно развитие, да му дадат възможност, веднъж опитал друга култура, друг тип правене на професионална дейност да я развие в България. Но затова е важно да информираме хората.
Коментари