Стоян Колев е кандидат за кмет на община Айтос, излъчен и подкрепен от Реформаторския блок. Две седмици преди началото на предизборната кампания разговаряме с него за трудните стъпки към успеха в бизнеса, които е направил и за голямата отговорност към съгражданите си, която е готов да понесе.
Приемате ли се за успял човек?
Смятам, че на този въпрос отговор могат да ви дадат само хората. Всяка една самооценка е пристрастна и некоректна. Не бих искал да изпадна в самохвалство. Сигурният начин човек да се провали и да не постигне нищо в живота е да се възгордее. Гордостта е майката на неуспеха.
Мнозина от вашите съграждани обаче ви определят точно като успял човек. За да стигнете до това признание, за да стигнете до успеха...колко усилия сте положил?
Човек трябва изключително много да вярва в себе си. Да има много силна вяра в Бог и да има силни жалони, на които да се облегне в трудните моменти. Когато изградиш себе си, когато знаеш какво искаш и знаеш накъде си тръгнал, тогава се радваш на успехите, а те идват някак, без да искаш. Без да искаш обаче не означава без да работиш. За успехите трябва да се работи много, трябва буквално човек да си зашие джобовете, за да не стои с ръце в тях и да чака да дойдат успехите. Зад дялането на един камък стои освен един майстор и много труд. Всеки дялан камък, който се полага в основата на дадено начинание, ако не бъде добре издялан, ще събори градежа. Но ако е добре издялан, той може да създаде такава основа, че никакви стихии да не могат да го помръднат.
Вярвате ли в това, което правите?
Абсолютно. Вярата в себе си е основата, от която трябва да тръгне всеки човек. Да вярва в себе си, да вярва в онова, което прави. Дори да има грешни стъпки, дори да има провал, това не бива да го отчайва и да приеме тези неща като указания, като знаци към правилния път. Всяка грешка работи за твоя успех, ако я разчетеш правилно.
Много хора се страхуват от провалите. Вие през какви грешки и провали сте преминал в бизнеса и в политиката и на какво ви научиха те?
Бих искал да говоря за нещо конкретно, а не да говоря така...по принцип. Един от моите провали е свързан с това, че сякаш избързах с развитието на фирмата си, на моя бизнес. Обвързах това развитие с кредити, които в един момент се превърнаха в товар. Независимо от труда, който полагахме, голяма част от приходите отиваше в банките. Извадих се поука от това.
Същото нещо се получи и в политиката. Сега признавам, че малко избързах и там. Смятам, че трябва да се изкара първо един мандат като общински съветник, за да разберат и осъзнаят процесите, един вид да се напипа пулсът на местата политика. Едва тогава може да разчита на успех и в тази сфера.
Отказахте ли се да вървите по пътя си заради тези грешки?
Естествено, че не се отказах. В бизнеса направих необходимите стъпки. В момента съм се освободил от голяма част от товара на тези „грешки”, вече не ми се налага да плащам лихви. С цялото ми уважение към банковата система, но бих искал да кажа на всички хора, че трябва да работят за себе си, а не за банките.
Колкото до втората ми грешка в политиката в Айтос. Преди години не стигнах до всеки един гражданин, не успях да създам личен контакт с всеки един гражданин. Този пропуск ми даде възможност днес да си направя важен извод. На идващите избори няма да пропусна нито една възможност да се срещам с хората, с всеки човек, за да може той или те да имат лично впечатление от мен и да си създадат мнение за мен от тази среща, а не да си формират представите от онова, което им говорят нашите политически опоненти.
Вярвате ли в това, че трябва да инвестирате отново и отново в Айтос?
Човек е за определен срок от време на Земята. Най-щастливите хора са онези, които през живота си са направили родните си места такива, каквито ги виждат в мечтите си в помислите си. Дори да си милионер или милиардер някъде по света, пак ще мислиш за дома. Един такъв много преуспял и много богат българин от Канада се завърна в родното си село и построи библиотека. Ще питате защо Игнат Канев го е направил? Просто той искаше родното му място да е такова, каквото си го представя и го направи. Вложи много средства, лични свои пари, за да изглежда по-европейски от много други села в Европа. Затова и аз искам да влагам парите си в Айтос. Инвестирам тук, плащам данъци тук, давам работа на хората тук.
Следвате ли стриктно някакъв ваш план или някаква стратегия в бизнеса и в политиката или понякога импровизирате като се осланяте на инстинктите си?
Без стратегия, без подредба и ясна структура, която да върши малките задачи, ежедневните задачи, успех не може да има. Дори изкопаването на едно лозе изисква човек да има стратегия. Да отидеш на борсата сутринта, да изчислиш колко работници ти са необходими, да ги наемеш, да предвидиш за тях мотики, да им осигуриш обяд, за да могат да продължат след почивката да работят все така здраво, а не да им речеш „АЗ ви давам надници, за храната се оправяйте сами” Тогава ще ти работят по-съвсем друг начин, но ако им дадеш обяд, ако имаш топло отношение към тях, ако в края на деня им благодариш за положените усилия, тогава успехът ти е гарантиран.
Благодарен ли сте на хората, с които работите?
Изключително много съм им благодарен. Нито един успех не съм постигал сам. Постигнал съм всичко дотук благодарение на хората около мен, на хората които работят с мен и благодарение на хората на Айтос. Аз се чувствам задължен към всички тях да им дам качествен хляб, качествени хранителни стоки без консерванти, за да бъдат полезни. Старая се да постигна...ето нещо конкретно...Айтос може да се похвали с една от най-ниските цени на хляба в цялата област. Бургас е много по-голям град с много търговски вериги, с огромна конкуренция, но нашата цена е пак по-ниска. По-ниска е цената на хляба и от тази в Карнобат, в Руен.
Цената на хляба ни е ниска с усилията на целия наш екип, даже на производствени съвещания колегите ме критикуват, че поддържам такава ниска цена и че заради тази социална роля ни се намалява печалбата. Аз обаче смятам, че е важно с какви хора живееш, а не какви пари печелиш.
Какво ви казват инстинктите ви за бъдещето на Айтос?
Айтос има алтернатива. Искам да дам вяра на хората ,че Айтос има бъдеще. Нашият град е част от ЕС. Айтос е съществувал много преди да се появи Европейския съюз. Имаме хилядолетна история, дедите ли са живеели тук преди хиляди години и градът е бил силен, могъщ...затова е част от историята. Друг е въпросът дали днес Айтос ще намери сили и ще напипа верния път, по който да се развива и да даде да се разбере, че е крайно време да има европейски облик.
Маркировка на улиците, добре уредени подблокови и крайблокови пространства, градските градини...спирките. Четири години като общински съветник исках нещо толкова елементарно. Да се изградят модерни автобусни спирки. Минавам с автомобила си покрай тях и виждам как децата ни се мокрят в дъжда. Отиват мокри на училище, докато чакат градския или междуградския транспорт. Иде ми да сляза от автомобила и да ги натоваря в колата ми. Това със спирките е безотговорно отношение. Общината има отношение като мащеха към хората.
Може ли всичко това да се случи без промяна в управлението на Айтос?
Абсолютно невъзможно е без промяна. Промяна обаче трябва да има в приходната или разходната част на бюджета. Средствата вече да не се разпределят на „наши” и „ваши”, а да бъдат насочени изцяло в услуга на хората. Не е в услуга на хората да съберем данъците на 80% от гражданите, а останалите 20% да не ги търсим. Срещу онези, които не си плащат, трябва да се вземат строги мерки, които са позволени от държавата и законите. Ние ще намерим начин да накараме айтозлии да плащат 100% от дължимото. Тези 20% от хората, които не плащат, те плюят върху труда на добросъвестните айтозлии. Когато не обръщаме внимание на тези недобросъвестни платци, ние ставаме като тях.
Смятам, че в общинска администрация има много добри специалисти, но трябва да им се дават ясни задачи с ясни срокове. Когато изпълнят задачите, това ще докаже, че администрацията е в състояние да провежда добри промени за града и общината. Но когато няма ясно формулирани задачи, няма срокове за изпълнение, когато един чиновник не прави онова, което трябва да направи, а от действията му зависят над 1000 съдби, тогава този чиновник трябва да си ходи без значение на кой е роднина или на коя партия е член. Това е промяната, която искам да наложа.
Но знаете ли, промяната в Айтос ще се случи тогава, когато айтозлии я поискат. Сега имат точно такъв шанс.
Коментари
15 сеп. 2015
2015-09-15
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Стоян Колев: Кметът не трябва да стои с ръце в джобовете или на стола си, а да е навън при хората
Стоян Колев е кандидат за кмет на община Айтос, излъчен и подкрепен от Реформаторския блок. Две седмици преди началото на предизборната кампания разговаряме с него за трудните стъпки към успеха в бизнеса, които е направил и за голямата отговорност към съгражданите си, която е готов да понесе.
Приемате ли се за успял човек?
Смятам, че на този въпрос отговор могат да ви дадат само хората. Всяка една самооценка е пристрастна и некоректна. Не бих искал да изпадна в самохвалство. Сигурният начин човек да се провали и да не постигне нищо в живота е да се възгордее. Гордостта е майката на неуспеха.
Мнозина от вашите съграждани обаче ви определят точно като успял човек. За да стигнете до това признание, за да стигнете до успеха...колко усилия сте положил?
Човек трябва изключително много да вярва в себе си. Да има много силна вяра в Бог и да има силни жалони, на които да се облегне в трудните моменти. Когато изградиш себе си, когато знаеш какво искаш и знаеш накъде си тръгнал, тогава се радваш на успехите, а те идват някак, без да искаш. Без да искаш обаче не означава без да работиш. За успехите трябва да се работи много, трябва буквално човек да си зашие джобовете, за да не стои с ръце в тях и да чака да дойдат успехите. Зад дялането на един камък стои освен един майстор и много труд. Всеки дялан камък, който се полага в основата на дадено начинание, ако не бъде добре издялан, ще събори градежа. Но ако е добре издялан, той може да създаде такава основа, че никакви стихии да не могат да го помръднат.
Вярвате ли в това, което правите?
Абсолютно. Вярата в себе си е основата, от която трябва да тръгне всеки човек. Да вярва в себе си, да вярва в онова, което прави. Дори да има грешни стъпки, дори да има провал, това не бива да го отчайва и да приеме тези неща като указания, като знаци към правилния път. Всяка грешка работи за твоя успех, ако я разчетеш правилно.
Много хора се страхуват от провалите. Вие през какви грешки и провали сте преминал в бизнеса и в политиката и на какво ви научиха те?
Бих искал да говоря за нещо конкретно, а не да говоря така...по принцип. Един от моите провали е свързан с това, че сякаш избързах с развитието на фирмата си, на моя бизнес. Обвързах това развитие с кредити, които в един момент се превърнаха в товар. Независимо от труда, който полагахме, голяма част от приходите отиваше в банките. Извадих се поука от това.
Същото нещо се получи и в политиката. Сега признавам, че малко избързах и там. Смятам, че трябва да се изкара първо един мандат като общински съветник, за да разберат и осъзнаят процесите, един вид да се напипа пулсът на местата политика. Едва тогава може да разчита на успех и в тази сфера.
Отказахте ли се да вървите по пътя си заради тези грешки?
Естествено, че не се отказах. В бизнеса направих необходимите стъпки. В момента съм се освободил от голяма част от товара на тези „грешки”, вече не ми се налага да плащам лихви. С цялото ми уважение към банковата система, но бих искал да кажа на всички хора, че трябва да работят за себе си, а не за банките.
Колкото до втората ми грешка в политиката в Айтос. Преди години не стигнах до всеки един гражданин, не успях да създам личен контакт с всеки един гражданин. Този пропуск ми даде възможност днес да си направя важен извод. На идващите избори няма да пропусна нито една възможност да се срещам с хората, с всеки човек, за да може той или те да имат лично впечатление от мен и да си създадат мнение за мен от тази среща, а не да си формират представите от онова, което им говорят нашите политически опоненти.
Вярвате ли в това, че трябва да инвестирате отново и отново в Айтос?
Човек е за определен срок от време на Земята. Най-щастливите хора са онези, които през живота си са направили родните си места такива, каквито ги виждат в мечтите си в помислите си. Дори да си милионер или милиардер някъде по света, пак ще мислиш за дома. Един такъв много преуспял и много богат българин от Канада се завърна в родното си село и построи библиотека. Ще питате защо Игнат Канев го е направил? Просто той искаше родното му място да е такова, каквото си го представя и го направи. Вложи много средства, лични свои пари, за да изглежда по-европейски от много други села в Европа. Затова и аз искам да влагам парите си в Айтос. Инвестирам тук, плащам данъци тук, давам работа на хората тук.
Следвате ли стриктно някакъв ваш план или някаква стратегия в бизнеса и в политиката или понякога импровизирате като се осланяте на инстинктите си?
Без стратегия, без подредба и ясна структура, която да върши малките задачи, ежедневните задачи, успех не може да има. Дори изкопаването на едно лозе изисква човек да има стратегия. Да отидеш на борсата сутринта, да изчислиш колко работници ти са необходими, да ги наемеш, да предвидиш за тях мотики, да им осигуриш обяд, за да могат да продължат след почивката да работят все така здраво, а не да им речеш „АЗ ви давам надници, за храната се оправяйте сами” Тогава ще ти работят по-съвсем друг начин, но ако им дадеш обяд, ако имаш топло отношение към тях, ако в края на деня им благодариш за положените усилия, тогава успехът ти е гарантиран.
Благодарен ли сте на хората, с които работите?
Изключително много съм им благодарен. Нито един успех не съм постигал сам. Постигнал съм всичко дотук благодарение на хората около мен, на хората които работят с мен и благодарение на хората на Айтос. Аз се чувствам задължен към всички тях да им дам качествен хляб, качествени хранителни стоки без консерванти, за да бъдат полезни. Старая се да постигна...ето нещо конкретно...Айтос може да се похвали с една от най-ниските цени на хляба в цялата област. Бургас е много по-голям град с много търговски вериги, с огромна конкуренция, но нашата цена е пак по-ниска. По-ниска е цената на хляба и от тази в Карнобат, в Руен.
Цената на хляба ни е ниска с усилията на целия наш екип, даже на производствени съвещания колегите ме критикуват, че поддържам такава ниска цена и че заради тази социална роля ни се намалява печалбата. Аз обаче смятам, че е важно с какви хора живееш, а не какви пари печелиш.
Какво ви казват инстинктите ви за бъдещето на Айтос?
Айтос има алтернатива. Искам да дам вяра на хората ,че Айтос има бъдеще. Нашият град е част от ЕС. Айтос е съществувал много преди да се появи Европейския съюз. Имаме хилядолетна история, дедите ли са живеели тук преди хиляди години и градът е бил силен, могъщ...затова е част от историята. Друг е въпросът дали днес Айтос ще намери сили и ще напипа верния път, по който да се развива и да даде да се разбере, че е крайно време да има европейски облик.
Маркировка на улиците, добре уредени подблокови и крайблокови пространства, градските градини...спирките. Четири години като общински съветник исках нещо толкова елементарно. Да се изградят модерни автобусни спирки. Минавам с автомобила си покрай тях и виждам как децата ни се мокрят в дъжда. Отиват мокри на училище, докато чакат градския или междуградския транспорт. Иде ми да сляза от автомобила и да ги натоваря в колата ми. Това със спирките е безотговорно отношение. Общината има отношение като мащеха към хората.
Може ли всичко това да се случи без промяна в управлението на Айтос?
Абсолютно невъзможно е без промяна. Промяна обаче трябва да има в приходната или разходната част на бюджета. Средствата вече да не се разпределят на „наши” и „ваши”, а да бъдат насочени изцяло в услуга на хората. Не е в услуга на хората да съберем данъците на 80% от гражданите, а останалите 20% да не ги търсим. Срещу онези, които не си плащат, трябва да се вземат строги мерки, които са позволени от държавата и законите. Ние ще намерим начин да накараме айтозлии да плащат 100% от дължимото. Тези 20% от хората, които не плащат, те плюят върху труда на добросъвестните айтозлии. Когато не обръщаме внимание на тези недобросъвестни платци, ние ставаме като тях.
Смятам, че в общинска администрация има много добри специалисти, но трябва да им се дават ясни задачи с ясни срокове. Когато изпълнят задачите, това ще докаже, че администрацията е в състояние да провежда добри промени за града и общината. Но когато няма ясно формулирани задачи, няма срокове за изпълнение, когато един чиновник не прави онова, което трябва да направи, а от действията му зависят над 1000 съдби, тогава този чиновник трябва да си ходи без значение на кой е роднина или на коя партия е член. Това е промяната, която искам да наложа.
Но знаете ли, промяната в Айтос ще се случи тогава, когато айтозлии я поискат. Сега имат точно такъв шанс.
Коментари