Откровено за реформата, учителите, учениците и училището

Да ви предупредя честно отсега. Интервюто, което започвате да четете, е много дълго. Отне ми около 40 мин., но мисля за този разговор часове наред, вече няколко дни. Аз се срещнах, ще срещна и вас с две български учителки в бургаското  ОУ „Братя Миладинови”. Фина Тотева, преподавател от 27 години и колежката и Наташа Атанасова, учител от 35 години. Преминали са през какво ли не, но времето не е успяло да премахне любовта им към професията и към децата, които попиват знания от тях. Е, настанете се удобно и „чуйте” тази болезнено откровена изповед. 

Фина Тотева: Не броя реформите...всъщност те никога не са ме вълнували. Приемам ги като ситуации, които ни поднасят управляващите. Според мен основният човек, който прави всичко в една класна стая, това е учителят. Затова няма как някой да ме рефомира, ако аз самата не се реформирам. Но на въпроса ви...не съм броила реформите, но в интерес на истината започнах работа като учител, когато начален етап беше до трети клас, после стана до четвърти клас, смени се една учебна програма, смени се втора учебна програма, смени се трета. 

Мога да кажа, че в началото моите ученици учеха успешно от първи клас руски и английски език, нямаха никакви трудности. Сега са успешно реализирани млади хора, със семейства, с деца, всички са с образование над средното. Една от моите ученички вече е учителка в нашето училище. Друга моя ученичка е учителка в затвора и се опитва да ограмоти хора, които са изтървали всички влакове.

Наташа Атанасова: Тази година аз водя първи клас...до момента съм водела осем пъти първокласници. Беше едно лудо лято и министерството не знаеше сякаш какво точно прави. Не бяха готови нито стандартите, нито имаше някаква яснота до края на август. Изведнъж в началото на септември започна реформата в първи клас. Да се промени изучаването на реда на буквите. Досега почвахме с гласни, после със сонорните, звучни, беззвучни. Сега след сонорните, ще учим буква „Я”. После ще изучаваме звучни и беззвучни букви. Първо обаче беззвучните. Логиката е ...логиката е никаква. Децата изговарят много по-лесно звучните съгласни и оттам нататък съответно има по-добра връзка с беззвучните. За мен това не е реформа. Какво значение толкова има буквата „Я”. Какви думи ще съставяме с буква „Я”?

Наташа Атанасова: През последните години ни дават право да избираме учебници от различни издателства. Сменяйки програмата обаче, издателствата пишат нови учебници.

Фина Тотева: Първият ми випуск преди 27 години от 1 до 4 клас получи нови учебници до декември месец. Започнаха само с едно букварче. И тогава учеха числата до 100, както сега е според реформата. Не се затрудняваха. Учебната програма беше доста по-натоварена като съдържание. Това, което тогава учеха в 4 клас, днес моят син седмокласник, който е като опитно зайче на министерството, го изучаваше в пети клас. Всичко, което сега учат в пети клас, тогава децата го учеха в четвърти клас и се справяха по-добре.

Някак разпределението на учебното съдържание според държавните образователни изисквания според мен продължава да бъде измислено. Насочваме образованието към „сдъвкване” на онова, което детето трябва да получи в училище и не провокираме по никакъв начин учениците да започнат сами да търсят информация и да използват тази информация. Приучваме ги към една консумация. 

Фина Тотева: За мен вредите са големи, но те ще станат видими, след като децата от това поколение преминат през тези псевдореформи, достигнат възрастта на активно работещи хора и трябва да използват онова, което са натрупали като знания в училище. Консуматорският елемент е прекалено голям и практическото, приложното насочване на образованието е на ниво нула.

Фина Тотева: Не, в никакъв случай. Не бих казала ,че го развива. В момента са включени учебни часове по предприемачество в първи клас. Говори се, че в първи гимназиален етап децата ще изучават общообразователни и разширени предмети...никой не можа да обясни какви точно. Във втори гимназиален етап ще получават профилирана подготовка, на за мен като учител, като родител не става ясно какво ще се случва с тези деца. Сегашните седмокласници започнаха училище преди седем години с идеята за нова учебна програма с целодневно обучение. Беше ясно, че ще завършат основното си образование в седми клас и не беше нужно тези деца да бъдат натоварени с такъв огромен материал по история, например. В осми клас досега се изучаваше „Средновековие”.             Не е нужно децата в седми клас да знаят такива подробности. Казвам го като учител, като родител, като човек, който е пътувал много. Те учат за Африка, за Азия, за Южна Америка, а в същото време претупват за няколко часа Европа. Не е нормално по „Биология” цял дял да бъде сведен до седми клас и това се събира в един допълнителен час, в който колегите са принудени да сдъвчат  някакъв материал, който да предадат. Те са непълноценни, а децата, които трябва да потребяват знания, не получават нищо. Може ли да живее едно дете в Европа и да не знае нищо за континента, а да знае толкова много за Африка?

Наташа Атанасова: Абсолютен хаос. Тези реформи натоварват българския учител с административна работа. Пишем хиляда неща до хиляда места. Отнемат ни от свободното време, през което бихме могли да мислим как да преподаваме материала.  За съжаление ние все по-малко създаваме самостоятелно мислещи деца. Толкова съм против тестовете. За мен да попълваш цифрички или някаква думичка и това да се отчита за отличен резултат...за мен това не е достатъчно. 

Преди взимахме нова тема и имахме минимум един час за упражнение. Сега го нямаме. В първи клас половината деца не могат да четат. Познават печатните букви, но не могат да пишат ръкописно и не могат да четат. Всеки ден взимаме нова буква, но няма време. Така едно дете, подготвено на средно ниво, идва в училище , има някаква представа, но не познава буквите. Ако трябва всичко това да се върши само в часовете в училище, това е просто невъзможно.

Фина Тотева: Имаше един министър, казваше се Даниел Вълчев. Той единствен прозря, макар че по негово време беше учителската стачка и натрупа негативи, той направи едно нещо много смислено. Задължи всички български учители да минат курсове на обучение за употреба на продуктите на „Майкрософт”, т.е да могат да боравят с WORD, с EXCEL, да използват Power Point за презентации. Създаде компютърни зали дори в най-малкото селско училище. Това той го направи и сега колегите имат възможности. Въпрос е на лична преценка и дали им се занимава с това.  Нищо обаче не може да замени преподавателя.Той може да бъде цяла класна стая, да бъде интерактивен. Не е необходимо непременно да имаш мултимедия, за да направиш един вълшебен урок. Мултимедията е добро нещо, съкращава времето, но можеш да направиш иновативен урок и без мултимедия, стига да имаш иновативно мислене.

Фина Тотева: Децата са най-емоционалната част от обществото и тяхната емоция може да породи в един момент необходимост да излезем извън класната стая и да проведем навън час по „Човек и природа” или час по „Музика”, „Рисуване” и каквото му дойде на ума на човек. Това обаче за да се случи, трябва декларация от родителите, че са съгласни да изведем децата навън, ако е в рамките на града. Трябва маршрутен лист. За да ги изведем до някаква съвсем близка дестинация, например местността Пода, трябва документ от Регионалния инспекторат и то 10 дни преди това, защото има изисквания за ученическата безопасност. Всичко, което слага някакви пранги на действията на учителя, препятства това той да прави уроците по-интересни.

Наташа Атанасова: Ограничена съм в класната стая, ако искам да импровизирам нещо. Говорихме си с колежката за този филм за финландските училища. Ние сме готови за такива предизвикателства. За нас ще бъде страшно интересно. Правили сме тези неща навън. С предния випуск бяхме скаути. Някои уроци сме провеждали навън сред природата. Просто е страхотно. Невероятно е чувството. Не можем всеки ден да правим това, но можем да измисляме постоянно нещо иновативно, за да разнообразим нещата в класната стая...само че...ако сте гледали този филм за финландските училища, ами какво ли нямаше в класните стаи. В момента да и хрумне нещо на финландската колежка, че и трябва, без да го е планирала предварително, тя го има в класната стая като материална база. Силно се впечатлих от смартфоните и таблетите. С моя четвърти клас също ги използвах. Бях убедена, че учениците ще ги ползват за урока. На тях им беше страшно интересно. За нула време влязоха в GOOGLE и намериха, каквото им трябва и беше много забавно за децата. Но ни ограничава учебното съдържание, което ни вкарва в рамки. Днес трябва да вземем това и да минем нататък, а ние преподавателите виждаме ,че децата имат нужда да останем на тази тема и ние понякога го правим, за да ги научим. А може да дойде проверка и да кажат "Защо сте на тази тема, а трябва вече да сте на следващата?". Децата просто имат нужда от повече упражнения, но ако ги правим, това е вече нарушение. Дребни неща, но...уж дават право на преподавателя да избира учебници, да си прави разпределение на програми, а в същото време идва проверяващият и гледа точката и запетаята. Ама, ти защо си разместил това? – ни пита.

Фина Тотева: Не всички колеги имат хъс  да разработват учебно съдържание и учебни помагала. Ако се даде автономност на училището, хубаво е тя да бъде свързана с това. В много европейски страни учителят сам избира. Има учебно съдържание, единни държавни образователни изисквания, определени умения и знания в края на даден етап. Решение на учителя трябва да бъде как да структурира учебното съдържание, така че човечето в даден момент да може да каже „Аз мога да се справя с това, с това и с това”. Преди дни бяхме на една конференция. Чухме за ситуацията в Унгария, макар че това ако се направи в България, ще бъде почти същото.  В Унгария са установили, че когато децата се явят на матура, показват определени знания. Но ако същите деца бъдат поставени в изпитни условия по същата тема след две години, те имат с 60% по-ниски резултати. Това показва едно изключително нетрайно знание и че човек не може да използва натрупани знания в своя живот или в професията си.

А това, че все по-малко млади хора искат да стават учители, не ви ли засяга лично...Професията ви сякаш девалвира и губи уважение?

Фина Тотева: Това ме притеснява. Професията се обезценява, но не в резултат от ниското заплащане. Заплащането изобщо не е причината. Обезценяването на учителския труд тръгва от говоренето в обществото за училището не като институция, за учителя не като за институция. Говори се само за пари, а не в посока „Учителят е високообразован”. През учителя минават всички, които са се запътили нанякъде. Никой не казва, че учителска ръка е държала ръката на министър-председателя, на депутата или на всякакви хора. Срамно е, че в крайна сметка тези хора се оказват емоционално неграмотни и не могат да разберат учителската професия. Тази професия на първо място е много висока култура, съчетана с обич към децата. Едва след това идва методическата подготвеност. 

Наташа Атанасова: Имало е трудни моменти, но не ми е минавало на ум да се откажа. Не обичам на инат, а пречупвам формите, разбивам рамките, в които ме поставят по мой начин. Правя нещата така, че да се водят по интереса на децата. Миналата година приключих един невероятен курс. Четири години ме държаха всеки ден в страхотно предизвикателство. Усвояваха учебното съдържание с голяма бързина...дори в този вид на учебното съдържание. Аз просто имах невероятно удоволствие да подавам допълнителна информация и те да я приемат. Възхитена съм от тези деца.

Фина Тотева: Честно казано, за тези години, през които съм била в училище,  особено през първите години, са ми задавали въпроса какво правя аз тук и защо не взема да отида някъде другаде. Вярвате ли ми, че най-ранните ми детски спомени са свързани с това, че аз си играя на ...учителка. Аз съм завършила езикова гимназия със златен медал и можех да избера каквото пожелая като професия. Докато бях студентка, много хора ми казваха „Защо така, моето момиче. Защо не записа нещо друго? Ти имаш възможности”  Ето го този момент...”Ти имаш възможности” .                                                                                                         
 Кажете ми, докога ще се приема за нормално, че хора, които са лишени от капацитет и нямат възможности, могат да обучават нашите деца. Това е важният въпрос. Стигнали сме до момент, когато, съжалявам да го кажа, но обществото е с такава нагласа. "Той за нищо друго не става и затова е станал учител". Но не е така.                     Аз успешно мога да бъде много други неща, включително и неквалифициран труд с колежката Атанасова не сме се срамували да работим назад в годините...

Фина Тотева: Никога не съм се виждала в управленска посока...

Фина Тотева: Да, бих направила, но съдържателна, която да е съобразена с това, от което имат нужда децата, обществото и с възможностите на учителите да се справят с нея. Защото тази реформа ми се струва, че малко пресоли положението за това какви ангажименти и отговорности вменява на учителите, без на практика да им дава ресурса, с който да работят, за да се чувстват облекчени в работата си с децата.

Фина Тотева: Не мисля, че е започнало обратното броене. Надежда ми дават тези млади хора, които получават висше образование в чужбина и се връщат в България.

Наташа Атанасова: Аз продължавам да вярвам, че българското училище, българският учител и учениците ще издържим отново на поредната реформа. Все се надявам, че ще дойде някой, който наистина има представа какво е положението в българското училище. Защото нашето образование страда най-много от това, че ...дали ще е министър дали зам. министър, но това  са хора ,които не са били един ден в класната стая или един ден в училище. Не  можеш да променяш съдбата на най-важните хора в страната, защото аз смятам, че децата са най-важните хора в нашата страна, а да не създадеш база. Та, децата само дето не спят в училище, всичко останало правят тук.  Ако някой управник остане за един ден в училище, мисля си, че тогава ще мисли за образованието по друг начин. Може министърът и зам. министърът да не е учител. Но ако е отворен и търси мнението на учителите, ще е друго. Казват, че това се прави, но на последната конференция през септември само закараха колегите до залата в София предизборно, направиха едно две предварително подготвени изказвания и никакви въпроси, никакви разисквания за тази реформа. Хайде да спрем вече да лъжем хората, че взимаме идеи от учителите отдолу и сме ги грабнали и развили.

Фина Тотева: Любимият ми израз е „Ние това сме го съгласували с училищата”. Няма такова нещо. Знаете ли...в момента училището се крепи върху ременете на учителя. 

Автор: Красимир Калудов