Ние сме, ТЯ

През 1982 г. се случило забележително събитие. Изследователи от група, под ръководството на физика Алан Аспект от Университета в Париж, установили, че елементарните частици са способни да си предават мигновено съобщения, независимо от разстоянието между тях. Физикът от Лондонския Университет, Дейвид Бом, имайки предвид това откритие, предположил, че обективната реалност, която виждаме не съществува. И независимо, че ни изглежда цялостна и монолитна, Вселената е илюзорна, като представлява една огромна холограма, създадена по невероятен начин. Какво е холограма? Това е триизмерно изображение, направено с помощта на лазерен лъч. Обектът се осветява с един лазерен лъч. Втори лъч се насочва и сблъсква с отразената светлина от осветения обект и двете отражения се наслагват. Снимката им представлява кръгове от светли и тъмни линии, разположени един в друг. При осветяване на снимката с трети лазерен лъч, се вижда триизмерното изображение на снимания първоначално обект. Ако холографско изображение на даден обект се разреже на половина и се освети с лазер, то всяка половинка ще дава намаленото изображение на целия обект. При всяко следващо разрязване до най-миниатюрното, осветено с лъч и то ще представи обекта в цялост. Осъзнаването на този факт, спомогнало Бом да допълни откритието на колегата си Аспект, че елементарните частици са способни да си взаимодействат, независимо от разстоянията, не защото си обменят сигнали, а защото отделността им не съществува. На по-дълбоко ниво тези частици не са отделни обекти, а са представители на нещо много по-основно. Ако наблюдаваме аквариум с плуващи рибки на два монитора, чието излъчване идва от две камери, разположени отпред и странично, ни се струва, че това са два отделни обекта. В зависимост от ъгъла на разположение на камерите, изображенията малко ще се различават едно от друго. Наблюдавайки, ще открием, че съществува определена взаимна връзка между тях. Когато едната от рибите прави обръщане на посоката на движението си, другата също синхронно прави обръщане. Когато едната виждаме в анфас, другата е в профил и ако не сме запознати с общата картина, може погрешно да направим извод, че рибите мигновено координират движението си. Но това не е така. Според Бом, именно това се случва в експеримента на Аспект. В действителност, явното взаимодействие между частиците при свръхсветлинна скорост, ни показва много дълбоко и многоизмерно ниво на реалността, от която виждаме само част и затова обектите ни изглеждат поотделно. А частиците не са отделни части, а границите на много по-дълбоко единство, което е холографско и невидимо, подобно на обекта, сниман с лазерните лъчи. И понеже, всичко във физическата реалност се съдържа в това изображение, Вселената се явява проекция, холограма. Ако отделността на частиците е илюзия, то означава, че на по-дълбоко ниво всички предмети в света са безкрайно взаимосвързани. Така човекът е свързан с другите хора, с неживото, растителното, животинското ниво на природата и с всяка звезда във Вселената. Ние съдържаме всичко и всичко съдържа нас. Времето и пространството губят досегашния възприет смисъл. Параметърът положение вече няма стойност, тъй като нищо не е отделено едно от друго, няма разстояния, няма и време. Минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно, въпреки че ни се струва всичко разделено. Ако се опитаме по обратен ред – да възстановим в себе си тази цялост изкуствено и си създадем усещане за проникване в „другото, различното“, което най-достъпно можем да осъществим с нашия събрат – човека, ще усетим неразделност на дълбоко ниво. Постига се със съзнанието за голямото значение на другите хора за мен, самия. Когато служиш на един човек, който е значим за теб е достатъчно, че си при него, помагаш му, грижиш се за него и го заобичваш, без да искаш нещо в замяна. Ако и той разбере, колко е голяма важността да се усетим като единство, той чувства важността на хората за него и се грижи за теб. Ако все още не е съзрял за това разбиране, е необходимо с пример да показваме и постепенно настъпва промяна в него под влияние на обществото. Чрез грижата за другия, ние забравяме за себе си. Другите се грижат за нас и можем все повече да даваме за тях и те за нас. Така се издигаме над материалното възприемане и се олицетворяваме с природната същност, която е характерна с взаимна грижа и подкрепа между елементите на цялото. И дори, не усещайки нашата единност, поради възприемането си на всичко разделено, действайки, както е природно заложено, според единството в холограмата на Вселената, няма да бъдем фиксирани от нея като елемент, който иска в своя полза, за сметка на другите – наш досегашен принцип, санкциониран от нея чрез изпитвани болести, несгоди и страдания, а ще се ползваме от нейната закрила. Постепенно, чрез тези открития на квантовата физика, със съзнанието си приемаме тази всеобща единност. Като работим над себе си за сливане с другите хора и природата, се издигаме все по-нагоре в еволюцията си и по-дълбоко в усещанията си, докато достигнем нова сетивност и целта за която сме създадени – желанието да доставим радост на създалата ни природа, правейки това, което иска тя, нашият родител – да приличаме на нея и с любов да се грижим за всичко, което е тя. Автор: Емилия Наумова Коментари