Катерина Хапсали е икономист, журналист и „човек на думите”. Тя е автор на потресаващо прекрасния роман „Гръцко кафе”, в който хора, родове, предания, клетви, любови и предателства оплитат деца в едно кълбо от съдби мъже и жени от различни точки на барутния погреб, наречен Балкански полуостров.
По време на представянето на книгата в книжарница „Хеликон” в Бургас Катерина отдели време и за читателите на „Бургаски репортер”, за да сподели своите усещания за Балканите и човеците в тях.
Преди да напишете „Гръцко кафе” бяхте ли се интересували от връзките между хората на Балканите и силата на кръвните връзки?
Разбира се. Мисля, че това е неизбежно за всеки едни от нас. Аз съм учила в САЩ и в университета, където учих, имаше хора от цял свят включително и от Балканите. Дълго време имах съквартирантка туркиня. Общувах с много гърци. Някакси като млад човек попаднах в този вихър и винаги ми е било интересно. Няма как да не ме е вълнувало. Фактът, че срещнах Полихорнис, който не е фикция, и всички оследвали събития отрищиха у мен съвсем друг интерес. Много по-различен интерес. Съдбовен.
Този врящ казан на Балканите, без аналог в Европа, това малко парче земя, където живеят хора от различни религии, мразят се, обичат се, заедно са, разделят се...всичко това не ви ли предизвика в в романа си в един момент да сложите оценка от типа на „Тези са добри ,тези са лоши, тези са по-добри, онези са по-лоши”?
Не, в нито един момент. Смятам, че когато пиша и за едните и за другите, има ирония и авторония, защото всички сме отвсякъде. Понякога има едно намигване, но оценки няма. Между другото ще се старая да бъда така и в моя втори роман „Сливовиц” да не давам национални оценки. Никакви. Затова и този втори роман е много труден, защото знаете ,че темата за бивша Югославия е много щекотлива. Оценки не давам в никакъв случай. В крайна сметка авторът трябва да притежава емпатия, а тя е наднационална и носи всички национални белези.
Повече си приличаме или повече се различаваме, повече неща ни събират или повече ни разделят нас хората на Балканите?
Според мен страшно много неща ни свързват, а ни разделя ужасът от това колко много сме еднакви. Страхуваме се да бъдем еднакви, а всъщност адски много си приличаме. Страхуваме се да си признаем този факт . Ужасът от нашата еднаквост ... това прави големите бели, а ние всъщност безкрайно си приличаме. Приличаме си като характери, като бит, приличаме си като реакции били те първични или не. А и толкова много сме оплели, дори генетично. На едно място в „Гръцко кафе” казвам „В този пропит с кръв и сперма наш полуостров всички сме абсолютно отвсякъде”. Вие знаете ли например каква част от вас самия е българска? Имате ли други проценти, откъде идват те? Можете ли да изчислите изобщо кой сте?
Родът на баща ми е от Гърция, той носи гръцко име, баща му също, родът на майка ми е от Лозенград в Турция...това съм аз...
Така...а преди 300 години, а преди 400 години? Именно затова говорим. Никой вече не знае кой откъде е.
Планирате ли „Гръцко кафе” да бъде преведен на гръцки и на турски език?
Честно казано...евентуален превод на гръцки език не е първото нещо, което съм планирала, макар че то е безкрайно очевидно. Според мен таргетът в момента трябва да е превод на английски или на френски, на някой от езиците с по-голямо покритие. А иначе превод на гръцки и турски език е неминуем в един момент.
Обичате ли Балканите и хората на Балканите?
[caption id="attachment_68695" align="alignleft" width="300"]
Катерина Хапсали и Ели, усмихнатото лице на Хеликон в Бургас[/caption]
Да, затова не спирам да се връщам. То е като някакво ласо. Имам чувството, че ние като се родим тук на Балканите, това не е като пъпна връв, а като ласо. То ни омотава и цял живот ни тегли обратно. Живяла съм в САЩ, живяла съм в Хърватска, живяла съм в Испания, пътувала съм по целия свят. Много неща са ме дразнили тук, често съм искала да побягна през глава и просто да не погедна назад, но няма как. Тази земя е по-силна от нас и тя е вътре в нас.
Това „Гръцко кафе” навсякъде ли на Балкански полуостров може да бъде възприето и изпито? Универсална ли е тази книга за хората от полуострова?
Аз съм се постарала, поне, да бъда универсална. А иначе кафето е метафора за всички онези неща, които са безкрайно еднакви. Ние постоянно обясняваме колко са различни. Всъщност турското кафе е гръцкото кафе, българското кафе в джезве. Кафето, което можете да пиете пак на джезве в центъра на Белград. Това е едно и също, но ние се стараем да подчертаваме раличия, които не съществуват.
Коментари