Константин Пенчев: Българите имат нужда от обществен посредник

Малко преди да отстъпи поста си на обществен посредник Константин Пенчев пристигна в Поморие като патрон на фестивала за хора с увреждания – „Равен шанс за всички”. Ето какво коментира омбудсманът в една от последните си публични изяви пред медиите. -Г-н Пенчев, Вие сте патрон на фестивал за хора с увреждания, смятате ли, че има нужда от подобни инициативи и какво трябва да се промени при тяхната организация? - Подобни фестивали трябва да съществуват и те трябва да имат постоянен източник на финансиране, защото това е една много хубава и полезна инициатива. Сами разбирате колко е трудно за един човек с увреждания да се осмели да се покаже на сцена и да демонстрира таланта си. Трудно е за всеки млад творец, а какво остава за човек с увреждания. Затова е нужно да има стимул. И тук не става въпрос за помощ. Защото това са хора с таланти, които съвсем спокойно могат да участват в конкурси, които не са специално за лица с увреждания. Но те имат нужда от една малка подкрепа, за да се престрашат и да излязат на сцена. Не знам кое министерство точно трябва да отдели средства за подобни форуми. Миналата година финансирането на фестивала беше по линия на Агенцията за хора с увреждания, което е пак вид социална помощ. А според мен финансирането трябва да дойде от Министерството на културата, защото тук става дума за културна дейност, за културни дейци и таланти. Дейността на тези хора – ангажирани с изкуство – не е равносилна на състезателите от параолимпийските игри, където хората с увреждания не могат да имат такива рекорди, каквито другите спортисти.  Тук става въпрос за съвсем други таланти и не е изключено човек с увреждания да бъде много по-талантлив от някой, който няма здравословни проблеми. Затова смятам, че подобни фестивали трябва да се финансират по-скоро от Министерството на културата. - Извън темата за фестивала, скоро изтича Вашият мандат като национален омбудсман, каква е равносметката Ви за свършеното през годините? - Най-трудно е аз самият да дам оценка за собствената си работа. Показателно е, че срещах подкрепа от хората. Дори сега по време на тези избори имах много силна гражданска подкрепа. За мен това е най-голямата награда. Спират ме хора по улиците и казват: „Ние бяхме за Вас”. Не е толкова важно как ще гласуват в Парламента, а какво смятат обикновените хора, тези за които работих по време на мандата си. А ходейки по улиците, досега не съм чул лоша дума за себе си. -Като цяло регионалните омбудсмани в България са малко. Според Вас трябва ли да има повече обществени посредници по места? - Да, според мен трябва. Казвал съм го много пъти. Просто законовата уредба у нас не е развита достатъчно, специално за местните обществени посредници. Законът за местното самоуправление и местната администрация, не е Законът за омбудсмана. Може би е нужно да се направи някаква връзка между националния омбудсман и местните обществени посредници и те да влязат в определен раздел. Това е една дейност, която тепърва трябва да се обмисля. Пет години моите усиля бяха насочени към това хората да разберат, че има омбудсман, който може да им помогне. Второто ми усилие беше да покажа на тези, които определят бюджета, че парите, дадени за дейността на омбудсмана, не са средства на вятъра, а са за институция, която е необходима на хората. Тя е необходима и на властта, защото точно общественият посредник е буферът между хората и властта. Всяка една умна власт има нужда от такъв посредник, защото именно той канализира оплакванията към нея и може да сигнализира за основните проблеми в обществото. Показателно е, че вече не чувам подмятания от различни парламентарни групи за това как няма смисъл да се плаща на омбудсман. Макар че наскоро един виден експерт, няма да му спомена името, коментира с ирония, че омбудсманът е наложен от Европа и реално той не е нужен. Искам да кажа на този господин, че за много хора общественият посредник е последната надежда, „последната спирка” и често единственият отдушник, който ги изслушва. -Какъв съвет ще дадете на Вашия приемник? - Аз не мога да си позволя да давам съвети на никого. Народното събрание решава кой да е той и щом е избран, значи идеите на моя приемник са намерили повече доверие в Парламента. Надявам се да направи нещо повече от това, което аз успях да направя. Важното е да се надгражда, а не да се съсипва една прохождаща институция. - Какво не успяхте да свършите като обществен посредник? - Много неща не успях да свърша. Винаги ми се е искало да направя нещо повече. Винаги съм искал да бъда универсалният посредник и т.нар. обединител. Защото през годините разбрах, че омбудсманът трябва да бъде и обединител – не само между гражданите и институциите, но и между самите институциите. Всички тези „войни” между протестиращи и контрапротестиращи, между отделни институции, са абсолютно излишни и са във вреда на всички нас. - С какво ще се занимавате след като се оттеглите от поста на национален омбудсман? - Още не съм решил. Вече съм почти на пенсионна възраст, но имам много енергия, която ще реша в какво да вложа и накъде да се насоча. Още не съм мислил за това. Едва ли ще се отдам на почивка. Нека да ми приключи мандатът и ще имам време да се позамисля за собствената си съдба и да се ориентирам къде мога да бъда най-полезен. * В интервюто са използвани въпроси на различни бургаски медии Коментари