Не на страха, да на страха…

  Като възрастни често попадаме в различни ситуации, които предизвикват у нас преживявания на недоволство, гняв, възмущение, но сякаш нещо ни спира да ги изразим. Във времето това сякаш се е превърнало в навик – да изглеждаме винаги любезни и спокойни. Какво ли ни спира? И още – какво си причиняваме с това? Ако се върнем назад във времето, когато сме били в ръцете на мама и татко, сигурно ще се появят ситуации, в които детето е било уплашено от нещо, паднало е и се е разплакало, защото се е уплашило и го боли. В такива случаи родителите често реагират доста сходно. Учудват се или се възмущават от страха на детето, казват му неща от рода на: „Как може да те е страх от…, виж не боли/не хапе” или „Е е е, не е по-голямо от теб и нищо няма да ти направи.” И в мислите си те са подкрепящи детето си хора, които му вдъхват кураж и му дават добър пример. И явно не осъзнават, че така поставят една много сериозна забрана, отнасяща се към чувствата, преживяванията и усещанията в тялото на детето. Не стига това, а на всичко отгоре именно гневът и страхът са емоции, които родителят не желае детето му да преживява. Опитват се да го разсеят с нещо забавно или направо го „посичат” със съответната забележка. И двата случая оставят белег върху душата на хлапето. Представата за розовия свят и пясъчните замъци в него е изградена и на желанието на родителите децата да не изпитват т. нар. негативни емоции. Тук и сега те, като възрастни, могат да направят нещо, за да се почувства отрочето им по-добре. Какво ли би се случило, когато не са с него – в училище, университета, на работа, в семейството им. Неумението да се справяш с негативните преживявания засилва драматизма и реакциите на непоносимост у човека спрямо конкретната ситуация. И се прокрадва идеята за постоянен провал и неуспех, напрежение, лутане да намерим някой, който да ни успокои като мама и татко. Ако пък родителя директно слага своята забрана и критика реакциите и емоциите у малчугана блокират. Това не значи, че ги няма, обаче. И всеки път, когато се появяват детето може да изпитва още по засилен страх от това, че се страхува, че не знае какво и как да прави. Важно е да не се издава, за да не го „посекат” отново с присмех, забележка или в негово присъствие да разказват на семейни приятели как то се е уплашило или ядосало на нещо.  Вече като въз­рас­т­ни, децата които са преминали през това да имат заб­ра­на това, чес­то имат прояви на пси­хо­со­ма­тич­ни за­бо­ля­ва­ния - алергия, миг­ре­на, яз­ва. Има и друг вариант и той касае по-скоро страховете на родителите, неприемането на неща от тяхна страна. Възможно е в един момент детето да ги приеме за свои страхове, за свое нехаресване. Няма какво да се чудят майките, че децата не обичат месо, например, а е добре да се сетят кога са споделили пред децата, че това не е приемлива за тях храна – жест на масата, реплика към съпруга или гостите, коментар за ТВ предаване. По подобен начин стои ситуацията със страховете – ако за майката кучето е най-страшното животно, да речем, и тя реагира или говори за това и детето знае, то със сигурност това ще стане част и от неговите страхове. А те могат да бъдат различни и да засягат всички сфери в живота. Какво ли се прави в подобни случаи. Пренареждането на възгледите и методите за родителстване е вятър работа. Едно, защото всеки се опитва да даде най-доброто за детето си и вярва, че прави именно това – намесата означава да бъде събудена вината, у него, че не е добър родител. От друга страна ние вече като възрастни все пак имаме някакъв опит с избора и спазването на определени забрани. Тук е момента да ползваме потенциала си в това – че като възрастни можем да поемем посоката и приемането или отказа. Да си дадем сметка и за още нещо – вече не сме деца, които имат нужда да отговарят на потребностите и изискванията на родителите си. Зрелите хора сами направляват живота си, няма на кого да разчитат освен на самите себе си. И… най-важното, ние оставаме експерти на себе си – та кой знае кое е добре и кое не за нас освен самите ние. Така е повярвайте. Автор: Нели Ненова психотерапевт в Център "Различното място" тел: 0899483570      Коментари