Какво губим?

Напускаме нашите физически параметри, животинското си тяло, петте си сетива. Те, някак се разтварят и започваме взаимно да се възприемаме чрез информационен пакет на нивото на усещанията. Сърцето и разумът са нашите органи за възприемане и средствата на нашите контакти. Когато към нас е отправено послание за комуникация, чрез неговото влияние се избавяме от своето, поредно егоистично хрумване и така правим крачка за отваряне към света и обединяване с другите хора. Следва, постепенно движение напред, докато не започнем, взаимно да чувстваме чуждата вътрешна същност, като я възприемаме достоверно. Без правилното ѝ възприемане е невъзможно да имаме усещане. Едното определя другото. Така, постепенно се издигаме от досегашното ни ниво „животното в нас“ на следващото ниво „човекът в нас“. Това е истинската, интегрална (обединяваща) същност на всички хора. Понякога, за да влезем в по-стойностен контакт и да се усетим един-друг, ни е нужна конфликтна ситуация, противопоставяне помежду ни. Но контактът няма да е пълноценен, ако има размиване на образа на връзката и тя е безсъдържателна. Обратно този образ трябва да е изявен, колкото може по-ярко. Виждаме в другия всичко, което не ни харесва и е обратно, противоположно на нас, а едновременно с това оценяваме стремежа у него да бъдем заедно, в разбирателство, солидарни и обединени. Точно тези два аспекта, дават остротата на усещанията ни и съвършенството на възприятията. Те изграждат новото, преосмислено възприятие, което предстои да постигаме. В нашия земен свят не съществува съвършенството и липсата на личен интерес. Когато отношенията са базирани на взаимни отстъпки, компромиси и взаимно съгласие, те са постигнати на егоистично ниво. Нашата нова тенденция е да се стараем себе си и „другия“ да издигнем на следващото ниво на взаимодействие между нас, като не изискваме невъзможното, премахването на отрицателните качества като завист, ревност, желание за превъзходство, за влияние. В тях се състои основата на прогреса ни и продължават да съществуват в човека. Но за да ги използваме с правилна насоченост, което е целта ни, е необходимо да се издигнем по-високо, над тях и да ги преодоляваме, като прилагаме новата си преоценка. Защото всички ние, наблюдавайки хората не откриваме в тях нито едно напълно положително качество. Даже за проявената любов към някого, за участието в нещо позитивно, сме подозрителни и винаги търсим да си изясним на какво се дължат тези положителни стремежи. Проявата на обич, съчувствие, жертване на себе си и други възвишени, благородни постъпки произлизат от егоистичните свойства на човека и са природно дадени със създаването му. Затова не ги считаме за лична заслуга на човека. Основният принцип, на който следва да се изграждат взаимоотношенията между нас и трябва да оценяваме е преодоляването на себе си, постигано чрез възпитаване, именно чрез другите хора. Едва тогава, за първи път в нашата еволюция ще видим целта, която ни вдъхва природата и към която ни тегли – в името на общото да се обединим, въпреки различията между нас. Досегашният ни живот показва, че апелите на различните по характер, световни формации за добро бъдеще не са се осъществявали в живота и никой не предполага, създавайки и следвайки призивите, каква е основата и предназначението на човечеството. Сега има вече ново усещане и ново разбиране, базиращо се на изначалната същност на човека. Става ясно, че ние, хората сме свързани с една обща връзка, в един общ организъм, който може да се развива нормално при правилно взаимодействие между структурите, които го изграждат. Както в биологичното тяло има синхронност на процесите и то е здраво, така и общата човешка същност има основни, типични принципи на взаимодействие, чието спазване гарантира успешното функциониране и радост. „Радостта да виждаме и да разбираме е най-прекрасният дар на природата.“ А. Айнщайн Автор: Емилия Наумова Коментари