Бъдеще, желано!

В своето развитие сме достигнали момент, когато разцветът на Западната цивилизация постепенно отмира. Населението на Европа ще бъде заменено с преселващите се народи от Африка и Азия. В миналото развитите държави са завоювали други страни, с цел да ги направят свои колонии. След това са ги изоставяли, но е последвала емиграцията на народите от бившите колонии към тях. По подобен начин ще завърши и подчинението на едни държави над  други. С развитието на съвременните технологии, не са необходими големи територии за развитие на производството в дадена страна. С построяване на напълно роботизирани предприятия, без човешка ръка е възможно да се произвежда всичко необходимо за съществуването ни. В международната търговия също няма да е нужен обслужващ персонал. В сравнително малки по площ лаборатории, върху принтери могат да се разпечатват необходимите ни количества различни стоки и да се произвеждат. Така епохата на международната търговия, на огромните търговски кораби, на преминаването на финанси от една страна в друга постепенно отмира. Приключват старите взаимни финансови и търговски връзки на основата на покупко-продажба, единственото което е свързвало държавите преди. Съществувало е привидно обединяване, както и в туризма. Преход на милиони туристи от единия край на света към другия не ни прави по-свързани, защото е в рамките на търговията и преминаване на капитали между различните държави. Ако всяка държава може да произвежда всичко, не са ѝ нужни другите страни. И светът няма да се обедини, ей така, от само себе си. Природата няма да ни позволи да се бавим и ще ни провокира чрез принуда да поправим своя егоистичен подход, за да достигнем своята истинска същност. С цената на много проблеми и промяна в характера на човека за достигане на едно общо излъчване, типично за цялата бъдеща цивилизация на човечеството, природата ще ни принуди да се обединим. И това ще стане над всяко различие и индивидуален народностен характер, американски, английски, афроамерикански, немски, руски, френски. Ще ни се наложи да установим взаимните си контакти и връзки или по своя воля, или по принуда. Няма да има значение, че всички народи, бели, жълти, червени и черни имат различено мислене. Макар, всеки да може да обезпечи себе си и да живее изолирано, то ударите от страна на природата ще ни принудят да се обединим. Но то няма да бъде като предишното сътрудничество на основата на международна икономика, международна търговия и промишленост, а съвсем различно. Навсякъде нивото на образование се понижава. Хората вече не четат, гледат телевизионни предавания и предпочитат масови развлечения. В много страни няма стремеж и възможност за достигане на по-напредналите държави, а в сполучилите, няма необходимост от осъзнаване на ставащото и животът се свежда до нивото на примитивно, прагматично съществуване. Това печално състояние показва, че съвсем закономерно се проявява „Законът за отрицание на отрицанието“. Той се изразява в отрицание на предишната степен на развитие и необходимостта да опознаем напълно нейната нищожност, безперспективност, за да не се стремим вече към нейните идеали и ценности. Затова във всички сфери на живота ни се проявява отчуждаването на всеки от всичко. То не се управлява от банкери, от бизнесмени и от правителства. Управлява се от закона на природата, който води човека до равнодушие към ненужните, отминаващи ценности. Вече няма да ни удовлетворяват все по-големите постижения, а характера на тези постижения. Ще ни интересува не живота, така както го знаем досега, с проблемите в него, а животът над самия наш живот. Постепенно в нас ще възникне пробуждане към нови приоритети, които ще се постигат, не от досегашното линейно развитие на егоизма, а от друго ниво, по-висше от него. Едва тогава ще започнем да разбираме следващата степен на еволюция, която е особена в случая, защото напълно трябва да променим отношението си към живота. Заради това, трябва да сме свързани над животинските си потребности, осигурявайки си най-необходимото за достойно съществуване, а всички наши идеали и стремежи да бъдат на по-висше ниво. Единствено минималната грижа за нашето физическо тяло ще ни задържа в този свят. Вътрешната, духовна и истинска човешка същност няма да се състои в това да задоволяваме своята материя, а да постигнем следващото ниво на развитие на обществото и на Вселената. Тогава ще открием ново общество и нова Вселена. Ще настъпи постигане на вътрешната структура на живота, на вътрешната програма на творението и на тази сила, която ни е създала и управлява. Автор: Емилия Наумова         Коментари