Реализиране на връзка

Развитието ни досега е свързано с изграждане на нова психология в човека, характерна за интегралното общество, в което живеем. Нов е и начинът за взимане на решения, основан на самоконтрол, но не с потискане на себе си, а с умение, напълно и осъзнато да се откажем от своето виждане и да се обединим с мнението на  своя събеседник, за да реализираме една обща идея. Как да постигаме това взаимно разбиране? Сами не сме създали себе си. Унаследили сме специфични качества от родителите си, те от своите родители, те пък от предишните поколения. Средата, в която растем не сме избирали, както и многото други, появяващи се, неизвестни фактори. Тогава, къде е нашето собствено „аз“? Каква е същността му? Ние не знаем. В детската си възраст сме малки, беззащитни, хаотично движещи се и постепенно, отнякъде се появява „аз-ът“ в нас, самостоятелен, структуриран, личен, който по-късно искаме да разкрием и реализираме. Тогава идва времето, когато не са най-важни всички тези придобити, рождени свойства и качества и тези особени, случайни параметри. Те не са наши собствени и няма да ни е трудно да се издигнем над тях. Така можем да съединим нашите „аз“ в един общ организъм, който ще бъде наистина съвършен като природата. Човекът е определян като „вид животно“, но изпитващо срам от животинското в себе си. Той има усещане, че не е само физическо същество, а и нравствен, възвишен, различен от животното. Днес сме свързани глобално, но само на технологично, икономическо и обществено ниво. Все още остава празно пространството на вътрешната връзка между нас. Ако не го запълним, ще бъдем като огромна система, в която всичко е взаимно свързано, всеки зависи от всички и еднакво важен за всички, съдържа всички, но най-основната ѝ част, нашето осъзнато участие липсва във взаимната връзка. Усещаме го все повече и осъзнаваме, че е безуспешно днешното ни съществуване така. Предстои ни да разкрием същността на Вселената, нашето място в нея и да реализираме допълнението, което съзнателно със своето явно участие, сами сме задължени да внесем, за да доведем света до завършеност и хармония. И тук, единствено се проявява волята ни като свободна. При избора на своето обкръжение, в което да реализираме нашата обща връзка. Но как можем да решим, дали тази или друга обкръжаваща среда е подходяща за нас? Този избор се усеща от сърцето. Всеки човек възприема света по свой начин, в зависимост от собствените качества и нивото на своето развитие, което за всеки е различно. Другият до него не възприема света точно така, а спрямо неговите качества и състояние. Така можем да осъзнаем, че истината за мен, това не е истината за друг, а неговата не е моята, защото всеки чувства света, според себе си. И в този смисъл да се опитваме да влияем на своето възприемане за света през погледа на другия, като се стараем да го разбираме и усещаме. Защото основният проблем за всички е, че не се разбираме, сякаш говорим на различни езици, че не се чуваме и не се усещаме. Истина от старите книги ще ни помогне да осмислим този процес. В тях се казва: „Човек възприема света чрез още девет като него“. Това означава, че не можем сами да усетим света, а единствено и с помощта на други възприятия. Разбирайки свойствата и усещанията на тези около нас, ще имаме взаимно проникване, сливане и обединяване. Когато се включим със своето желание за обединяване в цялото човечество, ще видим света съвсем различен, съставен от огромно количество клетки, многостранен и седем милиарда пъти увеличен. Ако успеем на това ниво да установим връзката между нас, то към този процес автоматично се включват всички останали части на природата – нежива, растителна и животинска, които се издигат в развитието си, заедно с издигането на човека. От състоянието на сегашната си безпомощност, ще се усетим могъщи и със знание за съществуване на висше ниво, което не усещаме, разединени. Автор: Емилия Наумова     Коментари