Майя Стоянова е председател на Регионалната занаятчийска камара - Бургас.
Разговаряме с нея за нелекия път, по който вървят българските занаяти днес, както и за промените, които трябва да се направят, за да се доближи страната ни до другите развити държави.
- Г-жо Стоянова, след известно прекъсване, тази година възстановихте Фестивала на занаятите в Бургас. Разкажете как мина събитието и какви проблеми бяха поставени в рамките на тези срещи?
- Да, решихме да възстановим традицията и да правим Фестивал на занаятите. Събитието се състоя от 27 до 30 юни в експозиционен център „Флора” – Бургас като идеята беше да съвпадне с професионалния празник на българските занаятчии - Петровден на 29 юни. Във фестивала се включиха над 40 майстори занаятчии от цялата страна.
Тази година слогънът на фестивала беше „Пазители на българския дух”. Искахме да отправим послание до широката общественост, защото прави впечатление колко млади хора не знаят почти нищо за традициите, за миналото ни, за историята. А традиционните занаяти са живата връзка между миналото и бъдещето. Днешните майстори занаятчии са носители и пазители на българския дух и мостът на времето. Опазването и разпространението в днешния ден на знанията и уменията от миналото е гаранция за бъдещето ни като народ с национална идентичност и самочувствие.
Наред с обичайните традиционни български занаяти представихме и един от съвременните занаяти - фризьорството. С 12 известни майстори фризьори и гримьори от Бургас организирахме шоу, което ясно показа онази силна връзка с традициите и тяхното естествено място в днешния ден чрез традиционната българска плитка в съвременната прическа. Бяха подсказани много иновативни идеи в пълен синхрон с актуалните световни модни тенденции. Мотиви от българска шевица бяха използвани от майсторка на боди-арт грима. Тежките накити от българската носия – нанизи, пафти ,
обеци,гривни, колани, се вписаха елегантно към фееричните тоалети на моделите.
-Няколко години традицията беше прекъсната и този фестивал не се състоеше, защо?
-Tрадицията беше прекъсната през 2011 г., защото с влизането в сила на промените в Закона за занаятите, много от колегите занаятчии се отдръпнаха. В чисто организационен план шоково се получиха спънки, продиктувани от някои объркващи текстове в Закона, които предизвикаха колапс в сектора. Започна да замира организационната дейност. Но и в тази ситуация се опираме на традициите и на добрия опит, който сме натрупали през годините. Това обаче не пречи да търсим нови пътища и да организираме нещата по нов начин.
Чрез този фестивал, организиран по инициатива на Национална занаятчийска камара и с домакинството на РЗК-Бургас, показахме и друго – нас занаятчиите ни има, живи сме като съсловие и ще ни има. Много пъти по различни поводи съм правила асоциацията, че ние, така да се каже, излязохме от „моргата”, минахме през „реанимация” и сега се възстановяваме. Но това не е достатъчно нито за обществото, нито за съсловието. И в отговора на предишния Ви въпрос обясних, че сме носители на знания и умения, съхранили ни през вековете като народ, че сме пазители на националния ни дух и сме мост към бъдещето, в което е важно да имаш национална и личностна идентичност. Епохата на глобализация не означава обезличаване, а точно обратното – безкрайни възможности за откриване и разширяване на многообразието, възможности за споделяне, обмен и развитие на знания и умения.
- Какво точно се разбира под понятието „занаят” у нас?
- В списъка на занаятчийските дейности останаха тези традиционни занаяти, за които хората се сещат най-често – дърворезбари, грънчари, ковачи, тъкачи. Въпреки че в съвременния свят понятието „занаятчийство” е доста по-широко. В тълковния речник на българския език занаят и професия са синоними и не е редно занаятът да се възприема като нещо различно от професия. Не е ясно и аргументирано обосновано разграничението, което се прави между занаят и съвременна професия сред много членове на обществото, включвайки тук и голяма част от представителите на висшия ешалон на властта и на администрацията.
Всяка една стопанска дейност, която не се подчинява на корпоративната организация и не е индустрия, а е свързана повече с индивидуалните знания и умения на отделната личност, е всъщност занаятчийство. Има много модерни професии, които по света са признати за занаяти. Така например в Европа поддръжката на соларна и климатична техника, поддръжката и ремонтът на всички автоматични системи в автомобилите, както и на самите автомобили, са признати за занаяти. Занаяти са дори дейностите, свързани с IT технологиите, тъй като и там човешкият фактор и отделната личност са водещи.
Сполучливо определение на занаят имаше в първоначалния текст на Закона за занаятите от 2001 г., както и на това кое предприятие е занаятчийско, като законодателят се е позовавал на законодателството на други европейски държави с опит и традиции в сектора на занаятите и малкия бизнес. Това даде една сравнително добра законова рамка за регламентиране на занаятчийските дейности като предприемаческа дейност. Искам да уточня, че текстът на нашия Закон за занаятите в първоначалния вариант от 2001 г. послужи като основа за законодателството в съседните балкански държави. Добър опит, който нашите съседи взаимстваха. С промените в нашия Закон за занаятите през 2011 г. под претекст, че ЕС изисква либерализиране на предприемаческата инициатива и облекчаване на административната тежест на занаятчиите, кардинално бяха променени целта и духът на Закона за занаятите. Концепцията за занаят и за развитието на този сектор в икономиката беше изцяло променена, което доведе до днешното плачевно състояние на сектора и на съсловието.
-Къде всъщност е проблемът в нашето законодателство? С какво се опитвате да се борите?
- Както вече споделих, с промените през 2011 г. беше променен духът и целта на този Закон. Изключително бяха неглижирани и обезличени Камарите като организации на занаятчиите, които имаха и контролни функции относно законосъобразността на занаятчийската дейност. А наистина се осъществяваше равнопоставеност на занаятчиите и стриктно спазване на Закона. Сега тези контролни функции са делегирани на общините, но поради ред причини, липсва ефективност. Много от дейностите отпаднаха от списъка на занаятите и много хора останаха извън занаятчийските камари, които биха могли да защитават техните интереси. Широко се отвори вратата за сивия сектор. Странно е това, че законодателят изисква сега занаятчията да се регистрира единствено като физическо лице в Агенцията по вписванията. Т.е. направи ли си регистрация по Търговския закон, той вече не е занаятчия. Има текст в Търговския закон, където пише, че занаятчиите не са търговци и регистрацията им като юридически лица (фирми) в продължение на 10 години не е било пречка за никого. Под претекст, че дейностите и условията се либерализират, се получи точно обратното – забранено е на човек, който преценява, че дейността му е организирана на занаятчийски принцип, да се определи като занаятчия, ако има регистрация на фирма (пък била тя и ЕТ). С други думи текстове от сегашния Закон за занаятите са рестриктивни и налагат забрани, които по никакъв начин според нас не облекчават занаятчиите и не намаляват административната тежест върху съсловието. Точно обратното.
Това положение ограничава неимоверно възможността за достъп до финансиране по оперативни програми, до осъществяване и финансиране по ОП на професионално обучение, ако то не се извършва единствено и само по Закона за професионалното обучение и образование чрез лиценз от НАПОО към Министерството на образованието. Неглижира се и се премълчава фактът, че Свидетелството за калфа, придобито по реда на Закона за занаятите, е равностойно на Свидетелството за втора и трета квалификационна степен, придобито по реда на Закона за професионалното обучение и образование. Майсторското свидетелство, придобито по реда на Закона за занаятите, е документ, който удостоверява пета квалификационна степен и е признато в ЕС.
България е подписала Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 26 януари 2006 г. Тя е влязла в сила за Република България от 10 юни 2006 г.
Една от областите на проява на нематериалното културно наследство е знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
По силата на този документ държавата ни има задължението да приеме обща политика, насочена към повишаване ролята на нематериалното културно наследство в обществото и включване на неговото опазване в програмите си за планиране. В чл. 14, който регламентира образование, съпричастност на обществото и укрепване на потенциала, е посочено, че всяка държава се стреми да използва всички целесъобразни средства като програми за образование, повишаване на заинтересоваността и информираността на обществото и по-специално на младежта; специални програми за обучение и подготовка на кадри в рамките на съответните общности и групи; неформални способи за предаване на знанията;
Член 15 регламентира участие на общности, групи и отделни лица. В рамките на своята дейност по опазване на нематериалното културно наследство всяка държава страна следва да се стреми да осигури най-широко участие на общности, на групи, а в отделни случаи на отделни лица, които се занимават със създаване, съхранение и предаване на това наследство, като се стреми да осигури тяхното активно участие в управлението му.
Това са текстове от Конвенцията, ратифицирана със закон. Чудесно! Предполагам, че всеки майстор занаятчия, който упражнява някой от традиционните български занаяти, ще припознае себе си като част от това нематериално културно наследство, защото е носител на знания и умения в тази област... И какво от това!?! Държавата какво прави по въпроса? По закон официалният представител на общността е Занаятчийската камара. Остава Държавата да ни припознае не само като официални представители, а и като институция за самоорганизиране, саморъководене и самоконтрол на съсловието, както това е регламентирано в развитите демократични държави.
Това са всъщност основните проблеми пред нас, които би трябвало да разреши законодателят. Не бих казала, че се борим. Битки се водят с врагове. Необходим е диалог, възможност за представяне на позициите на съсловието пред законодателя, търсене и намиране на решения на представените проблеми. Ние занаятчиите сме дълбоко убедени, че този път законодателят ще се вслуша в нашите искания за по-добър Закон за занаятите. Показателна беше и дискусията, състояла се в рамките на фестивала – на 29 юни 2015, в която взеха участие депутатите Петър Кънев (от БСП) и Димитър Бойчев (ГЕРБ), както и зам. областният управител Севдалина Турманова като представител на държавната изпълнителна власт и зам.-кметът на Община Бургас Йорданка Ананиева като представител на местната изпълнителна власт. В срещата се включиха още проф. Мила Сантова от БАН, дин. Атанас Орачев, изпълнителният директор на Балканския съюз за подпомагане на средното съсловие в Югоизточна Европа – Емил Василев, а също и представители на занаятчиите-участници във фестивала. Национална занаятчийска камара предварително ми беше делегирала права като председател на камарата-домакин на събитието да изразя становище по обсъжданите въпроси. Получихме писма за подкрепа от регионалните занаятчийски камари, Балканския съюз на жените от занаятите, Национално сдружение на жените от средното съсловие и занаятите.
-Вие имахте един съвместен проект с Турция, въз основа, на който направихте анализ на състоянието на занаятите в пограничните райони. Какви са резултатите от това изследване?
-Приключихме успешно проекта. Осъществихме проучване за възникването и развитието на занаятите от древността до днес в отделни селища по южното Черноморие, Странджа, Айтос и Руен. Изготвен е и анализ на състоянието на занаятите днес като са посочени всички силни и слаби страни, идентифицирани са опасностите и са посочени възможностите за развитие на занаятите в региона. Колегите от Камарата в Къркларели направиха също такъв анализ, а заедно изработихме прекрасен каталог, в който сме представили както отделни занаятчии от двете страни на границата, така и добри практики на съвместна работа с други организации и с местната изпълнителна власт за популяризиране и подпомагане на дейността на нашите членове. Разработена е стратегия.
Макар и да го знаехме предварително в резултат на многогодишни партньорски отношения, с болка установихме, че сме на светлинни години след турските си колеги и в сферата на законодателството им, касаещо сектора, и в сферата на действащото дуално обучение, и в грижата на местните и на държавната изпълнителна власти към занаятчиите и техните организации. Още при разработването проектното предложение през 2011 г. ние заложихме на това, че такъв тип проучвания ще бъдат изключително полезни при последващи срещи и дискусии като тази от 29 юни.
В дискусията експерт от отдел „ Култура” на Община Бургас информира накратко присъстващите за проекта „Иновативни политики за развитие на предприемачеството в занаятчийския сектор”. В него участват 14 партньорски държави в рамките на ЕС. Добихме представа къде се намираме ние и спрямо останалите членове на ЕС и изводите не са приятни. Споделянето на чуждия опит помага да се възползваме от добрите практики и да се предпазим от допуснати грешки. В някои от страните на ЕС упражняването на традиционни занаяти е по-скоро хоби, а не предприемаческа дейност и затова там търсят иновативни политики за развитие на предприемачеството в сектора. Тук, в България, имаме предприемачи занаятчии, а лошо и вредно списаният Закон за занаятите води към посока всичко това да се превърне в хоби и хората да се откажат. Парадоксалното е, че докато Европа търси иновативни политики, за да превърне хобито в предприемаческа дейност, ние вървим в обратната посока.
Време е за преосмисляне и законодателна промяна!
Коментари