Все повече жени започват да се оплакват от мъжете до тях.
Причините и ситуациите са различни, но (може би) е възможно да се обобщи в това, че партньорите им стават все по-малко "мъже". Основно в контакта с тях, а понякога и в други сфери от живота. Сякаш нищо не ги интересува и лежат на дивана или запълват времето си, като го прекарват с приятели, които изглежда не им влияят добре. И това се забелязва от дамите някак изведнъж: „Кога стана такъв?”, забравяйки, че изборът на човека до нас е бил изцяло наш.
Вероятно все повече недостатъците на мъжа се забелязват в ситуации, в които имаме нужда от силно рамо, подкрепа или просто друга гледна точка за нещо. Но когато не получим това, се чувстваме разочаровани от него, излъгани и дори предадени. Желанието ни е той да е силен, отговорен, понасящ емоциите, които са трудни за самите нас. Въвлечени в такива мисли и преживявания, жените често забравяме, че нашето отношение и поведение също предизвиква определени реакции. Контактът е двустранен процес, в него ние влагаме нещо от себе си и получаваме нещо от другия – дума, жест, внимание. Дали не трябва да променим нещо в себе си? Достатъчно женствени ли сме? Какво всъщност означава да сме жени? Не се ли съревноваваме с мъжа до нас твърде упорито и какво се опитваме да докажем с постиженията си? Вярваме ли му в това, че ще се погрижи добре за детето, когато нас ни няма?
[caption id="attachment_66270" align="alignright" width="300"]
Нели Ненова - психотерапевт[/caption]
Всъщност, жените се опитваме да опитомим дивия мъжкар след брака. С грижа за него или за нас самите? Вероятно и двете. За да не се тревожим къде е той сега, вече е късно и дали не му се е случило нещо. Ами, ако е с друга жена?! Дали не е станала беля с автомобила? Все от този род. Факт е и това, че мъжете се съгласяват на такова отношение и поведение спрямо тях. Причините за това са различни, но в почти всички случаи те правят това в желанието си да е удовлетворена тяхната половинка – със сигурност в началото е така. В годините, обаче, започват да трупат все повече недоволство – към нея, към себе си, към живота.
В даден момент партньорската двойка сякаш стига до: „Вече не го/я обичам, заедно сме заради децата.” Често, увлечени от всекидневието, забравяме колко влюбени сме били един в друг, как сме харесвали и приемали всеки недостатък у партньора като нещо „сладко”.
Сигурно е добре преди да стигнем до този момент, в началото на връзката да имаме предвид някои ключови моменти. Така ще си спестим много огорчение и болка. Ясно, импулсът за интимност си е импулс. Но впускайки се в един по-близък контакт с противоположния пол е важно хората просто да си дадат време и да помислят за целта на отношенията си, да говорят за това. Ако целта на мъжа е тя да домакинства, а нейната – да се развива заедно с него в кариерата – какво ли може да очакват да излезе от тази връзка… Освен това, взаимоотношенията предполагат един обмен – отстъпване и настъпване, вземане и даване и ако за това не са готови и двамата, „спукана им е работата”. Ако само единият дава в контакта, а другият очаква да получи без усилие, без да „откъсне” нещо от себе си за другия, то се стига до ситуация на емоционално изчерпване на даващия и до недоволство и огорчения от страна на получаващия, когато желанията му не бъдат изпълнени.
Тук е моментът да отбележим, че всичко това е нужно да се случва на основата на уважение към противоположния пол, това е съществен фактор във продължителните връзки. Зачитането на другия като жена или мъж предполага добро познаване на функциите на двата пола във връзката. Изземването на ролята на другия води не само до накърняване на достойнството му, но и до недоволство и в последствие – до бунт, а понякога и до малоценностни преживявания и липса на желание за живот. Затова, например, ако жената носи пари у дома, а мъжът по стечение на обстоятелствата е останал безработен за известно време в даден момент може да се превърне в занемарен и лежащ на дивана субект, с който не искаме да имаме нищо общо. Та той дори не се е постарал да сготви и да посрещне децата от училище… какво ти уважение. И с времето нещата стават все по-трудни за понасяне. Неприемливи за мъжа, който трябва да започне да изпълнява майчината роля и уморителни за жената, която не само трябва да контролира децата, а и да работи нон стоп. А в началото всичко започва с любов и добри намерения. Никой няма идея да прави другия нещастен, още по-малко себе си.
Да си говорим, да бъдем откровени и да зачитаме както себе си така и другия. Още сега. Не после, защото после може да е късно.
Автор: Нели Ненова, психотерапевт в Център „Различното място”
Телефон за връзка: тел:0899483570
Коментари