Новото в нас

Всяка развиваща се система е аналогична на проследяващите системи и се състои от две противоположни сили, които при своето уравновесяване достигат до търсения най-добър резултат. Егоизмът е предпоставка за нашите действия, насочени в своя полза, причинявайки загуба за хората или природата. Като не се опитваме без успех да го унищожаваме, считайки го за отрицателен, но придружавайки го с друго намерение, което ще ни даде обкръжението чрез възпитаване, ще можем да открием тези качества в себе си, чрез които да отдаваме от себе си за другите хора. С положително намерение, егоизмът ще ни движи напред, според принципа: „правим, заради другите“, вместо „правим, за сметка на другите“. Не смятаме за егоистично, ако се изпитва удовлетворение, без да се вреди. С промяната на намерението, което влагаме в действията си, ще се създаде дисонанс във всяко наше качество, нещо като дипол с + и –, който ще увеличи мощността на егоизма, но придобил друга форма, вече ще е в полза на хората. Пеейки пред своята майка, която ни обича ѝ доставяме радост, независимо от изпълнението си и какъв глас имаме. Но ако излезем на улицата и започнем да пеем, на околните няма да им е приятно и ще проявим егоизъм като се натрапваме. Защото възприемането зависи от наличието на любов между нас и слушателя. Ако въведем любовта във връзката между нас, можем да направим всяко егоистично действие противоположно, приемано положително от околните. Обикновено, няма действие извършено от човека, което да не е егоистично. Осъществява се в равновесие с природата, с обществото, с хората или е срещу тях, понеже не съществуваме сами за себе си, сякаш във вакуум, а в обкръжаващата ни среда. Винаги трябва да мислим за доброто си отношение към другите в тази среда, за любовта между нас. Това се получава в процеса на възпитаване, с цел доброжелателно и състрадателно отношение към животинския, растителния, неживия свят, към цялата природа и Вселена. Едва тогава, започваме да разбираме и да усещаме, скритите преди сили и структура на природата. Така разкриваме матрицата, замисъла, нейния план, в който съществуваме и се развиваме, до нивото на осъзнаване за своето собствено участие и предназначение в тази обща система. Ставайки хармонични с околната природа, започваме да се отнасяме към нея благосклонно, да проникваме в нейния замисъл и разбираме, че създала всичко, тя притежава висш разум и усещане. И започвайки да общуваме с нея, се обединяваме и сливаме, което ни издига на следващото ниво на развитие. Осъзнаваме всички процеси и получаваме ново виждане за света от неговото начало до край. Разбираме за неговия замисъл, какво е било до Големия взрив, откъде е произлязла Вселената, как да я възприемаме, но не с нашите пет сетивни органа, а слети в общия Вселенски разум и сърце. Предстои ни да работим с новото намерение, за да постигнем това по-висше качество на човека. Автор: Емилия Наумова Коментари