На всеки родител се е случвало да се сблъска с питанки от страна на своите деца.
Малчуганите пипат за различни неща и понякога въпросите се повтарят многократно. Често родителят губи търпение и изпитва досада при поредното „Защо…?”. Но истината е, че подобно поведение от страна на малкия човек има своя смисъл и той е свързан с опознаването на света и нуждата от информация в тази връзка. И ако мислим, че отговаряйки веднъж, сме задоволили тази потребност, то това не винаги е така.
Понякога забравяме, че ако ние можем и сме усвоили нещо, то другите не са длъжни да са в позицията на знаещи, още повече децата. В техните главици има нужда от „наместване” на нови понятия и съдържанията им – които родителят влага или самите те откриват, от осмисляне. Тук е моментът да се отбележи, че мисленето при малчуганите е с различни възможности от това на възрастните. В началото то е предимно конкретно образно и това е една от причините да се затрудняват при абстракциите.
[caption id="attachment_66270" align="alignright" width="300"]
Нели Ненова - психотерапевт[/caption]
Няма ясна формула и готови отговори и колкото повече растат хлапаците, толкова по-неудобни стават питанките. Неудобни за кого, обаче? Въпросите, свързани със сексуалността, секса, как се появяват и се раждат бебета, са едни от най-трудните за повечето родители. От къде ли идва това? Често в главата на възрастния се появява мисълта, че детето е още малко и затова или се сменя темата, или се отлага във времето: „Като пораснеш ще ти кажа?”, което прави отговора толкова специален, че малчуганите влагат много енергия в това да мислят и фантазират около него. Така възрастния „облича” в мистичност една тема, по която е трудно за него самия да признае, че изпитва неудобство да говори. В един момент въпросите може да секнат, но това не значи, че вниманието на хлапака се е отместило от темата. Напротив, детето възприема като забрана подобно послание от страна на родителя и търси свои „източници” на информация. Всичко това може да има сериозни последствия в по-късна възраст.
Добре е да се отбележи фактът, че щом детето пита, значи е готово да чуе отговора. Родителска задача е откровеността и излагането на фактите, без привнасяне на лични преживявания и отношение, тъй като това ще постави основите на развитието на детето. Отговорна и трудна задача. Как да му кажа? Какво трябва да направя? Хубавото в случая е, че има много детски книжки около това, които можете да прелиствате заедно с малчуганите. Но дали това е достатъчно? Определено не е. Нужна е „предварителна подготовка”. Това може да се случи като помогнете на детето си да опознае първо собственото си тяло. Като за начало може би да не му се забранява да пипа, да се движи много, да се задоволява желанието му за прегръдки и докосване, да се назовават частите на тялото – нищо че децата са още малки и не могат да говорят.
Другият важен момент по пътя на подготовката е взаимното доверие и близост – не забравяйте, че за малчугана вие сте примера, източника на доверие, любов и… ами… всъщност – това изглежда е целия свят. Няма нужда от измислици и приказни истории, защото все някога те ще разберат. Но… важно е какво, от кого и преди всичко – страшно е, когато мама или татко да са те излъгали – къде отива откровеността и доверието, което възрастния изисква, а – оказва си – не дава… Цензурата на коментарите на децата по теми, неудобни за големите е препъни камък в опознаването на света и формирането на представата у детето за даденото нещо. Така че, добре е да избягвате корекциите и оценките в диалога с децата.
Ако родителската двойка се подготви за предстоящите въпроси, едва ли ще бъде изненадана или неподготвена. Може би, е добре първо да се справим със собственото си неудобство и притеснения. Добре е да си даваме сметка за това, че в разговорите с хлапаците се „издаваме”, когато се страхуваме, не одобряваме или притесняваме от нещо. Те „разчитат” перфектно нашите преживявания и в последствие се прехвърлят върху малчугана. Най-верните съюзници за родителя във връзка с трудните отговори всъщност, са спокойствието, предварителната подготовка, добрата връзка с детето и информираносттта.
Автор: Нели Ненова, психотерапевт в Център „Различното място”
Телефон за връзка: тел:0899483570
Коментари