Свръхбагаж

Нашето развитие достига момента, в който за първи път в историята ще имаме свободно време и няма да сме заети с нищо. Ще бъдем, извън рамките на недостигащото време. Но за съвременния човек това състояние е ужасно, защото никога не сме разполагали напълно със себе си, свикнали да бъдем роби на собствената си заетост. Затова се оказва, че ако не се създаде усещане за някакви граници и рамки, усещане за някакво задължение и „робство“, пред нас биха възникнали много големи проблеми. Защото предстои да сме заети по два-три часа на ден за обслужване на себе си и на другите, а останалото време ще бъде за самите нас. Но по какъв начин ще можем да осъществим своето търсене, даващо усещане за пълноценен живот? Не е лесно, когато отсъства задълженост, когато няма необходимост от влагане на усилията ни за прехрана. Ще преминем към друго отношение към себе си, към обществото и към живота. Вече наблюдаваме, че природата ни принуждава да намалим, създаденото свръхпроизводство, което е излишно и ненужно. Постепенно предстои да изчезне и средната класа. Ще останат тези, които са на върха и взимат решенията, подпомагани от малък брой служители. 10% от населението ще се занимава с производство и с обслужване на всички останали. Останалата, огромна маса хора ще са без работа и като че ли, няма да има необходимост от тях. Но се оказва, че точно тези 90% имат много голяма отговорност пред света. Те трябва да се занимават със съвсем нова дейност – самоусъвършенстване, защото ще създават новата, обща интегрална среда, която ще доведе в равновесие с природата цялото 100%-но общество. Едва тогава ще имаме право да съществуваме на Земята. Но ако останат само тези 10%, нужни за поддържане на света, то с тях не би се осъществило, заложеното в програмата ни развитие за достигане на пълната хармония между всички нива на природата, включваща и човечеството. И е възможно да настъпи едно съвършено състояние на цялата природна система. Отдавна, преди време Лев Толстой е казал: „Не може да се променя законът на живота, но хората могат да го разбират все по-ясно и по-ясно, и да се учат как да го използват в живота.“ В природата и в обществото наблюдаваме две състояния – плюс и минус, даване и вземане, отдаване и получаване, отговарящи на съответните природни сили. Без значение в каква сфера и от какъв аспект се погледне, живеем в уравновесената система от тези, действащи сили. Животът е възникнал и продължава, като следствие на тяхното постянно, хармонично допълване. Човешкото общество е нужно да има такова взаимодействие с природата, при което силата за получаване трябва да е равна на силата за даване или да получаваме толкова, колкото даваме и обратно. Ако постигнем това, ще сме в състояние на самоподдържане и хармония. Това е неизменен закон на Вселената и цел, която предстои да достигне човечеството. Досега, природата като наш родител, сякаш ни е давала време и възможност, за да се развиваме до това ниво, до което сме достигнали. Както се влагат усилия, без да се иска компенсация при раждането на дете, при отглеждането, в израстването, за възпитанието му. Сега, вече пораснали достатъчно, но несъответстващи на нужната категория от качества или може би, за нов етап в еволюцията, природата ни тласка към промяна в нас по всякакъв начин: криза, бедствия, страдания, войни, опустошение, за да се получи новото качествено ниво. Ако осъзнаем, че е необходимо да се чувстваме отговорни, разбрали закона на Вселената, ще знаем по какъв начин да го спазваме не само в крайното си състояние, но и по пътя към него, на всяка стъпка и животът ни би бил добър. Какво е необходимо за едно нормално съществуване в обществото? Дом, еднаква, достъпна за всеки възможност за издръжка на семейството, здравно осигуряване, усещане за лична безопасност. Спазването на тези необходимости трябва да е гарантирано за човека, ако той удовлетворява изискванията на обществото, споменати по-горе: да участва в производствената дейност за цялото човечество или в работата по създаване на равновесната система, досега нарушавана от дейността ни на Земята. Цялото наше историческо развитие се обяснява с развитието на качеството „егоизъм“. Сегашното ни ниво съответства на максималната му степен на развитие и ние, намиращи се на върха му, се чувстваме напълно наситени, преситени от всичко. Предстои ни или слизане надолу, падане, разруха или изкачване нагоре, за което се иска качествената ни промяна. Не можем със старите качества, достатъчни за развитието ни през хилядолетията да продължим нататък. Новото отношение към всички аспекти в живота ще ни помогне да поправим кризата в семейството, в обществото, в икономиката, в цялото ни съществуване. Необходимо е възпитаване, обучаване чрез курсове в групови занимания, където се участва в колективни обсъждания и в ролеви игри. Те събират участниците в един отбор, един екип, за да тренират различните елементи на общуването между хората. Получените знания ще ни дадат възможност да се научим да спазваме законите на поведение в глобалния свят, който вече ни предоставя природата, а ние изоставаме от нея, живеейки със стари навици и представи. И сякаш се раждаме пак, в други условия, в друга среда, която иска за нас друго възпитание, интегрално, глобално, съответстващо на нейното ново.                                                                                             Нима такава е нашата участ нищожна                                                                                       да сме роби на плътските желания свои?                                                                                       Наистина, ни един живял на света,                                                                                       не е съумял да утоли влеченията свои!                                                                                                                                                      Омар Хаям Автор: Емилия Наумова Коментари