Завинаги там

Съществува разработена методика за обучение и възпитание, с помощта на изучаване законите на природата, законите за развитие на човешкото общество и принципите на правилното взаимодействие в него. Интегралното възпитание, което е застъпено в нея ни помага да се ориентираме по-добре в съвременния живот, в случващите се събития и явления, да разбираме ролята на човека в обществото и как да се вписваме правилно в своето обкръжение. А един организиран курс, ще помогне на всяка личност или колектив, които желаят да разберат как да използват общия механизъм за взимане на решения по различни жизнени проблеми, да получат удовлетворение, хармония и щастие. Освен това, постигат ново, по-качествено ниво за възприемане на действителността, разбиране и осъзнаване на собствения живот, рационално използване на своите вътрешни и външни ресурси, разумно потребление и възможност за преодоляване на последствията от съвременната криза в сферата на обществото, семейството, образованието, екологията и икономиката. Един бъдещ курс по интегрално развитие би трябвало да има пет основни етапа: Първи етап: „Аз-ът в интегралния свят.“ Човекът, по-точно неговото „аз“ живее в свой малък свят, свързан със семейство, работа, приятели, надежди, мечти, стремеж за решаване на проблемите и за добро бъдеще. Необходимо е да осъзнаем, че има не само „аз“, но и обкръжаващ ни, глобален свят. Да живеем с усещането, че всичко наоколо е свързано в един общ организъм и нашето „аз“ е вътре в този взаимозависим свят, като започнем от себе си, семейството, работата, работните звена и достигнем до мащабите на града, средствата за връзка, градски транспорт, различни служби, държавен апарат, цени, закони, емиграция, свят, световен пазар, ресурси, дрехи, производство, природа, човешко тяло, природни закони. В края на този етап, разбираме, че като решаваме своите въпроси, стремейки се към по-добро бъдеще, ние не сме изолирани, а си взаимодействаме с другите хора, с обкръжаващия ни свят, тъй като сме свързани с тях и всеки зависи от всички. Втори етап: „Човекът не съответства на общата картина от взаимовръзки в обществото.“ Обикновено действаме, като не отчитаме тези взаимни връзки, не ги осъзнаваме или ги игнорираме. Природата е съединена, взаимозависима, а ние не се държим като такива. Изпитваме подозрение, недоверие. Нямаме добри взаимни комуникации. От това недоверие един към друг, възникват всевъзможни проблеми и кризи в семейството, във възпитанието, в икономиката. Но всички ще се убедим, че щастието се дължи на добрите отношения помежду ни. Трети етап: „Нещо ни пречи да осъзнаваме и обмисляме значението на взаимните си връзки.“ Какво не позволява на човека да се съединява с другите хора? Какво е това препятствие? Може би нашето собствено Его ни пречи да се съединим, но не с това, че искаме да живеем добре, а с това, че искаме да е за сметка на другите - хора и природа, като не зачитаме интересите на обкръжаващите и не се съобразяваме с тях. Четвърти етап: „Защо расте Егото ни и как да се справяме с него?“ Егото расте непрекъснато, благодарение на нашето обкръжение, което ни води до този растеж. Религиите, различните течения, учения, практики са насочени към борбата с Егото или към игнорирането му. Но това има временен ефект, защото Егото е базирано на природата на човека и е невъзможно да го унищожим или игнорираме. Само трябва правилно да работим с него. Пети етап: „Изграждане на добро обкръжение около нас е залог за успеха ни.“ Със собственото Его може да се работи правилно, само с помощта на обкръжението ни. Но какво обкръжение трябва да имаме и как да си създадем добро обкръжение? Има разработени серии от игри и написани беседи за хората, които са готови да прилагат на практика наученото, да взимат заедно решения, да чуят и почувстват другия, да се замислят един за друг. Пример ще са нашите деца. Те растат, играейки в стремежа си да са големи. И нашето развитие ще протича като при тях, в игра и сякаш „на ужким“ да бъдем добри! Само така можем да заблудим своята природа, подвластна на Егото. Постепенно, стремейки се към добрите отношения, в игра и в забава, макар и странно, ще почувстваме обединеност, взаимност и ще си помагаме един на друг. Там, където на човек му е хубаво, се стреми да отиде и да остане, завинаги! автор: Емилия Наумова   Коментари