[caption id="attachment_65239" align="alignleft" width="300"]

User comments[/caption]
В психотерапията е заложена идеята за групата като модел на света, във вид на пълен кръг, където създавайки мнение и получавайки обратна реакция от останалите участници, се доизгражда цялостната картина по въпроса на обсъждане, която не бихме видяли без тях.
На нивото на отборната игра в спорта, в изследователския, в лекарския колектив се натрупва общото мнение на събраните, които се съветват помежду си и достигат до общ извод за начина на игра, диагноза, лечение, научни търсения.
На всеки следващ етап, тези събирания се повтарят отново, за да се разрешават възникналите въпроси, защото не е по силите на човек да постига сам най-добрите резултати.
Има методика за едно общо, интегрално постигане на резултатите от обсъжданията между хората. Там също се използва колективната работа, като стремежът е насочен за постигане на желаното и разумното над нашето животинско, земно и егоистично ниво.
Това се достига като в обсъжданията има вътрешно насочване за съединение и обединение между участниците, не само за взаимно обогатяване чрез приемане на информация от всички останали.
Необходимо е вътре в нас да съществува порив за създаване на нещо общо, което е извън всеки от нас, насочено в центъра на кръга, за да може това обединение да е над нашия индивидуализъм и да се създаде такава общност, която да ни задържа вътре в себе си, обединени.
Когато се опитваме да постигнем това и чрез събеседването предаваме своето желание, тогава възбуждаме вътрешната сила на природата, удържаща в едно цялата Вселена и става нашето формиране, под нейното въздействие.
Взетите решения, по какъвто и да е обсъждан въпрос от ежеднението, взаимните и лични отношения, образованието, ни позволяват да сме напред, с предвиждане в развитието ни, защото черпим усещанията си в кръга от източника, от програмата на самата природа.
Така тя вече не ни „бута“, за да се придвижваме чрез страданията, както се случва, а ние се движим към нея, в нейната посока.
Виждаме как цялото човечество не успява да се учи от последствията и е подтиквано с връхлитащите го нещастия, за да се променя.
Когато възбуждаме тази сила на природата в стремежа към единството си, тя ни въздейства и намираме оптималните решения на всички въпроси.
Постепенно, с времето ще можем да се издигнем до онази нейна част, в която е целият огромен механизъм от сили, полета и системи за управление на нашия свят.
А той, постепенно ще отмира в усещанията ни, защото вече ще се намираме на нивото на силите, а не на техните следствия, проявяващи се тук.
Ще продължаваме да съществуваме в него, но ще се адаптираме към следващото ниво на човечеството, наречено Човек, „Адам“, „подобен“ на създалата го природна сила, все още, несъществуващ в нашия свят.
Ние сме еволюирали до нивото на едни разумни животни, успяващи да обслужват само своята материална, животинска част, включваща и висши качества като знанието, но все пак свързани с егоистичните усещания на човека за получаване на слава, известност и популярност.
С реализиране на интегралната методика за обединяване на хората, лесно и естествено, водени от природата, ще постигаме новите за нас качества, изпълнени от хармонията си с нея.
автор: Емилия Наумова
Коментари