4 юли. Карнобат. Съботен ден със слънце, надвиснали облаци и приближаващ се дъжд.
В единия край на централния градски площад, обновен напълно с европейски пари, се забелязва оживление. Възрастни, беловласи мъже и жени, се движат достолепно и внимателно към входа на партийната централа, за да изкачат два етажа и да стигнат до залата на върха на сградата, където ще се решава кой ще е местния кандидат на социалистите. Изкачването е трудно за повечето от тях, но понякога партийната дисциплина прави чудеса и може да победи и артрит и ревматизъм. Млади хора в редиците на социалистите почти не се виждат. Да се чуди човек къде са отишли. Може пък да ги е стреснала мрачната зала с поне 30 годишна прашна облицовка или дебелите паяжини по ъглите на коридорите из етажа, където се помещава светая светих на БСП. Външен човек би се запитал как социалистите са допуснали такава разруха в своя дом, а искат да управляват община, област или държава, но това няма никакво значение, защото за актива мнението на външните хора е нищожен буржоазен предразсъдък.
[caption id="attachment_65007" align="alignleft" width="300"]
Новината е, че другарите социалисти в Карнобат гледат вече в различни посоки[/caption]
За събитието са дошли областният лидер на социалистите Николай Тишев и голямата партийна фигура от софийската централа Атанас Мерджанов.
Двамата са в Карнобат, за да бъдат нещо като секунданти на очертаващия се дуел между настоящия кмет на БСП Георги Димитров и настоящия лидер на левицата в общината Тодор Байчев.
Ситуацията накратко е следната. Първият след два успешни мандата и стотици привлечени и инвестирани в общината милиони левове от европроекти пожела да продължи започнатото, а вторият пък поиска да влезе като смяна на игрището, за да не погуби младостта си на партийната резервна скамейка, демек стани куме да седна.
И...така до 4 юли.
Около 10 часа залата започва да се пълни. Тодор Байчев се ръкува с делегатите усмихнато, грее с бялата си риза и носи внушителна купчина листи, прилежно надиплени в папки. Това е отчетът му за свършеното. Доста дебел отчет.
Кметът Георги Димитров е в тъмни дрехи, мълчалив, сериозен, приема поздравления, стиска здраво подадените му ръце и носи само телефон в ръцете си. Не носи папка, не защото няма какво да напише в нея, а затова защото преди да дойдат в залата, делегатите на конференцията са преминали през ремонтирани улици, покрай реновирани сгради, училища, детски градини, пазари, по обновени площади или иначе казано видяли са и са пипнали свършеното.
След официалното начало външните хора и медиите са любезно призовани да напуснат залата. Аргументът е ясен. Ще се изнася информация, която не може да бъде изнесена извън залата. Вероятно е строго секретна и за нищо на света не трябва да се допусне ГЕРБ, жителите на Карнобат и медиите да я научат. Кметът Димитров припомня, че час по –рано не е било взето такова решение и призовава конференцията да е открита, но...след три минути суматоха медиите и външните лица са аут. Тайната рецепта на Кока Кола, пардон отчетът на БСП Карнобат ще си остане тайна. Нищо, че тонколоните гърмят на пълна мощност и казаното от изказващите се делегати се чува с еднаква лекота и без слухов апарат зад вратата на залата.
Навън една възрастна другарка нервно рапортува по мобилния си телефон, че са я изкарали и гневно процежда през зъби, че за нея социалистката нямало място в залата, а там останал някакъв кметски наместник от ГЕРБ. Други двама другари се хващат почти за гушите. Единият обяснява, че е партиен член от 1965 год., родителите му си били дали живота за партията, а сега то изхвърлили навън. Според него това е краят на партията. Казва едни не много приятни неща за претендента Тодор Байчев. Дори обяснява, че от цялата тази работа печелели ГЕРБ. Другият му шътка яростно да си държи езика зад зъбите и го контрира, че също е член на партията от 1965 год. казва някои не много приятни неща за настоящия кмет и го нарича Барак Обама. Коридорът ехти от ввазимни обвинения и раздори.
След три часа е половина разисквания стават ясни няколко неща.
Първо. Делегатите от партийната организация определят свършеното от кмета Георги Димитров като много добро, но...
Второ. Дърпат му ушите за това, че не работел за партията, ами за кой ли не, на което той уморено отвръща, че един кмет трябва да работи за хората в общината, а не за съпартийците си. И как можело да се кандидатира като независим?
Трето. Хора на средна възраст около 70 години бойко размахват лозунга „Искаме млад човек и млади хора”. Странно...делегатските карти, с които се гласува, са предимно в ръце на възрастни хора, които явно са забравили, че на всяка една позиция не е важно кой на колко години е, а кой може и кой не може.
Четвърто. БСП Карнобат е разцепена. Това вече е пределно ясно на всички. И на онези, които излизат да запалят една цигара, на тези, които бързат да успокоят нервната си простата и на другите, които се карат по коридорите.
Пето. Тоалетната в партийната централа е без вода. След толкова посещения в нея тя вече е разжалвана от тоалетна в селски нужник и е просто най-отблъскващото място в иначе красивия град Карнобат.
Атанас Мерджанов си тръгва. Преди това е обяснил, че БСП е единствената партия, която може да победи ГЕРБ. Не обясни обаче как това може да се случи в Карнобат при това положение.
Накрая се стига до гласуването.
87 делегати пускат в урните общо 85 бюлетини. 53 са „за” Тодор Байчев. 28 са „за” Георги Димитров.
[caption id="attachment_65008" align="alignleft" width="300"]
Кандидатът за кмет на БСП Карнобат призова за единение, а малко по-късно стана ясно, че БСП в Карнобат се разцепва[/caption]
Победителят благодари за подкрепата на хората, които са гласували за него. Благодари и на онези, които са гласували за опонента му. Казва, че по този начин е видял силните му страни и ще се опита да ги изгради и достигне. Призовава за единение и обяснява на присъстващите, че не трябва да застанат зад него, а да се наредят пред него, за да поемели и те от ударната вълна, защото той през годините не е отказвал подкрепа на никого. Няколко беловласи другари изпадат в леко объркване. Как така ще застават пред него? Че младият другар нали трябва да е начело? Ще се крие зад тях ли?
След това обаче г-н Байчев се обръща към всички в залата и припомня, че девизът на гладиаторите е „Сила и чест” и призовава всички обединени на изборите да покажат сила, за да имат честта да спечелят и да кажат на ГЕРБ, че времето им не е дошло.
Направо е дърпане на дявола за опашката да се сравниш с гладиатор. Пък и самите мъже с подобно занятие на арената обикновено не са казвали „Сила и чест” , а „Аве Цезар, осъдените на смърт те поздравяват” и после ...в някакъв момент от професионалната си кариера са умирали...Разбира се, малка част от тях са имали щастието си да получат свободата си, но това е ставало само тогава, когато са преставали да се занимават с гладиаторство по една или друга причина.
[caption id="attachment_65002" align="alignleft" width="300"]
БСП Карнобат избра възможно най-кошмарния вариант на братоубийствена война между двама кандидати и две листи за общински съветници[/caption]
Речта на кандидат-кмета Тодор Байчев завършва с ръкопляскания. Поздравяват го много хора. Той е усмихнат и излъчва енергия. Областният партиен шеф Николай Тишев, бившият депутат Пенко Атанасов, шефът на общинския съвет, другари и другарки отправят поздрави. До победителя се приближава и досегашният кмет Георги Димитров и също го поздравява. Джентълменско и мъжко е да го направи. Обратното не би било никак хубаво.
Но идилията трудно може да прикрие усещането за разпад.
Делегатите се изнизват. Енергична баба обяснява на своя жизнена наборка „Тук гласувахме тъй, щото тъй ни казаха, ама на изборите ще си гласуваме за нашия кмет”
В коридорите се говори под мустак, че е имало мощно обработване на другарите и другарките по селата, за да подкрепят правилния другар. Само се говори, ама може да е слух, пуснат от врагове с партиен билет или от злите сили.
[caption id="attachment_65009" align="alignleft" width="300"]
Георги Димитров все още се чуди как БСП Карнобат хем оценя работата му на кмет като много добра, хем не желае да го подкрепи[/caption]
Навън кметът Георги Димитров застава на площада, който беше ремотиран в края на първия му мандат и спокойно заявява, че не е никак изненадан от станалато. Мъжки признава, че може би е сгрешил като е избързал да обяви кандидатурата за независим кмет, но отново се връща към тезата си, че след два мандата няма как да е чисто партиен кандидат, защото трябва да работи за всички жители на общината, а не за съпартийците си.
Накрая споделя, че в чисто стратегически план отдавна е предвидил такъв изход от гласуването и при това положение ще сформира своя листа за общински съветници. И с усмивка се заканва.
„Ще ги бия на още на първи тур”
4 юли е. Топло е. Облаците над Карнобат се сгъстяват.
След края на партийната конференция става ясно, че БСП Карнобат избра възможно най-лошия сценарий. Този на братоубийствената война с двама кандидати за кмет и две паралелни листи за общински съветници.
Часовете до 25 октомври вече започват да се топят с обратно броене. На роенето, цепеното и клонирането в партията е даден старт.
А един от кметовете на съставни селища дърпа от цигарата си и замислено казва „За да те изберат хората, трябва човещина, а не политика”
Край него една намахана леля обяснява, че май областният управител най-после щял да вземе етажа на сградата от БСП. Ами може тогава някой най-сетне да махне паяжините по коридорите и да боядиса стените.
А другарите и другарките се разотиват. Между тях няма почти нито един млад човек...но пък ще има две листи и двама кандидати за кмет.
Значи БСП се развива. Днес в Карнобат, утре и в други градове.
Коментари