Напоследък много често ми се налага да обикалям по детски градини и училища, за да си говорим с родители и учители по темите, свързани с толерантността и различията.
Когато разговаряме в неформална обстановка, всички изразяват готовност да се включат в различни проекти, посветени на толерантността: учителите споделят колко им е трудно да се справят с предразсъдъците на родителите по отношение на „различните деца”; родителите споделят, че са готови да се включат и да работят по посока приемане на другите. И така на думи всичко изглежда някак напълно осъществимо и има надежда за промяна.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
Но идва моментът, в който обявяваме ден и час и нашият екип е на линия, очаквайки всички онези заинтересувани учители и загрижени родители. Каква беше нашата изненада обаче, когато на срещата дойдоха директорката, една учителка и две майки! Колко неудобно се почувстваха тези, които „дръзнаха” да се включат и колко гневни се почувствахме ние!
Защо се случва всичко това, защо продължаваме да мрънкаме и да се оплакваме, че нещата не се случват, че нищо не се променя?! Докога ще чакаме някой да свърши всичко вместо нас, да ни оправи и поправи? До кога?
В последната седмица се срещнах с доста родители на онези другите, „специалните” деца, които всички избягват на детската площадка… но на думи са много толерантни и готови да приемат и да им помагат. Аз им обещах, че въпреки съпротивите, които срещаме, и незрялостта на нашето общество, ние няма да се откажем да говорим за тях и за техните потребности. Защото децата ни са толкова спонтанни, те приемат всеки, без излишни предразсъдъци и ние възрастните сме тези, които възпитаваме в тях непоносимост към другия и неприемане на различния.
Нека не забравяме, че всичко е в нашите ръце, всеки един от нас е важен член на нашето общество. Ние сме обществото! Нека да спрем да се извиняваме с държавата, с администрацията и какво ли още не. Това, което може да направи всеки един от нас, е да се отвори към другия, да се опита да види всички способности, които притежава човекът отсреща. Защото освен някакво заболяване или особеност, тези деца и родители притежават още толкова много, което чака да бъде видяно и докоснато!
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете лично към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари