Ето какви са традициите на най-дългия ден от годината - Еньовден

Еньовден е езически празник, който по стара българска традиция честваме на 23 срещу 24 юни, отбелязвайки лятното слънцестоене. Той е наричан по различен начин в различните части на България - Среди лето, Иван Бильобер, Яневден и Иванден, което се дължи на християнската традиция, характерна за празника. На 24 юни Православната църква чества рождението на Йоан Кръстител, който предрича появата на Спасителя и проправя път за неговото дело. Какви са традициите и обичаите на Еньовден? Обичаите, които изпълняваме и до днес, в по-голяма степен са запазили древния култ към Слънцето, вместо да се повлияят от църковния празник. Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука. От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните - кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година. Източник: Фармар Коментари