Аз, робът

В мен се крие една зла сила, която ме кара да гледам критично на всички, даже на моите колеги и приятели, защото съм в робство! Нямам шанс да изменя егоистичната си природа и да избягам от себе си! Не мога да променя отношението си към другите от лошо на добро, колкото и да искам това. Дали е възможно, спокойно да карам колата по пътя и да слушам приятна музика, вместо да изпреварвам всички, да ги засичам и да казвам зли думи след тях? Не! Защото силата на моята природа не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както го правят всички, наоколо. Затова изпреварвам и не пускам никого пред мен. Като се замисля за отношението ми към другите, виждам, че през цялото време се старая да правя също като тях и да властвам, колкото ми е възможно. Изразява се, даже без думи. Само с поза, движение, отношение. Всеки иска да се чувства нещо повече, независим и различен, не като всички останали. А това е зло. Проверява се лесно, защото никога не мисля така за своите деца. Деля света на моето семейство и тези, отвън. Аз съм роб! На своя егоизъм и на лошо отношение към ближния! А, ако почувствам всички хора като роднини, като свое семейство? Това ще бъде като ново раждане, при което ще изляза на свобода от своето робство! Няма да се намирам в егоизма, който ме подтиква да съм с ненавист към останалите. И ще стана свободен! Разбрал, че свободен е този, който вече е готов да се обедини с другите човешки същества в едно семейство и да се отнася към тях, както с децата си. Само по този начин, постигаме своето спокойствие, вътрешен мир и усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение и блаженство. Разбираме, заради какво си заслужава да се живее. В единството на един човек, с едно сърце. Сега ни се струва странно. Как е възможно да се радваме на успехите на ближния, а още повече да искаме да се обединяваме? Но да усещаме себе си като роб, означава осъзнаване, че се намираме вътре в егоизма, който властва над нас и не ни позволява да излезем от неговите окови, колкото и да искаме. Както и да се стараем да сме дружелюбни и вежливи, след няколко минути сме вече раздразнени, избухваме и се ядосваме. Но не знаем, че има сили, които ни въздействат и ни управляват, а нашите мисли, желанията,възникващи в нас, са следствие от егоистичната ни природа. Необходимо е постоянно да анализираме отношението си към другите, да опознаваме себе си, за да разберем, каква е същността ни и кой ни управлява. Постепенно си изясняваме, че сме движени от зла сила, понеже непрекъснато ни противопоставя на останалите, кара ни да завиждаме на техните постижения и успехи. А, как бихме се отнасяли към другите, ако те бяха най-близките за нас хора, децата ни? Става ясно,че нашето отношение към околните не е добро. Към своето дете се отнасяме по различен начин, не като към чуждия човек. Осъзнаваме, че изпитваме инстинктивна, природна любов към детето. Моят господар, егоизмът, няма да ми даде да съществувам спокойно, като ме противопоставя на другите и превръща живота ми в безкрайна война. Виждаме, какво става в човешкото общество и в целия свят. А защо трябва да обичаме чуждите хора като собствени деца? Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм се проявява все по-усилено, защото еволюцията на средата, в която сме създадени и живеем, ни поставя по-близо един до друг и се задълбочават разногласията. Да, всички сме съгласни – природата ни е зла! И по-лесно го забелязваме в другите, отколкото в нас! Но трябва да се поучим, да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота. Ако приемаме, че светът е наше семейство и се радваме на чуждите успехи, сякаш са на децата ни, ще бъде приятно да живеем. Винаги ще сме в прекрасно настроение. А сега, като видим новата кола на съседа и страдаме от завист! Нима това е свободен живот? автор: Емилия Наумова Коментари