Експертът Румен Ангелов: Цифровизацията на ефира в България е в нарушение на европейското законодателство

Депутатът в 40-тото Народно събрание Румен Ангелов беше най-яростният противник на модела на цифровизация в България, който беше законово регламентиран през 2009 год. Тогава той заемаше поста зам. председател на парламентарната комисия по транспорт и съобщенията и предупреди мнозинството, че начинът, по който ще се преведе цифровизирането на ефира е грешен и нарушава европейските закони. Ето и коментара му малко след като стана ясно, че Съветът на Европа зае същата позиция. Какво точно се случи с решението на Съвета на Европа? Беше оконачетелно констатирано, че България е осъществила цифровизация в ефира в нарушение на европейското законодателство, при това не в едно , а в няколко направления, като най-общо е поставила бариери пред развитие на едниния пазар и е ограничила свободната конкуренция. Санкциите зависят от последващите действия на държавата. Защо се стигна до това решение на ЕК и Съда на Европа? Защото бяха допуснати основни грешки. В последните дни на управлението на Тройната коалиция беше променено секторното законодателство. Законът за елекктронните съобщения от 209 год. постави ограничения пред общностния пазар, къто въведе прекомерни рестрикции пред възможността за участие в процедурите за разпределение на честотите на цифровите мултиплекси. По този начин бяха ограничени стратегическите инвеститори. Самото решение за определяне на предприятията , на които да бъдат издадени разрешения за честотите,  беше прието от КРС изнедаващо бързо и много организирано. Формално беше изрядно, но не съвсем от морална гледна точка. КРС издаде разрешителните за около три дни между публикуването на решението на Конституционния съд, с което бяха обявени за противоконституционни споменатите ограничения за кандидатстване в ЗИД ЗЕС, на страницата на съда и обнародването му в Държавен вестник. Заедно с акта за определяне на победителите КРС избърза да приеме и решенията за издаване на самите разрешения /лицензи/ за предоставяне на честотите, въпреки че ЗЕС по това време предвиждаше ,че разрешенията се издават след влизане в сила на решенията за определяне на победителя, т.е след приключване на обжалванията на лицензионните процедури пред Върховния административен съд. Ако беше спазен законът, след решенията на КС щяха да отпаднат основанията за издаване на разрешенията за честотите. Тогава инвестиции нямаше да бъдат направени и процесът можеше безпроблемно да бъде рестартиран. За сравнение в Румъния започнаха лицензионните процедури чак през 2001-2012 год и то след като внимателно планираха нещата. Смятам, че държавата не успя да убеди ЕК, че е действала съгласно европейското законодателство, което само по себе си изглеждаше невъзможно без преразглеждане на резултатите на част от процедурите и осигуряване на допълнителни честоти. Какво очаква страната ни сега? Нарушенията на директивите, констатирани от Европейския съд, са неотстраними. Разрешенията за мултиплексите са издадени и приложени на практика, направени са инвестиции, извършен е преход от аналогово към цифрово разпространение на телевизионен сигнал, аналоговият сигнал вече е спрян.  Много е вероятно държавата да поеме еднократна санкция и голяма част от нещата да останат както са. Ако обаче ЕК реши, че последиците от наршението са частично отстраними, това ще ни постави в деликатно положение и ще бъдат търсени компромиси, ще бъдат поети допълнители разходи. В тази хипотеза могат да бъдат наложени дневни или седмични санкции при неизпълнение на поетите ангажименти. Какво може да бъде направено, за да се намалят максимално щетите? Няма еднозначно решение. Все пак са ясни основните критерии. Трябва да се осигури устойчивост на ефирното разпространение. Преходът не трябва да се компроментира, защото по добър или лош начин държавата вече е инвестирала много, а и част от домакинствата разчитат на него като основно средство за достъп до ТВ сигнал. Трябва да се създаде реална конкурентна среда. Заложеният модел е изначално обречен на неуспех, планът за преход на правителството на Тройната коалиция и ЗИД ЗЕС от 2009 год. заложиха неперспективен модел, който е една обратна фуния и тласка тази технология към свиване. Подобни констатации бяха направени и съвсем официално от консултативните органи към МТИТС. Нужно е комплексно преразглеждане на модела, като се внимава да не се създадат предпоставки за още по-големи щетина държавата заради частни обезщетителни претенции. Публична тайна е, че при цифрово ефирното разпространение е допусната тежка вертикална и хоризонтална концентрация, като има основание да се счита, че техническата инфаструктура, т.е кулите, мрежите за излъчване и честотите се контролират от една и съща икономическа група, с изключение на несъмсев непълноценния и все още неработещ мултиплекс на БУЛСАТКОМ. Нещата са толкова сложни и комплексни, че единственият начин да се обхванат всички аспекти качествено е да се създаде работна структура към Народното събрание. Ясно е, че без законодателни промени изменения в модела не може да има. В тази структура трябва да бъдат привлечени Министерство на съобщенията, МТИТС, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, КРС, СЕМ, КЗК и представители на медийния сектор  на телеком сектора. Според вас кои ще са най-големите пречки пред осъществяване на промените? Това ще бъдат основно ресурсни ограничения. Нужни са средства за освобождаване на честоти от Министерство на отбраната. Трябва да има провеждане на нови процедури за предоставяне на спектър. Нужни са инвестиции на държавата в преход към нова технология, която да компенсира историческите пазарни предимства на кабелните и сателитните технологии и да изравни старта с навлезлите по-рано участници, защото иначе няма да се появи нито един стратегически инвеститор. И най-накрая трябва да се стимулира и достъп за съществената инфраструктура на НУРТС. Коментари