Те чели в учението на създателя и разбрали прочетеното

В нашия свят, за да предадем своето усещане ни води мисълта, как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим, как да изиграем. Но как можем да предадем, един на друг, впечатлението си от нашето усещане в духовното? В древните книги по кабала, авторите разказват на „езика на клоните“, сякаш за случващото се в нашия свят. Но те имат предвид висшия свят, в който действат силите, управляващи нашия земен живот, в който са следствията от тези сили, наречени с имената на самите последствия. Малко е объркващо, защото следствието от висшите сили го виждаме в нашия свят, а не самите сили. И като се използват имената на следствията, тъй наречените „клони“, се подразбират „корените“, самите сили. Визуално си представяме дърво, което е обърнато с клоните надолу в земния свят, а корените му са в духовния свят, където е източникът на нашето развитие. Ако изразим със земно понятие науката кабала, това е науката физика, но на висшия свят. Тя дава представата за една сила, действаща в нашия свят, която е под формата на много сили, а ние се намираме сред тях. Те се съкращават, концентрират се и се отправят към нас, чрез различни съединявания помежду си, във вид на различни въздействия: за топло, студено, налягане, вакуум, магнетизъм, електростатичност, химически сили и т.н. Ако не сме на високо духовно ниво, което е постигнато от малцина, ние не познаваме тези висши сили. Когато четем автентичните текстове не разбираме нищо и се объркваме. Смятаме, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека, за неговите желания и за ставащото тук. Но авторите са писали, за осъзнаващите двата свята – земен и духовен, които веднага разпознават духовния корен, за който се разказва и силите, управляващи живота ни. Живеем в особено време, когато целият свят е устремен към разкриване на въздействията на взаимните връзки и когато се осъществява постигане на цялата тази висша система вътре, в човечеството, символично изразено, чрез съединяване на зъбни колелца, движещи се синхронно. Без да осъзнаваме духовните понятия, изучаването им е чувствено, като се постига в нашия земен живот. Четейки, текстовете от автентични книги в група от хора, със стремеж към изучаване на духовния свят, водени от учител, който е в постижението му, навлизаме в тази система, адаптираме се, усещаме я и започваме да я разбираме. Ние полагаме усилия за своето съединяване с останалите в групата. Налага се, защото егоизмът в нас ни пречи да поставим „другия пред себе си“. А това е основно условие, за да опознаем, каквото и да било: наука, човек, явление. Едва тогава започваме да разбираме в какво се състои тази връзка с ближния и защо е задължително необходима. Така достигаме до най-важното – не да разбираме правилно какво четем в текста или колко сме объркани, а проявата на силно желание да го разберем. Защото напредваме, благодарение на влиянието, което получаваме от висшата система, докато учим, докато слушаме за нея, докато желаем да сме включени в нея, докато извършваме всякакъв вид действия за нея и работим с обкръжението си за разпространяване на тези познания сред останалите. Това е цял един свят, трудно разбираем отстрани, за онзи, който няма тези средства, чувства, интелект и усещания. А влезлият в него и приел това поведение, след известно време също ще възприеме различните впечатления от обкръжаващото го общество и ще достигне до разбиране, за случващото се в този свят. Защото не е възможно да разберем чрез написаните думи. Всичко трябва да премине през самите нас и да остави своите вътрешни усещания. Пробуждайки светлината, идваща от книгите върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме, че е основана на принципа на съжителството, на любовта и отдаване към другия, характерни за хармонията на околната природа, в която живеем и на който принцип е изградена функцията на клетките и органите на нашето тяло. Ние функционираме, благодарение на взаимната работа и подкрепа между нашите анатомични системи, които ни изграждат. Нашият разум ни помага само дотолкова, че да осъзнаем своя избор и да направим крачката към влизане в тази система на обучение за издигане на по-високо духовно ниво, като се изисква да е направено осъзнато и да се полагат нужните усилия в тази насока. За да предизвикаме върху себе си въздействието на тази единна висша сила да ни съедини с цялата реалност, трябва да четем за нейното влияние, като се настройваме за резултата от това четене и за въздействието ѝ, което ще ни върне към състояние на изначалното ни единство. Присъединяваме се към нашата учебна група, към целия свят, към всичко, което възприемаме за своя реалност, за да се съединим в понятието за един, единствен, общ човек. Тайните и светлината на автентичните книги се разкриват само между нас, ако съумеем да създадем средата, в която се реализира нашата отчужденост. Много различни, но поддържайки връзката си над разликите между нас, тази ненавист ще ни даде необходимата сила, за да се съпротивляваме. А осъществената и поддържана връзка помежду ни, ще ни дава енергията, която пропускаме и тя вече може да ни въздейства за поправяне на егоизма ни. Тези две противоположни сили, които действат една против друга ни помагат, взависимост от вида на съпротивлението между нас – отблъскване, омраза, отчуждение, разкриващи се по различен начин във всеки миг. Егото ни непрестанно се бунтува, проявявайки се в много противоположни форми и изпитваме трудност да останем в непрекъсната връзка и чувство на любов към другия, което води до промяна във взаимните отношения. Намираме се в съвършенството на създалата ни природна сила, но нямаме сетиво, за да го усетим, защото сме изгубили този орган на усещане, наречен любов и отдаване. Сега е необходимо да го възстановим, преодолявайки себе си във връзката между нас. https://www.facebook.com/events/553325218142121/?ref=3 автор: Емилия Наумова     Коментари