Напоследък се изприказваха много и най-различни тези за неграмотността на нашите деца, за ниските резултати, които са показали на матурите.
Започнаха да се търсят виновниците за това, като последователно нападките заваляха към учителите, към образователната ни система и не на последно място към самите ученици.
Преди два дни дочух разговор по радиото за това как седмокласниците получили много ниски резултати на матурите и били неграмотни, понеже учели във СОУ-та и влиянието на по-големите ученици им пречело те да се съсреодоточат върху учебния материал. Затова децата от шести и седми клас трабвало да се преместят някъде… и аз не разбрах къде.
Това ме възмути изключително много и събуди в мен най-различни емоции, всичките негативни. Замислих се как ли се чувстват тези деца, които индиректно са постоянно нападани. Какво мислят за себе си и собствените си способности, щом постоянно чуват обвинения за своята неграмотност, за лошото си поведение, за агресивните си прояви и почти нищо за успехите си.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
И това ли е начинът да ги стимулираме, да се развиват и учат, като ги местим някъде. Подобни мерки приличат по-скоро на наказание, а не на стимулация. Аз се срещам с доста ученици по различни проекти и съм останала с впечатление, че срещу мен стоят деца с много и най-различни способности. Важно е обаче ние възрастните да ги открием и да успеем да им ги покажем. Та нали ние възрастните претендираме, че имаме повече опит и знаем повече. Защо тогава постоянно се оплакваме и нападаме децата си?!
В цяла Европа съществуват различни форми на неформално обучение, които са навлезли в училищата. Те много успешно стимулират развитието и обучението на децата в различни аспекти. Важно е да се замислим по какъв начин представяме на децата учебния материал, дали успяваме да ги стимулираме да търсят нови знания, които после да използват в живота си. За щастие от време на време чуваме за някой учител, който търси начини да представи на своите ученици учебния материал по начин близък до тях самите, а не изискава просто нещо да се назубри и забрави на следващия ден.
В това неформално обучение важна роля имат и училищните психолози, които би трябвало да присъстват във всяко едно училище. Тяхната роля е да се занимават с проблематиката на децата в различните възрасти, да помагат на учениците да намират своя път на израстване и развитие. В нашите училища за съжаление все още доста се пренебрегва ролята на психолога, даже и от самите психолози. Те доста често изпълняват редица административни задачи и не достигат до същинската работа, свързана с преживяванията и емоциите на учениците, които бошуват с пълна сила в подрастващите.
Аз се чудя как едно дете би могло да се съсредоточи върху учебния материал, когато не е разрешило важни за себе си въпроси – като например конфликти между приятели, родители, сексуалността и много други. Там е ролята на психолога, който под различни групови занимания и индивидуални консултации би трябвало да помогне на учениците да споделят и решават своите конфликти, за да могат паралелно да се съсреодоточат и върху ученето.
Нека не забравяме, ще нашите ученици са нашето бъдеще и в тях има изключително много потенциал, който чака да бъде открит и освободен, но това няма да се случи с нападки и обвинения, а с подкрепа и разбиране!
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете лично към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари