Полковник Иван Апостолов от с. Баня е пилотит-ветеран, който 21 години е бил в редиците на бойната авиация и е защитавал сигурността на страната ни.
След това 8 години е бил началник на Окръжната аерокомпания. Служил е в полка, базиран на летищата в Равнец и Балчик, и е обучил стотици по-млади пилоти.
-Г-н Апостолов, сигурно е невъзможно да разкажете накратко какъв е животът на един пилот, но какво искате да знаят хората за вашата професия?
- Летял съм точно с този тип самолет в последните ми години във военната авиация – Миг-21. Нашият живот не беше лек. Нашите майки проляха много сълзи, съпругите ни не можаха да имат спокоен сън, а децата ни нямаха нормално детство, тъй като винаги се налагаше да ни пазят тихо, защото един пилот трябва да е винаги добре наспан и в кондиция. Ние сме им много задължени за това.
Нямам думи, с които да изразя чувствата си към тези, които въобще не се завърнаха от полет. Затова при откриването на паметника, изчетох имената на всички, които служиха в полка, базиран на летищата в Равнец и Балчик. Те загинаха точно със самолети МиГ-21. За период от 1969 г. до 1982 г. в изпълнение на своя дълг са загинали около 10 души, с които аз съм служил.
-Какви са били най-честите причини за инцидентите?
- По принцип инцидентите винаги стават след човешка грешка. Но много хора мислят, че ако те са били на това място, са можели да избегнат грешката. Аз имам една книга, която се казва „На границата на възможното”, в нея е описано как човек много често е поставен на границата на физическата си и психическата си издръжливост. Ние изпълнявахме полети, каквито другите страни от Варшавския договор не изпълняваха. Официално 30 м над земната повърхност и 50 м над водната повърхност, без видимост на хоризонт. Затова казвам, че са човешки грешки. Защото, когато самолетът откаже – на мен лично ми се е случвало да ми откаже двигател – човек лесно се справя с обстановката, той е подготвен за такива откази, въпреки че има и ненадейни ситуации. Но когато откаже човек – вече е друго. Понякога е нужно още съвсем мъничко, но не може да го има в този момент, и тогава стават инцидентите.
-Кога Ви е отказвал двигател?
- Случи се в Балчик още през 1978 г. при изпитание на един самолет. Стана на 8 000 м височина, при проба на двигателя. Успях да запусна двигателя и се приземих успешно. За щастие имам голям опит за кацане без двигател, защото 4 години бях инструктор във Военното училище и там учихме курсантите да кацат без двигател. Отнемахме само двигателя, пускаме малките клапи, които са за компенсиране, и от зоната ги учихме да кацат. А когато си на малка височина, самолетът позволява катапултиране и от земята, щом има скорост над 160 км/ч при излитане или при кацане.
- Имало ли е полет, който никога няма да забравите? Най-страшният момент?
- Страх при пилота не може да има. Ако той изпита страх, с него е свършено. Той няма да може да действа, защото при паника човек се сковава. Пилотът трябва да бъде винаги спокоен и да действа по най-адекватния начин.
Много са полетите, които не се забравят. Този случай с отказа на двигателя, действително никога няма да го забравя.
-Какво мислите за съвременната ни авиация?
- Не искам да коментирам. Само мога да ви кажа, че ние изпълнявахме по 80-100 часа годишно във всички метеорологични условия, денем и нощем. Само на летищата в Равнец и Балчик се летеше задължително по три пъти в седмицата, с по 15 самолета, които изпълняваха по шест задачи. Разходът на керосин беше около 50-60 тона на летателна смяна. Няма как с до 30 часа на година да се поддържа подготовка, както е сега. А да не говорим за повишаване на подготовката. Аз съжалявам моите млади колеги, защото те искат да летят, но няма условия за това, няма материална възможност.
- Какво се случва в момента с летището в Равнец?
- Там сега е нещо като гробница. Всичко е разорано. Запази се Летище Балчик. В момента то е разделено на две части – половината е дадено като територия на Летище-София, а другата половина си остана военно и там се провеждат учения, кацат бойни самолети. Винаги съм казвал, че Летище Балчик никога няма да се изостави, защото то е нещо като самолетоносач. Там брега е 200 м висок и още от земята се виждат самолети далеч, далеч от локатора. Там е най-сложното, най-трудното летище в България и който се е обучавал там, може да лети навсякъде. От Равнец и Балчик изпълнявахме полети, които са 100-150 км над морето, без видимост на брега, сами, при всякакво време.
- След като е толкова сложно, значи не е подходящо за обучение?
-Да, не е подходящо за обучение, то е за закаляване.
-С какви чувства дойдохте на откриването на паметника на авиацията в Несебър?
- Горд съм с това, че на паметната плоча са написани и нашите имена (бел.а. – на тези пилоти, които са още живи). Някои се шегуват с това нещо, но аз го приемам нормално. Когато говорих с дъщеря ми, която живее в Норвегия, й казах с чувство за хумор: „Няма да се притеснявате някой ден за паметник, защото моят е готов”.
Коментари