И Антинобеловите награди отидоха при...

И тази година в Харвардския университет бяха раздадени Антинобеловите награди за постижения в различни сфери на науката. 

Ig Nobel Prize е своеобразна пародия на най-престижната световна награда, а името ѝ произлиза от английската дума ignoble – срамен, позорен. Любопитно е, че областите, в които се присъждат Антинобеловите награди , може да се променят всяка година, пише 10te.bg

Премията е учредена през 1991 г. от Марк Абрахамс и хумористичното списание Annals of Improbable Research. И до момента Ig Nobel Prize се връчва ежегодно на учени от целия свят за най-необичайни, остроумни, а в много случаи и абсурдни изследвания.

През 2016г. церемонията се организира за 26-та поредна годинав театър Сандърс. Под прицела на ракети от хартия всеки победител получи чек от 10 трилиона зимбабвийски долара или около 40 щатски цента.

През 2016 г. Ig Nobel Prize беше посветена на храната и всичко, свързано с нея, въпреки че повечето „открития“ се разминаха сериозно с обявената тема. От 700 научни труда, които се бореха за премията, журито избра десетина най-достойни. Оказва се, че хора с нетрадиционно мислене, хвърлящи огромни усилия да решат „сложни“ провокативни задачи, има на всеки континент. 

Ето 10-те носители на Анти-Нобеловите награди за 2016.
 
 1. Възпроизвеждане
Един от отличените тази година е Ахмед Шафик от Египет, получил отличие заради изследването си върху ефекта от носенето на панталони от мъжки плъхове. Той собственоръчно ушил гащи за гадинките (със специална дупка за опашката), от вълна, памук и полиестер. Ученият установил, че синтетичните панталони съществено намаляват половата активност на животните, заради електростатичните заряди, създавани от синтетиката, докато промяна в поведението на плъховете, обути в гащи от натурални материи, не се променило. За съжаление Ахмед Шафик не можа да получи своята Анти-Нобелова награда, тъй като той почина през 2007 г., но журито оцени по достойнство неговия труд от 1993 г.
 
 2. Психология
Призът се падна на цял екип от САЩ, Канада, Германия, Белгия и Холандия, който поставил задачата да изследва поведението на 1000 лъжци. Те ги разпитали за това колко често са преиначавали истината през живота си и на тази база направили рейтинг на ефективността им. Оказало се, че децата лъжат много по-често, като пикът се достига по време на юношеството. За разлика от тях възрастните казвали средно по две лъжи на ден. Изследването показва, че склонността към лъжата намалява с възрастта, макар че някои от по-фините измамници може да са манипулирали резултатите. А за най-гениално се смята признанието на учените, че лъжците може и да са ги заблуждавали по време на цялото изследване.
 
 3. Биология
Тя отива при двама британци. Първият – Томас Туейтс, създал протези, които му позволяват да се движи по подобие на планинските кози, а вторият – Чарлз Фостър, се опитвал да живее като язовец, видра, лисица и елен. По време на своите експерименти Томас Туейс живял три дни в швейцарските Алпи, като се хранел с трева и се катерел по скалите като планински козел, а Чарлс Фостър пък копаел дупки, спял на тревата и дори ядял червеи. Впоследствие двамата учени написали книги за битието си съответно на човек-коза и човек-звяр.

4. Медицина
Германците са лауреати по медицина с проучване за сърбежа от екип от невролози и психолози от университета в Любек, публикувано в PLoS ONE през 2013 г. Учените инжектират химикал под кожата на ръцете на хора, който предизвиква лек сърбеж. След това доброволците са помолени да почешат една от ръцете си, докато гледат себе си в огледало. Видео камера в реално време следи с коя ръка ще се почешат. Понякога участниците наистина се почесват по ръката, която ги сърби, но гледайки в огледалото понякога почестват ръката, която не ги сърби. Изненадващото, че участниците в експеримента, отчитат значително облекчение на сърбежа, дори когато се почесват по грешната ръка.

5. Биофизика
Две проучвания на объркани животни, водени от Габор Хорват, биофизик в Университета Eötvös в Будапеща, Унгария, взеха приза. Първото е проучване за водни кончета, публикувано през 2007 г. в Freshwater Biology. Мистерията е защо водните кончета губят толкова много време на полираните черни надгробни плочи в унгарските гробища, където липсват насекоми за плячка. Женските дори снасят своите яйца на повърхността на камъка, където те нямат шанс да оцелеят. Отговорът е в поляризираната светлина. Насекомите откриват своите водни местообитания като търсят поляризираната светлина, която блести на повърхността им. Оказва се, че черните надгробни камъни отразяват по подобен начин поляризираната светлина, превръщайки ги буквално в гробище за водни кончета.

Хорват се вълнува и от тайната на конските мухи – защо предпочитат да хапят тъмни коне, а не бели? Отново поляризираната светлина е в основата на загадката. В проучване, публикувано през 2010 г. в Society B Royal, той разкрива отговора. Конете с чисто бяла кожа страдат от редица болести – включително слънчево изгаряне, но имат предимство. Бялата конска кожа не отразява така поляризираната светлина, че кръвосмучещите насекоми не могат да ги намерят.

6. Мир
Признанието тук е за група философи от Канада и САЩ, публикували статия със заглавие „За възприятието и засичането на псевдо-задълбочени тъпотии“. Учените си поставили задачата да изследват начина, по който хората разбират безсмислиците, формулирани така сякаш крият дълбока мъдрост. Както и да отговорят на въпроса : „Умеем ли да разпознаваме очевидните тъпотии?” В крайна сметка изводът бил: „няма съмнение, че глупостта е реален и закономерен феномен“. Те посочват за пример Дийпак Чопра, който има милиони последователи в Twitter и който е автор на следната мъдрост: „Вниманието и намерението са механиката на проявлението“.

7. Химия
Изненадващо призът тази година отиде при концерна Volkswagen, но това едва ли ще зарадва компанията. Наградена е „за решаване на проблема с прекомерните емисии на замърсяване от автомобилите си“, но с устройство, което автоматично произвежда по-малко емисии, когато се тества колата.

 8. Работата на човешкото възприятие
Приза получават японските учени Ацуки Хигашяма и Кохей Адачи, които са разбрали, че ако погледнем нещата с главата надолу между краката си, те изглеждат по-близо.

9. Литература
Шведският писател Фредрик Сьоберг взе премията в категорията Литература за трилогията си „Пътят на колекционера на мухи“. В нея става въпрос за учен, който изобретил капан за насекоми.

10. Икономика
В раздела икономика бяха отличени двама новозеландци и един британец, които изследваха личността на камъните. Тримата изследват феномена „характер на брандовете“ или „системата от човешки характеристики, асоциирани с брандовете“, като показват снимки на камъни на група от 225 студенти от новозеландски университет. Студентите трябва да решат какви черти, аспекти и фактори са подходящи за описанието на съответните камъни.