Майчината любов е безгранична. За нея са писани безброй художествени произведения.
Напоследък в интернет пространството също срещаме много и най-разнообразни статии по тази тема. Накой от тях разказват за силата на майчината любов и за това как майката и детето трябва да са нерзаривно свързани. Други обясняват за нуждата от граници между майката и детето и за това, че прекалената протекция от страна на майката не дава възможност на детето за пълноценното му развитие.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
На мен също доста често ми се налага да разговарямпо тази тема с майките на моите малки клиенти. Интересно е, че тези жени знаят доста по въпроса, прочели са много литература и на теория са готови да изнесат цяла лекция за необходимостта от граници и правила в общуването между майка и дете. Подготвени са по въпроса за прекаленото обгрижване и знаят, че то не е добре за детето.
Но се оказва, че е изключително трудно една майка да направи саморефлексия за собствените си отношения към детето си. Когато заговорим с майката, че е време детето да се отдели в собствено легло (понеже не е редно един малчуган на 9 г., например, да спи при мама, а татко да е в детската стая) тя се съгласява, но намира хиляди причини и извинения детето още малко да остане до нея в леглото. Когато заговорим, че за детето е добре да бъде самостоятелно, да се облича и да се обува само, да има своето пространство, за да се развива правилно, майката се съгласява, но отново намира извинение точно днес да му обуе чорапите, понеже бързат за някъде.
За децата е много трудно отделянето от майката, особено ако са попаднали в капана на майчината любов. Много майки извиняват своето поведение с желанието на детето да бъде близо до нея, да я целува, да спи в същото легло дълго време, да я гледа как се къпе и облича, да суче до 3 г. и т.н. Важен е въпросът обаче кой има нужда от тази близост – детето или майката?
На едно несъзнавано ниво детето в определен момент от своето съзряване изпитва потребност от самостоятелност и пространство. То обаче трудно би могло да заяви това, когато майката е вкопчена в него. За детето остава да бъде в плен на любовта на майка си и да отговаря на нейната потребност за близост, защото няма по-важен човек на света от мама. Никое дете не би искало да нарани майка си, като я отблъсне. Затова доста често децата показват своята потребност от отделяне по друг начин, който може да бъде чрез изобретяване на някакъв симптом в тялото, неспокоен сън с кошмари, или проблемно поведение.
Аз разбирам силата на майчината любов и този несъзнаван порив към собственото дете, но нека не забравяме, че децата са индивидуалности, те са уникални човешки същества, които не са наше копие или продължение. Те имат право на своя Живот, на своите чувства, емоции и преживявания, от които майката е само част, а не цяло. Най-трудно се намира балансът между любов, подкрепа и в същото време осигуряване на самостоятелност и лично пространство. Но нека не забравяме, че природата е създала така човешките същества, че те да се размножават от двама. И точно тук идва ролята на бащата. Той много добре може да постави границата между майката и нейното дете. Мъжът по един несъзнаван начин, когато желае любовта и вниманието на жена си, може отнеме малко от свръх грижата на майката към детето.
Трудно е да се намери балансът в този така силен контакт, но нека не се отказваме да го търсим.
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете лично към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Коментари