Обучение в постижение

Нашите дни са най-изумителни, най-чудесните дни от живота на човечеството. Изпълнени са с трагични преживявания, разочарования и чудесни открития за смисъла и целта му. Ненапразно е възникнало на Земята, на това мъничко кълбо, в края на малка галактика от безкрайната Вселена. Природата не е само нашият свят, неизмеримо малък, сред всички останали светове. Даден ни е изход през тях за достигане на вечност, безкрайност, съвършенство, съществуване извън времето и издигане над точката на смъртта. Това ни помага да разберем своето предназначение в този изход от егоистичното, затворено земно развитие. Представата за смъртта, усещането и страхът от нея, даден ни специално, ни заставят да се издигнем над своето ниво. Ние се опитваме да не мислим за края, да задържаме вниманието си върху други състояния, изработваме защитни мисли, своеобразни логически ходове, за да отминем тази тема, която натрапчиво предизвиква усещане за безполезност на нашето съществуване. Ако всичко завършва, прекъсвайки се със смъртта, какъв е смисълът на всичките години съществуване до нея? Разкривайки смисъла на вечно съществуване в друго измерение, нашето отношение към земното битие през отпуснатите ни години се променя, като добива нова ценност и осъзнаване за земния отрязък от време. Достигнали това знание, сами не можем да установим връзката си с този вечен живот, който се открива пред нас. Споделяйки с другите хора, се издигаме заедно, цялото човечество за осъзнаване на това ниво, като се избавяме от усещането си за физическата смърт. Ако възприемаме живота си само като животински, биологичен, то ще бъдем ограничени от рамките на тялото, което живее, развива се, боледува и умира. Предстои ни да се издигнем над усещане за собственото тяло и да започнем да усещаме живота като непрекъснато протичане на мисли, на енергия и на съществуване. Тогава ще открием, че няма време, не съществува и понятие като движение, характерно за нашия свят, няма и физически премествания. А има преместване на огромен поток от информация, в единството на всичко съществуващо, над нашата материална природа. И можем да усетим това, намирайки се, все още в нашия свят. Ако осъзнаем този велик, вечен процес и отъждествим себе си с него, ще сме готови да усетим вечността. Затова задачата на човека е да постигне съществуване, когато отсъства усещането за живот и за смърт. Наличието на това усещане означава, че все още не се е издигнал над животинското си ниво, все още не е станал човек. Човекът съществува вечно и чувства себе си като такъв. Раждането, смъртта, всичко, свързано с „обличане“ във физическо тяло ще възприемаме, като преобличане на дрехи. Така ще чувстваме „обличането“ в астралното и в другите видове тела. Възможно е за всеки от нас и е необходимо да изработим такова отношение към живота, при което да можем да възприемаме потока на вечността за сферата на своето вечно съществуване, а раждането във физическото тяло, като възможност за решаване на определени задачи в нашия свят. Докато не достигнем до такова ниво, все още не спадаме към вида човек. Както децата сме, които нямат осъзнаване за същността си. А постигналият духовното ниво човек, слиза в нашия свят за изпълнение на определена мисия, свързана с другите, които още не са се издигнали до това ниво. Като здрава система, той се съединява с „болните органи", за да може по някакъв начин да им помогне, включвайки се в тяхната работа и да ги повдигне над нивото на съществуването им. Отначало се спуска в тяло от нашия свят и преживява всички събития, дадени на обикновения човек. До някакъв определен етап от своя живот съществува като другите, но обкръжението, родителите, зададените му качества, се определят от мисията и от конкретната цел. Постепенно настъпва момент, когато в него започва да се пробужда интерес към духовното и постига определено духовно ниво, от което може правилно да контактува с останалите, да им оказва помощ, да ги обучава и да ги издига. Намирайки се в това „външно обличане“, началото е неосъзнато, но е осъзнато решението да слезе в този свят и да направи необходимите действия. С организиране на курсове за обучение по кабалистични, автентични източници и работа сред група, се разпространяват духовните знания, носещи силата за издигане. Откриват се и хората, които в кръгооборотите на своите предишни животи, вече са достигнали определени духовни постижения и в днешни дни са готови за своята нова, съзнателна мисия да служат на човечеството и подпомагат пътя на духовното издигане автор: Емилия Наумова Коментари