И отпочна се третото седмодневие от месеца пети на годината втора от управлението Му на Оногова, Що С Асфалт Друмища Залива И Магнолии Полива.
И излезе на агората всемилостивият и всеблаг гербератор Ленторезец Първокопник и с думи жалостиви рече на човеците, че тежко Му било, дето с думи зли обвинявали Го, че 2500 гроша пара народна потрошил, за да плати пътешествие с авион хеликоптерски до крепостта Моцибург.
Рече им, че заради добрината си до Моцибург отишъл, лента да пререже и ново Моцитрибуние да открие, пък зълодяите само туй чакали и краката му заяли. А те не знаели ли, че за туй ново Моцитрибуние от хазната държавна пари били дадени и затуй трябвало да се види като как парите изхарчени и какво с тях сторено е. И тъй тъжно стана му и замина си бързо, та не чу дори песните на Цица Величович, дето младо и старо величаеше я.
И като оплака се, след туй закани се, че грошовете за авиона хеликоптерски ще да върне, вече пешком ще да пътува или пък в крепостите по пътя си ще влиза, покачен на магаре или на камили, а пред нозете му пътя с магнолии ще застилат.
[caption id="attachment_62340" align="alignleft" width="300"]
гербератор Ленторезец Първокопник ново Моцитрибуние откри, но зълодяи завидяха Му[/caption]
После тръгна към крепостта Пиргос връз магаре мерцедесно, за да прави велики географски открития. И откри той езера гудронни, после откри за дечицата люлки и пързалки, а накрая лентата сряза на градина голяма цветна, дето флора зовяха я.
След всичките тия открития Той замина си други открития да прави.
Но мъж и херой нов юначен пред човеците възправи се в дим обвит и когато пушилката разнесе се, то видяха ,че туй бил младият безцензор Николо Бареций. И рече им безцензорът, че всички мъже с него снимки искали да си сторят, а жените и те всички искали неща разни сладостни да му правят, ама той за доброто на човеците в изгнание и послушание чак в крепостта Брюкселон заминал. И като си направи снимки две три хиляди, стопи се и изчезна изнанникът клетий пак към земята Брюкселонска.
Не мина се много време и една дева Николетия Силиконница от крепостта Филипополис дело чудно стори. Перото взе да напише думи сакрални, ама буквите обърка и човеците чудеха се и маеха се „Тая проста ли е и с глава празна ли е?”, а Николетия Силиконница щедро гърди изпъчи и силикони бойко заклати, пък рече им.
„Убичам със слово ерОдирано посРания разни да сторвам. Аз както пиша ,тъй и вие ще пишете, щото аз гърди големи имам, а вие мозъци малки и мене ще слушате.”
И тогаз безпределно ясно на всинца им стана, че в земята с големина на длан човешка време настанало е, в което първенците държавни по една книга прочели са, а момите желани мозък нямат, но други работи имат”
Тъй седмодневието изниза се, а накрая празникът на буквите настъпи и мнозина чудеха се дали до светите братя Кирил и Методий и Николетия Силиконница трябва да поставят, щото и тя нова азбука била написала.
И вредом рев, вой и скърцание със зъби настанаха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно. Пък птиците в небесата с телата си двете букви ББ изписаха и ухание магнолиево разнесе се.
Тъй историята видя я и за поколенията идни разказа я Чернослипец Храбър
Коментари