Информацията постъпва към нас, по всякакъв начин и с огромна скорост.
В миналите векове остана възприемането на учителя като единствен носител на познания.
Децата усвояват бързо и някак, естествено се справят с напредналите технологии, сякаш са създадени от тях.
Възрастните хора по-трудно възприемат новостите в бита ни и се стремят да не изостават.
А всички, все още си мислим като преди, че основната задача на училището е да приучава децата да поемат, колкото се може повече знания, да поглъщат информация, за да я предават под формата на изпит и после да не помнят нищо.
Имаме на разположение голяма база от данни и начини за откриване на информация в интернет. Необходимо е чрез обучението си да знаем къде, какво и по какъв начин да търсим.
А училищното обучение е призвано да сближава децата, да ги обединява в общ колектив, където по естествен начин да се разкриват интересите им, природните дадености на всяко от тях и да има начин като си помагат, взаимно да напредват в своето развитие.
Целта на образованието е да намери призванието, пътя в живота за децата, да се съсредоточава върху необходимото, без да изисква наизустяване на количество безполезна информация, която никога няма да използват.
С промяна на схващанията за нова насока в метода на училищното преподаване и на изискванията към децата, ще постигнем тяхното радостно участие в училищния живот.
Нужно е да открием своя потенциал, за да се реализираме по най-добрия начин в професията си.
Но по-същественото е да разберем целта на съществуването ни, какво трябва да постигнем тук, в този живот, предназначението си в общия, глобален смисъл.
А това ни дава следващото стъпало на развитие, с опита си за проникване във висшия свят, от който се появяваме тук и където отиваме след този живот.
Изглежда фантастично, но това е нашата реалност, за която не знаем и която се разкрива не на отделен човек, а на група от хора, на обединението им, когато принципите на тяхната единност съвпаднат и са подобни на създалата ни природа, обединена и хармонична.
Само при съвпадение на свойствата има приемственост, сливане, обмен на информация и преливане на качества.
Затова и начинът за постигане на нещо ново е чрез обсъждане в група от десет човека, седнали в кръг, като се приложат десет правила:
- Посоката на поредност в изказванията е обратна на часовниковата стрелка.
- Обсъжда се една тема.
- Всички присъстващи са равни и еднакво важни.
- Няма прекъсване в изказванията.
- Важно е да чуваш и да усетиш другия, да се слееш с неговото мнение.
- Говори се кратко, искрено и от сърце, с мисъл, насочена към центъра на кръга.
- Уважава се мнението на другите, без да се апострофира, дори да не сме съгласни с него.
- Допълва се предният изказал се, със своето мнение, в насоката на въпроса.
- Достига се колективна, обща позиция по темата, с която са съгласни всички.
- Поставяме пред себе си възвишена и благородна цел – да оформим общо поле на любов, участие, загриженост и топлота.
Този метод може да се прилага успешно в училище и да допълни досегашния принцип за предаване на знания от учител към ученик.
Децата ще успяват да постигат достъп до друго ниво на информация, което се намира в неусещаната със сетивата ни природа, сред която живеем .
Тя е непостижима за нас поотделно, но насочвайки общите си стремежи и мисли за разрешаване на даден въпрос, дори под форма на игра с тези правила, може да се постигне достигане до най-правилното решение, взето директно от общата програма за развитие, закодирано в природата.
Всичко в този свят има своето предназначение. Така и с развитието на информационните технологии, необходимостта от училището няма да отпадне.
За обучението си децата трябва да се събират заедно, за да се социализират, да се учат на взаимодействие, да има състезателност между тях като най-добър стимул за усвояване на знания.
Учителят в нашето училище ще насърчава добрите взаимни отношения между децата и така ще учи цялото общество на сътрудничество, обединение и прилика с истинската ни същност.
автор:Емилия Наумова
Коментари