Мъдростта на традицията

За почти всички нас, майката има преобладаваща роля във връзката с родното ни семейство. Наистина, малкото дете израства в нейните ръце. Там, при мама, е неговият живот. То харесва нейната топлина и аромат до себе си, а майката, много често, вършейки своята работа, носи детето, привързано на гърба и така, с години, докато порасне. Когато стане самостоятелен, синът преминава от майчината опека към грижата на своята съпруга в новото си семейство. Преди време е имало много силна връзка между невястата и нейната свекърва. Майката е обучавала младата жена в готвене на любимите гозби и е напътствала за характерните навици на своя син, нейният бъдещ съпруг. Било е възприето традициите от бащиния дом на мъжа да се предават в новия му дом. Така не се е чувствал по-различно от преди. Благодарение на познатия аромат, стил и устройство на дома, подсъзнателно е отправял уважението към своята майка, сега към младата си съпруга. Такава е природата ни и ако следваме правилата ѝ, ще се чувстваме добре. Мъжът ще цени жената не за красотата ѝ, знаем колко е нетрайна, не за младостта ѝ, която преминава бързо, а заради тези приятни мигове, даващи уют и покой. Къща без комин няма, така и спорове има във всяко семейство. Ако съпругата взима пример от своята свекърва за разрешаване на проблемите, въздейства положително на съпруга, защото той ще се отнася към нея с внимание и с малко страхопочитание. За да се запази и цени семейната институция, е необходимо да се обясни и популяризира сред младите двойки тази простичка, древна мъдрост, която с много поколения доказва силата на правотата си. В наши дни, бъдещето на семейството ще е изпълнено със силата на любовта и обединението, взаимната подкрепа и отдаване между нас. Ще сме свързани чрез връзка, която е над сегашното ни „животинско“ ниво, за което е най-съществен материалния свят и получените ползи от хора, природа, обстоятелства, обществено положение, насочени за удовлетворяване на егоистичната ни натура . Семейната двойка ще има по-висока цел, заради която си струва да живее съвместно. А иначе, какъв е смисълът? С технологиите, навлизащи в бита ни и с готовата храна в големите хранителни вериги, всеки може да живее комфортно и напълно сам без никакви притеснения. Какво не достига за пълното щастие на днешното семейство? Не достига наличието на по-висока цел, различна от материалното, животинско благополучие. Настъпило е време да издигнем своето семейство на тъй наречената човешка степен, като станем с подобни свойства на създалата ни природа – хармонична и отдаваща на всички свои създания. Това можем да постигнем, благодарение на връзката, вътре в семейството, с другите семейства, а после и с целия свят. Висшата природна сила е силата на отдаване и на любов. Нарича се висша, понеже е по-високо от нас, които сме егоисти, обичащи само себе си, без да обичаме другите хора. А, какво ли е по-различното, което сега ни липсва, но характерно за бъдещото семейство? Тогава ще почувстваме живот без всякакви ограничения, изпълнен с най-различни усещания. За нас ще стане необходим целият свят. Семейството ни ще бъде свързано с другите семейства, от което ще се чувстваме уверени, радостни и неограничени. А децата ни ще растат в тази позитивна атмосфера и ще се възпитават чрез нея. Не е случайна сегашната криза и в семейната сфера, за която смятаме, че е само в областта на икономиката. Тя ни подтиква към проверка и критично изследване на своя живот, в резултат на което да достигнем до извода, че целият свят трябва да стане като едно голямо семейство. Иначе кризата, разпростряла се по семействата в света, ще се задълбочава, докато не осъзнаем, че както икономическият свят става глобален, защото се търгува между различни, най-далечни дестинации, а комуникациите позволяват моментална връзка и директен контакт, даващ стил на живота като в едно общо семейство, така и за света, за обществото,  частното и общото се изравняват по значимост и сякаш стават едно и също. Предстои ни да се грижим за целият свят, за всичките милиарди хора, за да се обединим всички в едно семейство. Само тогава ще можем да разберем, на какъв принцип да изграждаме своето частно семейство и как тези семейства трябва да се съединят, помежду си. Предстои ни да преминем кризата, за да осъзнаем, че е нужен нов подход, интегрален и глобален. И ще държим на семейството, вече не само заради удобство или за привичния от детството ни вкус, заради общите ни деца, навици и дългове, а за да почувстваме, че точно така сме свързани с всички останали семейства, с общи дългове, преимущества и недостатъци. Наистина, навлезли сме в интегрален свят и имаме обща равносметка с висшата сила на природата, която изисква от нас да съединим в едно семейство, всички наши отделни семейства. Не можем да прескочим този етап от развитието си. Или сами ще достигнем до това осъзнаване, или ще ни се наложи да преживеем много удари от природата, която насочва нашата еволюция, за да разберем, че сегашната криза е предназначена да ни свърже с нова връзка, обща между всички нас. Не е достатъчно да поправим свързаността в своето семейство, а и не е възможно да я съхраним. Няма да можем да възпитаваме добре децата си, да живеем в съгласие вътре в семейството си, ако не решим, че сме задължени да постигнем общата атмосфера на семейно съгласие в целия свят или поне, сред собствения ни народ. Този принцип ще определя възпитанието, което ще дадем на децата у дома, в училище и в детската градина. Ще характеризира ценностите на нашето общество, ще изпълва и насища въздуха сред нас като една обща позиция, един общ прогрес. Налага се, семейната институция да преживее основна трансформация, за да ни издигне на новото ниво, към нов поглед за природата на човека и живота му на Земята. „И както синът е в спомнена с уханието на родния си дом, влизайки във къщи, така и ние, с паметта на всички свои клетки, да си спомним силата могъща, на тази общност между нас, даваща покой и абсолют, по пътя ни към нашия далечен и Безкраен Дом.“ автор: Емилия Наумова         Коментари