Училище

Когато учителят казва да се решават задачите самостоятелно, без да се подсказва на по-слабите ученици, за да няма наказания, в този момент в нашите деца, отворили очи с доверие към света, нещо се пречупва и сред тях се поражда диво, конкуриращо се общество. Така през цялата история на училището става възпитаване на индивидуалисти, оформени егоисти, стремящи се към оценката за по-добър и по-способен. Ако учим децата да работят в екип, в който са принудени да се обединят, за да стигнат до някакво решение, то биха имали много по-добри и трайни постижения. Тогава и егоизмът няма да се подхранва от ранна детска възраст и нататък в училищната система. Важно е да създадем обкръжение, което ще изгражда у всеки стремеж към общо действие и взаимно подпомагане. Както при играта ни с децата се стремим да сме равни с тях, да им дадем да спечелят, да успеят, за да се учат и създаваме контакта с тях, ако сме като тях. И едва после се променяме по малко, за да видят пример за едно желано поведение. Но възрастният трябва да им показва примера, именно променен като дете, защото те се учат само от равните на тях, от децата, понеже общата среда въздейства, само ако хората са равни помежду си. Ако чувстваме приятеля си повече от нас, то сякаш вече не ни е другар, защото се учим от такива като нас. Тогава взимаме пример един от друг. Възрастният, играейки с детето се радва и огорчава, държи се като него и то не го възприема за възрастен, а мисли, че е такъв, каквото е и то. Иначе между тях не би възникнал контакт. Така е, можем да се съединим с някого, ако той се намира на едно ниво с нас, точно с тези свойства, нито повече, нито по-малко. Тогава между нас възниква връзка, иначе не. Както при настройване на радио, ако излизаме от предела на честотата, връзката изчезва. И за една духовна връзка е необходимо да достигнем точно съответствие, на едно ниво да сме. Иначе не възниква контакт. Чувството за превъзходство е измамно. Всеки от нас е надарен с необходимите качества за своето предназначение в живота. Зачитайки другите, уважавайки тяхната роля в общия ни живот, ние си помагаме взаимно и съзнателно изграждаме спокойна, ведра атмосфера за своето развитие. автор: Емилия Наумова Коментари