Историята на Соня Уйлямс е един от най-необичайно вдъхновяващите примери за млад и целеустремен човек, който следва упорито мечтите си и прави всичко, за да ги сбъдне.
Животът и се развил така, че от 16 годишна тръгнала по целия свят. По време на своите странствания не си губела времето и успяла да научи седем езика. 7 езика!!! Японски също.
Днес вече е в Милано като главен дизайнер на една истинска империя в света на интериорния дизайн. Италианската компания, която представлява , притежава филиали на няколко континента, има четвърти пазарен дял в света, така че ...мащабите са наистина огромни.
Накратко, красивото и лъчезарно момиче е родено в Лондон. Баща и е англичанин, майка и е от Швейцария. Няма как да знаем чии гени са виновни за нейната невероятна воля и упоритост, но благодарение на тях Соня минава през препятствията неуморно и непоколебимо.
Завършва частен колеж, после медицина в Кеймбридж и...и тук някъде усещам учудването ви...вероятно вече се питате какво общо има медицината с интериорния дизайн.
Преди да позволите на съмненията да ви объркат, ви призовавам за още малко търпение. Нали не сте забравили, че става въпрос за една необикновена история за едно необикновено момиче.
Да, Соня наистина имала желание да учи медицина. Може да се каже, че усещала това като своя мисия, но всичко се променило в един ден.
Всъщност момичето имало една своя стара страст. Още от детските си години Соня страшно много се забавлявала да прави различни декорации и от наглед безполезни неща сътворявала чудновати и красиви изделия. Или както казвал баща и, тя била като принцеса, която умеела да създава красиви каляски от...тикви.
Така студентката по медицина в последната година на своето следване отишла на екскурзия в Рим. Докато се наслаждавала с приятели на една римска вечер в ресторанта на хотела, Соня станала част от един невероятен обрат на съдбата. Разговаряла със своята компания и същевременно започнала напълно несъзнателно да сглобява в някаква импровизирана конструкция останалите по масата чадърчета за коктейли, сламки и салфетки. Получило се нещо много нетрадиционно и красиво.
Днес се забавлява и се шегува с този спомен, защото всъщност точно този момент я изстрелва в една съвсем непозната орбита, в един свят, в който тя изобщо не е предполагала, че ще влезе.
Но както ми казваше преди години една умна жена „Съдбата си знае работата”.
Дошлият да отсервира съдовете от вечерята сервитьор попитал да може да получи малката арт инсталация и Соня с усмивка му го подарила. За нея това била просто една от стотиците и мини скулпторки, които създавала за настроение.
Барманът толкова харесал творението, че го сложил на видно място и...и на следващата вечер в ресторанта се случило чудо.
Тогава там дошла група италиански дизайнери. Един от тях отишъл до бара да си вземе питие, загледал се в малката скулпторка на Соня и попитал бармана какво е това красиво нещо. Младежът зад бара отвърнал, че няма представа какво е, но знае кой го е направил.
Ето това момиче там и посочил Соня, която била на друга маса с приятелите си.
След малко сервитьорът отишъл при нея и я попитал дали би искала да поговори с един човек. Момичето се съгласило, отишло на масата при дизайнерите и там директно я попитали „Как направи това?”, на което тя отвърнала, че няма никаква представа. Просто била импровизирала.
Помолили я да вземе първото нещо, което и хрумне от масата и да направи отново нещо. Соня приела това като някаква шега и решила да се включи в нея. Грабнала няколко неща и докато свивала, увивала и вързвала елементите, италианците разгорещено говорели. Накрая тя изработила една артистична и странна клетка за птици и я подала на непознатия, който искал да говори с нея. Той удивено я попитал къде и какво е учила. После я поздравил сърдечно и благодарил за търпението и. Накрая и пожелал успех и приятна вечер. Нещата обаче не свършили дотук.
На сутринта в хотела и поднесли визитна картичка с името на дизайнера и предали молбата му да му се се обади. Позвънила му, получила покана за среща в офиса му и там вече изненадата и била огромна. Посрещнали я с огромен респект, казали и, че има невероятен талант и и предложили да работи за тяхната дизайнерска компания.
„Бях като попарена” – разказва Соня. Казала им, че ще си помисли и ще им се обади. Върнала се в Лондон и разказала невероятната история на родителите си. Те и казали, че трябва да завърши последната година от следването си, а едва след това да се втурне в приключението, наречено дизайн.
Месец по-късно тя вече започнала работа в дизайнерското студио в Рим, но постоянно пътувала до Лондон, за да взима изпитите си.
Буквално се хранела и спяла по летищата, но работела нещо, което искала...е, почти онова, което искала.
Завършила медицина и се пренесла в Рим.
В началото и възлагали „малки и глупави” задачи, както тя сама казвала. Правела салфетници, подложки, украси за детски тържества и сватби. Не това била мечтата на живота и, но давала цялата си фантазия и енергия и това след време било оценено.
Общо взето миланските майстори на дизайна трудно я допускали до светая светих на своя занаят.
Както Соня разказва, колегите и имали доста предразсъдъци спрямо англичаните и очаквали от нея да бъде надута и претенциозна, затова и се налагало постоянно да им се усмихва, дори когато я критикували и ...минал доста дълъг период, докато те и се доверят. С две думи никой не и постлал червения килим и трябвало да мине по доста труден път.
На всичкото отгоре младата дама отказвала да се вмести в стереотипите и правела нещата така, както смятала, че трябва да бъдат. И още от самото начало показала ,че изобщо не се притеснява да борави с цветовете и да използва смело светлината, за да ги пречупва по необичаен начин.
Така се стигнало до поръчка за едни важен клиент. Бил изключително претенциозен, парите за него нямали никакво значение, но искал да му проектират къщата на мечтите му. Отхвърлял всички предложения на дизайнерското студио. Тогава Соня се престрашила и въпреки ,че била новобранец в занаята, помолила шефа си да и даде възможност да опита. Босът бил толкова изнервен от „фасоните” на клиента, че и се развикал и гневно я изгонил от кабинета си. След два дни я извикал и казал, че и дава поръчката, но ако се провали, не само ще я изхвърли от кабинета си, но напарво ще я уволни.
[caption id="attachment_60293" align="alignleft" width="300"]
Соня с гордост разказва, че има участие в проекти по цял свят[/caption]
Срещнала се с клиента и просто го изслушала. Той и казвал какво иска, как си представя нещата. Тя само слушала. Върнала се в студиото и скицирала визията на къщата. Показала я на шефа, той погледнал нейния вариант и изкрещял. „Ти луда ли си???”
Очите му бяха се разширили като яйца – със смях си спомня днес Соня за драматичния момент.
Момичето директно му казало. „Нека покажем моето предложение на клиента. Ако той го отхвърли, веднага си тръгвам оттук”.
Извикали опърничавия и супер претенциозен клиент. Той седнал на заседателната маса в компанията на шефа на студиото, петима опитни дизайнери и самата Соня. Погледнал проекта и ...и се разплакал. Казал, че това е НЕГОВАТА къща.
[caption id="attachment_60291" align="alignleft" width="300"]
Соня дръзко с играе с цветовете и материалите[/caption]
Шефът потресено попитал. „Но как така??? Цялата къща е от стъкло!!!”
Тук вече се намесила Соня. Тя обяснила, че клиентът страда от тежка форма на клаустрофобия и пнеже се нуждае от пространство, единствено стъклото може да му създаде такова усещане за простор.
Това бил онзи момент, който дал силен тласък на кариерата и на дизайнер. За не ясе разчуло, вече имало страшно много клиенти, които искали точно тя да проектира и обзавежда домовете им и ...така, докато станала зам. главен дизайнер.
Соня Уйлямс вече има във визитката си впечатляващи проекти. Участвала е в създаването на аквариум в Дубай, спортен комплекс в Ница, множество хотели. Печелила е и доста награди. Първата от тях била заради дубайския акавариум.
Най-странната поръчка, която изпълнила, била свързана с един хотел на 15 етажа. На всяко ниво имало по 20 стаи, а собственикът искал всяка една стая да е различна от другите, т.е да бъде уникална. Коствало и страшно много, но изпълнила задачата.
Днес героинята в тази история е шеф на четвъртото по големина и пазарен дял в света дизайнерско студио. Признава, че това и е струвало много сълзи, стотици безсънни нощи, страх от провал, липса на подкрепа и ...и защо е успяла ли? Защото просто е имала вяра...в себе си.
Тайната на нейния успех като лидер на екип от творци е съвсем проста. Не се налага, не демонстрира самочувствие, уважава колегите си, държи се с тях като с равни, помага им при лични и служебни проблеми. Първо давам, после чакам резултати – накратко описва философията си Соня.
Макар че е космополит и се чувства в свои води навсякъде, най-често е в Италия. Възприела е повечето привички на хората в Милано. Със смях отрича клишето ,че сладки неща се ядат само на закуска и капучино не се пие след 4 часа следобед. Прави това по своя си начин, т.е когато си поиска.
Соня Уйлямс може да бъде наречена успяла млада жена. Знае през какво е преминала и какво и е струвало това, така че съветът и към младите хора наистина има тежест.
„Не се плашете от трудностите, борете се за живота си, който искате, вярвайте силно в себе си и не чакайте някой да се справя вместо вас.” Това е нейното послание към онези, които сега правят първата крачка към мечтите си.
А сега ви дължа още едно обяснение. Длъжен съм да ви го дам, защото е напълно възможно да се питате откъде накъде ви разказвам за една англичанка, която въпреки, че е млада, красива, талантлива и успешна, все пак е ...англичанка и е толкова далече от Бургас и Бургаска област.
Може би с това трябваше да започна.
Спомняте ли си, че вече ви споменах за това, че Соня Уйлямс знае 7 езика. Единият от тях е български. Откъде го знае ли?
Нейната баба е българка. Дори живее в Бургас.
Е, вече няма да е пресилено да кажем това, че момичето от тази история има и бургаско ДНК. Всъщност дори и да звучи малко прекалено, Соня сигурно ще ни прости.
Все пак какво лошо има в това да я чувстваме наше момиче, една от нас.
Запознах се с нея във „Фейсбук”. Позачудих се, че момиче с такава фамилия пише на прекрасен български. Очарован бях от снимките на разни архитектурни шедьоври, които помества в своя профил и един ден и писах. После разбрах с какво се занимава и я подложих на масирана атака, за да се съгласи да ми разкаже своята история. Дори и признах, че смятам с нейния пример да се опитам да впечатля инертния ми и супер спокоен син. Както и да е.
Можем само да и пожелаем под нейното ръководство димайнерското студио, да стане номер едно не само в Италия, но и в света.
А на нас да си пожелаем, през някое от нейните гостувания при баба и в Бургас, да се вдъхнови и да проектира нещо за града ни. Нали тя точно това съветва. Да не се плашим и да си вярваме.
Но пък на вас ви остава възможността и да не повярвате на тази история. Може пък да ви звучи като приказка, а големите хора отказват да вярват на приказки, за да не им се смеят. Изборът е ваш.
А Соня ще продължава да пише своята приказка.
Коментари