Георги Димитров: Предпочитам реални работни места, а не раздаване на помощи и „симулирана заетост”

[caption id="attachment_60257" align="alignleft" width="300"] Кметът Георги Димитров /вляво/ и неговият екип бяха отличени за активната си работа в социалната сфера, която превръща Карнобат в модел за подражание[/caption] Карнобат пое домакинството на националната конференция „Подкрепа за заетост-нови възможности за реализация на хората с увреждания”.  Пред участниците в проявата кметът на община Карнобат Георги Димитров болезнено откровено посочи най-тежките проблеми на социалната сфера, липсата на стимули и законови облекчения за бизнеса, раздаването на социални помощи и така наречената „симулирана заетост”,  дефицитът на обучени социални работници със средно образование и недостатъчната  координация между общини, неправителствени организации, бизнеса и държавата. Г-н Димитров направи своя кратък коментар за читателите на „Бургаски репортер” Споделихте огорчението си от това ,че всички усилия на община Карнобат в социалната сфера се сблъскват постоянно с огромна бюрокрация, планини от документация и чиновници, което води до забавяне. Какви са стъпките, за да се справяте с тези затруднения? Най-важната стъпка е тази сфера да бъде хуманизирана. Нашата цел е да направим живота на тези хора по-лек, ако не като нашия, то поне близко до нашия, защото те са с някакви увреждания. Ментални или чисто физически. Те нямат възможност да се трудят като нас. Като общество сме длъжни да потърсим начин и ако не всичко, поне част от онова, което липсва , да им дадем под формата на условия на живот, под формата на услуга. Най-малкото, за да се почувстват значими. Дали успяваме да го направим... В Карнобат виждате, че сме изградили система. Вече са 14 услугите, които под една или друга форма предоставяме. Това са хора с различни потребности. От такива с чисто физически увреждания, до хора, които не могат заради менталните си проблеми да осъзнаят какво правят. За всеки сме предвидили по нещо. Изненадващо е, че тези услуги, които предоставяме, в последните години са популярни и са търсени. Това означава, че си вършим работата, щом една услуга е търсена и набира популярност. Да не говорим за другите, като домашен социален патронаж, за която споменахме, че разширяваме. Тя вече е потребност. Децата се пръснаха, излязоха в чужбина или в големите градове. Грижата за възрастните хора остана на плещите на общността, на общината. Смисълът на тази конференция е комплексът от социалните услуги, макар че основната тема е заетостта. Ние искаме да обединим, да координираме усилията на колективите, които извършват реалната дейност и на специалистите, на общината като най-близка до проблемите на тези хора, на неправителствените организации и държавата. А приложими ли са работещите европейски модели в социалната сфера тук в Карнобат и в другите български общини? Сам посочихте Холандия, Норвегия и Швеция като пример за добри практики... Нека бъдем реалисти. Няма вариант, в който да вземем един модел от Холандия и да го пренесем механично в България. Различни са условията, различни са ресурсите, дори народопсихологията е друга. При нас говорим за услуги на хора с увреждания, но вижте какво става в публичното пространство. Ние не сме възпитани, не сме подготвени да приемем тези хора с проблемите им. Те са нашите деца или нашите родители. Проблемът не е у вас, но утре може да бъде. Трябва да направим всички хора съпричастни към проблемите на тези деца или възрастни. Търсим институционалната координация между държава, неправителствени организации, местна власт и колективите, които вършат дейността на място, но обществото и отделният гражданин също трябва да са съпричастни. Ние харчим пари от данъци, но това е коствена подкрепа. Преди година и половина вие призовахте да се професионализира тази дейност, да се създават подготвени кадри за социални работници още от средните училища. Има ли шанс това да се случи от новата учебна година или от следващата? Не съм оптимист. Не мога да кажа кога ще се случи. Това, че не съм спрял да настоявам за професионализиране на тази дейност, е вярно. Ще продължавам да отстоявам тази позиция, защото не може с тридневно обучение, за което ни се дава възможност по различни европейски и национални програми, да формираш умения и нагласи в един социален работник. Социален работник, това не е метачката на улицата. Социалният работник работи с живи хора с много тежки проблеми, със здравословни или психически проблеми. Той трябва да бъде подготвен за всичко. Той е майката, бащата, представителят на властта в това малко семейство, каквото е съответният център за настаняване или някакъв дом. В Европа има такива училища, но ние търсим поне малкото, да започнем отнякъде. Поне да бъде създадена паралелка в средния курс с такъв профил „социален работник” и аз ще се боря за това ,защото в Карнобат, в Бургаска област социалната дейност вече е поминък. Ние имаме 215 души пряко ангажирани в социалната дейност,обслужващи над 700 потребители. Назряла е необходимостта да имаме такива кадри. Да, имаме кадри с висше образование, но те са ръководители, а средният обслужващ персонал са сред тези потребители... Община Карнобат има ли достатъчно възможности, за да провлече бизнеса като партньор в този вид услуги или за създаване на заетост? Община Карнобат е част от тази държава. Община Карнобат не пише закони, а само наредби, които се приемат или не от общинския съвет. Законодателството се прави другаде на един софийски площад. Аз не искам да бъде критикар, но ще ви кажа за последното недоносче в Закона за обществените поръчки. Там е записано, че ние общините трябва да осигурим привилегии на фирми, които са специализирани и уж работят с хора с увреждания. Има един регистър в Агенцията за обществени поръчки и там предоставят някакви документи, но никой не проверява дали тези фирми наистина са такива. И ние стимулираме една голяма далавера. Значи ние „играем” една поръчка за доставяне на храни. Идва една фирма от София и ми казват, че в рамките на 10 часа ще ми доставят храни със съответното качество и сертификат. Тези храни кой ги произвежда? Хората с увреждания ли? Ние „играем” за над 400 позиции. Всичко това тази фирма ли го произвежда? Или това е една далавера, която дава възможност да се намират вратички за заобикаляне на реалния пазар. Защото аз не храня животни, а храня или деца в детските градини или хора, които животът е „ударил” жестото по някакъв начин. Те се нуждаят от качествена и питателна храна със съответните сертификати и доставена навреме. Какво направихме с това законодателство. Хвърлихме прах в очите на хората и на неправителствените  организации „виждате ли, ние стимулираме бизнеса”. Всъщност ние стимулираме фирми, ангажирали само по документи хора с увреждания, за да печелят обществени поръчки. А реално специализираните предприятия от този тип, които съществуваха години наред и работеха, бяха закрити много отдавна. Вторият въпрос. Раздаваме едни социални помощи, които са малки като обем, защото с едни 35 или 40 лв на месец човек не може да преживява, вместо да стимулираме с нещо бизнеса. Добре де, нека да финансираме бизнеса с няколко хиляди работни места, да го принудим да осигури устойчивост, да осигури реални условия, да назначи хора и те да произвеждат някакъв продукт. А сега ние назначаваме пазачи, но те не произвеждат нищо. Със социалните помощи стимулираме една група от хора, които години наред са на гърба на всички ни.Ние ги научихме на мързел. Защо сте против „симулираната заетост”? Тя например носи гласове на изборите и подкрепа ... Е как да не съм против „симулираната заетост”? Какви гласове. Гласовете са веднъж на четири години. Не могат да бъдат купувани гласове еднократно с помощи. Ако човек търси гласове сред този контингент, би трябвало да му осигури постоянни работни места, за да махне един постоянен проблем от себе си. Иначе непрекъснато трябва да търси нещо временно, за да нахрани тези хора. Да търси как да финансира обществена трапезария, защото защото по националната програма за нея има средства само от месец септемвр идо месец май, а през летните месеци тези хора се нареждат с кучетата пред контейнерите. Това не е решение на проблемите. Решението е трайно, но не от общината, а от бизнеса. Общината само трябва да създаде условия. Не е работа на общината да се занимава с това. Ние в едно общинско предприятие имаме дейности като метене, поддържане на улично осветление, тротоари, дребни ремонти, озеленяване...там имаме ангажирани близо 70 души. Заетост е, прави се нещо, това е реален труд, но на територията на община Карнобат има значими икономически субекти. Те не са стимулирани, законодателството не ги поощрява да сеяят екстензивни култури в селското стопанство, за да ангажират ниско квалифицирана работна ръка. Ако ние имаме това право, можем да вземем решение с ниски наеми и с други облекчения, за да мотивираме бизнеса  да извършва такава дейност. При нас няма такова законодателство не само по тези въпроси. Виждате в Кодекса на труда, че в предприятие с над 50 души персонал са длъжни да осигурят определен брой места за хора с увреждания и с това решаваме въпроса с корпоративната социална отговорност. Някой да проверява?  Кой го проверява? Какви са санкциите? За тези 7-8 години пречупихте ли мисленете на карнобатлии? Сам казвате, че над 200 души работят в социалната сфера и се грижат за над 700 души с увреждания , а повечето центрове са вече сред самите местни хора? Приемат ли ги вече те като нещо нормално? Тези нагласи трябва да ги проверявате вие, а не кметът. Моята задача е да изграждам такава система, защото тя ми е поръчана от хората, които са ме избрали. Аз съм поел ангажимент пред хората, да обърнем приоритетно внимание към социално уязвимите групи. Мисля, че с работата си го правим. Какъв е резултатът...питайте хората, защото един кмет е пристрастен. Връчиха ми една награда, но няма как да я приема като моя. Тя е на екипа, на тези хора, които ежедневно се блъскат с тези проблеми. Аз съм човекът, който е водещ в изпълнителната политика. Успял съм да убедя общинския съвет, да мотивирам колегите си да работим това. Експертите казват, че резултатите са добри...Добре. Знаете ли...три деца по-малко в един център носят годишно около 25 000 лв. по-малко в субсидията, които трябва да бъдат покрити от някой. Това е общината, няма кой друг. Отоплението е за 14 деца, но ако аз имам 11, това не означава, че ще харча по-малко пари за отопление. Не мисля, че общините трябва да бягат от ангажиментите си.  Не бива да си прехвърляме топката. Това е ангажимент и на общините и на държавата. Отговорността ни е обща. Въпросът е в това, че тези отговорности трябва да бъдат балансирани. На общините обикновено се хвърлят отговорности, с които държавата няма начин как да се справи. Също като с кучетата. Оправяйте се с кучетата, правете приюти, защото иначе ще има санкции. Хора, откъде пари за такива приюти? Тук е същото, само че социалната сфера е много сериозен приоритет. Затова казах на конференцията, че предпочитам една улица да не бъде ремонтирана или изградена, но качеството на услугата към тези хора в социалната сфера да бъде на много добро равнище. Това е.               Коментари