Умираме, докато се научим

Оставило назад технологичния напредък, човечеството преживява вътрешна криза, преоценка на ценностите и пълна собствена революция. По естествен път, с откриващо се в нас еволюирало желание, ще се отдалечим от социалните мрежи и забавните игри. С напредването ни, постепенно сферата на Интернет ще се изпълни с действия, по-близки до духовното. Науката, техниката, всичко, което ни заобикаля у дома и на работа, ще бъде ориентирано само към това да ни помогне в духовното развитие. И духовният свят ще се приближи до нас. По-точно, ние ще почувстваме, че ни влияе, че е тук, близо около нас, даже в мрежата на Интернет. Но ще трябва да го разпознаем. Ние изцяло сме пронизани от полето на духовните вълни, което определя нашето истинско съществуване. Светът, който виждаме сега наоколо е проекция на един въображаем екран. Благодарение на съвременните технологии, ще можем по-лесно да направим този преход от сегашното, илюзорно възприемане на реалността към духовното. Необходимо ни е време. Световната криза, в която живеем сега е свързана с голям производствен излишък. Налага се обемът на производство да е намален до необходимото за нормалното съществуване на човечеството. Не повече. Ще се появи липса на работа за по-голяма част от населението на Земята. И какво ще правим в свободното си време? Няма ли да нарушим равновесието си с Природата, към което сме принудени да преминем и което породи съвременната криза, ако развиваме някаква индустрия в свободното си време? Природата ни освобождава от дългия работен ден, не за да просъществуваме по-леко, а за да постигнем равновесието си с нея и достигнем двете, нови за нас качества отдаване и любов. Необходимо е да се създаде нов методичен център, тип Народен Университет, в който през свободното ни от работа време, трябва да изучаваме своето подобие с Природата, която носи тези качества. „Любовта към ближния, както към самия себе си“ е основно древно правило. Проблемът е в смисъла, вложен в тези думи: „любов”, „обединение”, „приятели”. Каква може да бъде връзката между разкриването на света, тайните на Вселената и Природата, вечния живот, който е над смъртта с това, че ще се обединим и ще станем добри приятели, започвайки да се обичаме, един друг? Обединението изглежда толкова просто и обикновено. Как ще може да послужи за разкриване на висшите духовни светове и проникване в скритите сили на Природата, за да прозрем огромните възможности на човека? Така ни се разкрива една интегрална система, свързваща заедно неживата, растителната, животинската Природа и човечеството. Дали, ако сме доброжелателни в отношенията си към хората и във всяка ситуация, ще разкрием всички тайни на Природата? Разбира се, но няма да ни се получи, напълно. Ще са ни необходими хора около нас, които също се стремят към такова обединение и не могат да направят това сами. Постепенно ще започнем да се съединяваме помежду си, стараейки се да си помогнем един на друг. Впоследствие, ще постигнем връзка, когато всеки поддържа другия, за да не го остави „да изпадне“ от това усилие и през цялото време се старае да поддържа добрите отношения и с другите. Така изграждаме мрежа от 10-15 човека, поддържащи се един друг и помагащи си да запазят най-добрите, идеални отношения. Вътре в тази мрежа откриваме и втората, основна скрита сила на Природата освен егоизма, наречена  сила на отдаването, на любовта, на обединението. Това е силата, която помага на всеки от нас да излезе от своя егоизъм и да живее вътре в другите хора, което сега е непознато и непостижимо. За сметка на усилията ни за поддържане на добрата връзка между нас, придобиваме вечност и съвършенство, живот над смъртта. Това означава да се издигнем над времето. Достигаме такова вътрешно усещане на връзката между всички части на сътвореното от Природата, че чувстваме вътре в нея безкрайния живот. Сега животът ни е разкъсван от смъртта само заради нашия егоизъм. Получаваме, получаваме до тогава, докато повече не сме способни да получим. Затова умираме. В това е тайната на биологичния живот и смъртта. Но ако се издигнем над получаването и присвояването само за себе си, тогава ще престанем да живеем вътре, само в своето тяло, „ще излезем“ от него и ще започнем живот извън това ограниечение. Такова съществуване, постигнато чрез сливане с другите хора в техните усещания и намерения е самата Природа и продължава безкрайно. автор: Емилия Наумова Коментари