Веселин Плачков е актьорът, който цяла България видя в образа на Васил Левски. След няколкомесечно търсене, режисьорът Максим Генчев се спря именно на него, за да му повери главната роля в 3-часовата историческа продукция „Дякон Левски”.
Филмът вече имаше две прожекции в Бургас, а заради големия зрителски интерес лентата ще бъде показана за трети път на 18-ти април, от 17:00 ч. в залата на Военния клуб.
Специално за читателите на „Бургаски репортер” Веселин Плачков разказа какво е да влезеш „в кожата” на най-големия български герой и как приема критиките, които се появиха срещу филма. 
- На сцена си отдавна и почитателите на театъра те познават, но за онези, които рядко влизат в залата, ти стана популярен с ролята си във филма „Дякон Левски”. Освен че сега си по-разпознаваем, промени ли се по някакъв начин ежедневието ти след завъртането на лентата из страната?
- Ежедневието ми не се е променило. Естествено сега съм натоварен с повече репетиции, тъй като доста време отделих на филма и отдавна не бях работил в театъра пълноценно. Сега всичко си е постарому. От снимачната площадка се върнах на сцената. Да, разпознават ме повече хора сега, но аз не отдавам особено значение на тези неща.
- Филмът предизвика различни полемики, отзвуците бяха както положителни, така и отрицателни. Едно е сигурно – „Дякон Левски” не остана незабелязан. Очакваше ли, че лентата ще предизвика толкова много реакции?
- Да, очаквах, че ще има отзвук и радвам се, че обърнаха внимание и на Левски, и на самия филм. Много хора се изказаха положително за лентата. Разбира се, имаше и такива, които изказаха критики. Това е нормално. Много се ядосах обаче, че някои оплюха филма, без да са го гледали. Това е глупаво, според мен.
-Ако трябва да определиш участието си във филма с една дума, коя би била тя?
- Вълнуващо!
- Васил Левски е не само национален герой, той е светиня за българите. Може би именно заради това реакцията към филма беше толкова голяма. Къде бяха най-големите ти трудности и предизвикателства, докато течаха снимките?
- Не мога да кажа, че ми е било лесно, но не ми е било и трудно. Ставаше въпрос за взаимен процес и концентрация. Целта беше да се изповядат едни позабравени идеали, които, като си ги сложиш на сърце, разбираш, че всеки носи в себе си, просто ги е потиснал някъде. За съжаление сме съсредоточени повече в това да оцеляваме и там грешим. Защото ако си възвърнем тези идеали, ще подредим по-добре собствения си живот, както и този на хората около нас.
[caption id="attachment_22718" align="alignleft" width="224"]
Малкият и големият Левски, заедно с режисьора Максим Генчев.[/caption]
А на снимките не ми беше трудно, защото се създаде една обща среда – с режисьора Максим Генчев, с останалите актьори, с техническия екип и всички останали. Имаше взаимност и всички си помагаха. Всеки се отнасяше отговорно, защото е ясно каква отговорност е направата на този филм. Въпрос на време е да защитим нашия труд.
- Визуално приличаш на Левски – това никой не може да отрече, една зодия сте – ако вярваш на астрология, но докато се подготвяше за ролята, откриваше ли други общи черти между теб и Апостола?
- Васил Левски има общи черти с всички български мъже, с всички българи. Това, което мога да кажа, че е характерно за него и откривам в себе си, е непримиримост. Непримиримост към онези неща, които виждаш, че не са правилни, и искаш да се бориш срещу тях. Това мисля, че е разковничето на всичко – да погледнеш в правилната посока и да отстояваш едни идеали, които са в полза на хората.
- Ще те върна отново към критиката, която филмът предизвика. Имаше ли хора, които застанаха очи в очи срещу теб и ти казаха какво не им е харесало, или хулите са предимно анонимно по форумите?
- Не, имаше хора, които дойдоха и ми казаха какво конкретно не им е харесало. Но за интелигентния човек е ясно, че това е лично негово мнение и той не го налага на всяка цена. С такива хора съм обсъждал някои детайли, тъй като филмът е художествен продукт и тук става въпрос за авторово виждане. Няма смисъл да ровичкаме в една материя, която е необятна, каквото е изкуството като цяло.
Имаше обаче и такива, които изказваха мнение за монтаж, за отделни сцени. Съгласен съм с някои тях, но пазарът на кино в България е нищожен на фона на световните тенденции. Затова трябва да се вземат предвид не само субективните, но и обективните фактори.
Мога да приема спокойно всяка критика, но когато дойдат хора, които изказват мнение, без да са направили нищо през живота си, това ме побърква.
В случая ние не правихме кино само заради самото кино. Тук става въпрос за „изповед в любов” към националния ги герой Васил Левски, към хората от това време, към идеалите им. Тези, които са успели да хванат идеята, със сигурно се чувстват по-щастливи, от тези, които намират някаква грешка в монтажа, например.
Ако някой друг направи филм за Левски, които може и да е по-добър, само бих се поклонил. Но аз заставам зад това, което ние като екип сме свършили.
-
Заснемането на филм за Апостола на свободата е кауза. Мислиш ли, че филмът „Дякон Левски” постигна своята цел – да събуди заспалия патриотизъм, да възроди националните ценности, да припомни величието на хората, които са дали живота си за България?
- Да, там където бях, виждах, че масово хората го възприемат по този начин. След прожекциите се говореше много за филма, говореше се много за Левски. Виждах ефекта, който лентата имаше върху младите хора, а и върху по-зрелите зрители, разбира се. За съжаление мащабът, който трябва да се гони, няма да стане за ден или за седмица. Ще е нужно много повече време, защото трябва да бъде отчетена икономическата ситуация. На много места хората нямат достъп до киносалони. В малките градчета и селцата, където има интерес към филма, сме се разбрали да изчакаме месец май, за да се затопли времето и да се направи прожекцията в читалищата, където през зимата е много студено, а друго място за показване на лентата няма.
За да стигне филмът до повече хора, ще трябва да се помисли и за телевизионен вариант. Въздействието обаче не би било същото. Защото не може да се сравни атмосферата в кинозалата с това да гледаш филм, докато вечеряш, например. Но все пак филмът е направен за всички българи и дано повече хора да могат да го видят.
Коментари